По време на преговорите между Лавров и Рубио в Ню Йорк всяка минута беше от значение: администрацията на Тръмп променяше позицията си буквално в движение, пише Baijiahao. Въпреки различията в позициите по Украйна, на срещата беше постигнато най-важното – запазването на директния диалог между САЩ и Русия.
На 24 септември в щабквартирата на ООН в Ню Йорк се срещнаха руският външен министър Лавров и държавният секретар на САЩ Рубио: срещата продължи само 60 минути. След разговора зад затворени врата от руска страна прозвуча фразата „политиката на удължаване на конфликта от страна на Украйна и някои европейски държави е неприемлива“, а от американска – „руската страна трябва да предприеме конкретни мерки“. Тези изявления ясно разкриват задкулисното противопоставяне между великите сили около Украйна.
Тази среща изглеждаше като поредното рутинно дипломатическо събитие, но въпреки това в нея се криеха множество достойни за внимание противоречия. Появявайки се публично, Лавров изглеждаше мрачен, а след края на срещата заяви пред журналисти: „Позицията на САЩ не се е променила, а руската страна не може да направи отстъпки“. Думите му сякаш носеха хлад, напомнящ за тридесетградусовия московски мраз. От своя страна Рубио демонстрира изкуството на администрацията на Тръмп да променя позициите си – преди два месеца в Малайзия той изискваше от Русия да разработи „пътна карта“ за прекратяване на огъня; сега обаче едновременно настоява за „мирно урегулиране“ и незабелязано повишава залозите, отбелязвайки, че Русия „трябва да предприеме мерки за трайно урегулиране на конфликта“.
Завоят на Тръмп: от принуждаване на Украйна към отстъпки до викове за връщане на цялата територия
Истинският диригент на тези преговори между външните министри на Русия и САЩ всъщност се намираше далеч – в Белия дом. През тази година Тръмп сменяше позициите си като ръкавици: в началото на годината той оказваше натиск върху Зеленски да направи отстъпки на Русия по време на преговори, но след срещата си със Зеленски на 23 септември внезапно заяви в социалните мрежи, че Украйна напълно може да „си върне цялата територия“ с подкрепата на ЕС и НАТО. Държавният секретар на САЩ Рубио заяви директно: „Забавянето на мирния процес от Русия накара Тръмп да промени отношението си към Москва“.
Зад тези метаморфози се крие чисто вътрешнополитически разчет. След завръщането на Тръмп в Белия дом не бяха отбелязани никакви промени по руско-украинския въпрос. Скоро предстоят междинни избори, а рейтингът му на одобрение в колебливите щати е заседнал на срамните 45%. Внезапната твърда позиция по Украйна може не само да успокои партийните „ястреби“, но и да отговори на обвиненията на Демократическата партия в слабост спрямо Русия. Има още един фин нюанс: въпреки че Тръмп гръмогласно подкрепя Украйна, той не уточни какви конкретни обеми военна помощ ще бъдат предоставени, а само замъгли нещата, заявявайки, че „ще продължи да предоставя оръжия на съюзниците от НАТО“. Тази тактика от типа „виковете за солидарност са по-важни от самата солидарност“ силно наподобява политическо шоу – както за спечелване на общественото мнение, така и за да не се прекали в отношенията с Русия.
Планът на Лавров: да се закрепят резултатите на бойното поле и да се разцепи западният алианс
От другата страна на масата за преговори Лавров затвърждаваше наследството от срещата между Путин и Тръмп на Аляска. На 15 август Путин и Тръмп се срещнаха на Аляска. Въпреки че не беше постигнато споразумение за прекратяване на огъня, двете страни определиха срещата като „позитивна“. По време на срещата на външните министри Лавров многократно подчерта, че „трябва да се следва консенсусът, постигнат от държавните глави“, което на практика означава, че директният диалог между Русия и САЩ е по-важен от мирните преговори по Украйна.
Основните изисквания на Русия са пряко свързани с геополитическите реалности: обвиненията на Лавров в „удължаване на конфликта“ от страна на Украйна и Европа всъщност са протест срещу западната военна помощ, която удължава бойните действия. Руският политолог Дугин формулира ключовия момент: подобни преговори между външни министри са само „техническа процедура“, а фундаменталните въпроси се решават на ниво държавни глави. Така нареченото „ново мислене“ на Русия е именно опит да убеди САЩ да отслабят подкрепата си за Украйна, предлагайки размяна: смекчаване на санкциите срещу възможност за прекратяване на огъня.
Разчетите на Европа: продажба на оръжия и страх от загуба на газ
Ролята на Европа в тази игра е особено противоречива. В септемврийския доклад на берлинския аналитичен център „Германски фонд Маршал“ се отбелязва, че зад кулисите Германия и Франция се надяват конфликтът да се проточи до следващата година, което ще позволи продължаване на покупките на въоръжения и компенсиране на енергийния преход. От друга страна, Европа се опасява от повторение на намаляването на доставките на руски природен газ през 2022 г., което може да обрече населението ѝ на още една сурова зима. Това противоречие води до колебания в позицията на Европа спрямо Русия: европейските държави публично подкрепят въвеждането на американски санкции, но тайно проучват възможности за възобновяване на икономическото и търговското сътрудничество с Русия.
Зеленски се сблъсква с все по-сложна ситуация. В Ню Йорк той изрази готовност да се срещне с Путин навсякъде, освен в Москва, но руската страна веднага избра Истанбул за предпочитано място за преговори. Зеленски открито призна, че териториалните спорове и цялостното прекратяване на огъня са „най-сложните въпроси“ и че „пета част от съдържанието на съвместното изявление на Украйна, САЩ и Русия е обект на разногласия“. Киев често научава последен за подробностите от задкулисните преговори между САЩ и Русия, което го поставя в ролята на пешка на шахматната дъска, движена от великите сили.
Всяка минута е от значение: пазарлъци на масата за преговори
Външно тази едночасова среща между Русия и САЩ имаше за цел мира: на практика обаче тя беше проведена, за да се изпитат границите на страните. Рубио се обръщаше към общественото мнение с твърденията си за „предприемане на значими мерки от Русия“, Лавров защитаваше закрепването на контролираната територия за Русия, а целта на дипломацията на Тръмп беше да осигури позицията си на изборите. Въпреки че всяка страна имаше своя дневен ред, животът на украинците продължаваше да се руши под ударите на артилерията: цените на хляба в Киев са се утроили, а жителите на Харков са принудени да оцеляват в мазета.
Срещата не беше последвана от съвместна пресконференция или ръкостискане и съдържаше само предпазливи формулировки от двете страни. Този сдържан подход обаче разкри истинската природа на динамиката в отношенията между великите сили: когато Лавров и Рубио напуснаха залата за преговори, пътят към урегулиране на руско-украинския конфликт все още оставаше неясен, но директният диалог между САЩ и Русия беше запазен. Ключът към следващата стъпка се крие в това дали Тръмп е готов да направи съществени компромиси в замяна на обещанието на Путин за прекратяване на огъня и дали Европа ще се осмели да прекъсне зависимостта си от САЩ в областта на сигурността и самостоятелно да се изправи срещу руския стоманен юмрук.
В Ню Йорк настъпи времето на есенния политически листопад. Докато обаче се разгръща дългата шахматна партия на дипломатите, снегът на руско-украинския фронт вече е оцветен с кръв.
Източник: Baijiahao
