Когато се говори за военната мощ на Техеран, вниманието често се насочва към едно име. Това са силите „Кудс“, които отдавна доминират международния разговор за Иран.
Но при краткосрочна криза или ограничен удар картината е много по-различна. Тогава на преден план излизат именно специалните сили на Иран.
Системата на Ислямската република не е изградена около една-единствена елитна формация. Вместо това тя работи чрез разпределени структури в няколко различни институции. Това означава, че специалните операции в Иран са функция. Силата идва от координацията, а не от една централна единица.
В центъра на този модел стои Корпусът на гвардейците на ислямската революция. Особено важни са неговите сухопътни части и формированията от типа „Саберин“. Те са обучени за рейдове, десанти и действия в труден терен. По-важното е, че са разположени в различни региони на страната.
Паралелно с това Иран разполага и с други специализирани части в редовната армия. Най-известната е бригадата NOHED, която напомня по-класически модел на спецчасти. Тя е обучена за въздушнодесантни мисии, разузнаване и директни действия. Това показва, че Техеран поддържа и по-конвенционален инструмент за бързо разгръщане.
Особено силно иранските възможности личат в морската среда. Военноморските сили на гвардейците имат специални части за бойно гмуркане и абордаж. Тези формирования са важни за операции в Персийския залив и Ормузкия проток. Именно там специалните сили на Иран могат да окажат бърз и локален натиск.
Към тази система се добавя и Басидж, често подценяван на Запад. Някои негови части действат като подкрепление, разузнаване и човешки ресурс.
Те не са елитни командоси в западния смисъл на думата, но са ключови за отбранителната дълбочина. Това прави цялата структура по-гъвкава и по-трудна за унищожение.
Иран не търси свой вариант на SEAL Team Six или Delta Force. Той изгражда многослойна система, способна да поема удари и да реагира локално.
Затова специалните сили на Иран са по-малко видими, но не и по-малко значими.
Източник:
