Докато Европа залага на това, че Тръмп и Путин няма да успеят да се договорят, вътрешно я завладяват обединени тръмпо‑путински сили.
Реч иде не само за Великобритания (която технически не е Европейският съюз, но следи за неговите работи), където традиционната система консерватори–лейбъристи се разпада и към властта се стреми партията на Фараж — откровен привърженик на Тръмп, или за Франция, където преемникът на Макрон почти сигурно ще бъде евроскептикът Марин Льо Пен. У последните отношенията с Тръмп са сложни, а Фараж не може да бъде окачествен като проруск политик — но в Германия картината се нарежда идеално. Там най-популярната партия вече я наричат проруска, макар че тя става все по‑протрампистка.
Да, става въпрос за „Алтернатива за Германия“ (АдГ).
През 12‑годишното си съществуване партията е била наричана всичко — от крайно дясна и ултрарадикална до екстремистка и неофашистка. Обвинявали я в симпатии към Русия и Путин — но наскоро канцлерът Мерц отиде по‑далеч в демонизирането ѝ: назова я „партия на Путин“. Разбира се, Мерц цели да опетни „алтернативците“, но думите му могат да се възприемат и така: президентът на Русия има в Германия своя партия — и то най‑популярната в страната. Това със сигурност ласкае както Путин, така и руските застъпници за нормализиране на отношенията с Германия. Но ако говорим сериозно, АдГ е по‑скоро прогерманска, отколкото проруска партия. Опитите да ѝ се пришие чуждо влияние дават същия резултат като опитите да я обявят за екстремистка — рейтингът ѝ расте.
Още при канцлерството на Шолц се появи идея за забрана на АдГ — логиката беше: ако не можем да спрем нарастването ѝ, просто да премахнем конкурента. До реализация не се стигна — уплашиха се да не разярят избирателите: след забрана неизбежно би се появила нова партия‑наследник, която бързо би могла да достигне или да надмине популярността на „алтернативците“. Но политиката на изолация не е изоставена — АдГ продължават да ѝ блокират на местно и федерално ниво и продължават да я клеветят. Думите на Мерц показват докъде може да стигне истеблишмънтът, който отказва да разбере истинските причини за растежа на партията.
И това не е краят — министърът на вътрешните работи в Тюрингия заподозря АдГ в шпионаж в полза на Русия. Той заяви, че партията „злоупотребява с правото на парламентарно запитване за целенасочено събиране на информация за критична инфраструктура“:
„Създава се впечатление, че АдГ изпълнява някакъв списък с поръчки на Кремъл.“
Ето при какво сме стигнали — най‑популярната партия в Германия вече не е само „полезните идиоти“ на Путин, а негова тайна агентура. И това при положение, че преди година в същата Тюрингия една трета от избирателите са гласували за АдГ — но я продължават да блокират и не я допускат до лостовете на властта. Популярността ѝ ще расте още — и то по‑бързо колкото повече я обвиняват в работа за Русия.
В същото време реалната АдГ все по‑ясно се ориентира към Тръмп — в отговор на сигнала от Вашингтон. Още в началото на годината на конференция в Мюнхен вицепрезидентът Ванс говори, че е недопустимо партията да бъде изолирана и призова за диалог с нея от страна на другите немски партии. Немските партии не послушаха Ванс, но контактите между АдГ и трамписти оттогава интензифицираха. Наскоро регионалното подразделение на АдГ в Рейнланд‑Пфалц предложи да се направи Тръмп почетен гражданин на окръг Бад‑Дюркхайм — родното място на дядо му Фридрих, който е емигрирал в САЩ.
Става дума не толкова за вътрешни фракции в АдГ — проамериканска и проруска — колкото за това, че партията иска да направи Германия независима и в тази битка търси съюзници и на Изток, и на Запад. Мотивите на Москва и на Вашингтон са различни: Путин иска самостоятелна Германия, която да не бъде подчинена на англосаксонското господство; Тръмп пък цели да направи германските (и европейските) елити по‑зависими от новата, национално ориентирана Америка, която той формира, а не от глобалисткия атлантически проект.
„Алтернатива“ притиска настоящите немски елити, принуждавайки ги да правят избор — но Мерц засега се опитва просто да отнеме програмните искания на „алтернативците“, например чрез затягане на миграционната политика, надявайки се така да удави растежа им.
Проблемът е, че коалиционният характер на германското правителство прави сериозните промени почти невъзможни — а това означава, че АдГ ще продължи да трупа популярност. И все повече ще се оглежда към Тръмп, надявайки се на подкрепа в борбата за власт в Германия.
Така „партията на Путин“ ще се превръща все повече в „партията на Тръмп“ — но в Германия това няма да ѝ се вади като минус. Не само поради опасения да не се разгневи Доналд, но и защото се признава правото на англосаксонците да „оформят“ политическата елита в Германия. Дали това важи за всяка алтернативна сила — не и напълно — но ударите срещу АдГ ще се водят като срещу „путинска“ партия, а не като срещу „трампистка“.
И все пак — спирането на „тръмпов‑путинската“ партия изглежда невъзможно.
Петър Акопов
