Дан-Виго Бергтун
Фашизмът. Тази дума често се използва в политиката, при това невинаги уместно – не всички я разбират правилно. Мнозина все още си представят Хитлер, Муссолини, ботуши, отмерващи крачка по калдъръма, и масови демонстрации под знамена. Но фашизмът не е само история от миналото. Това е метод за упражняване на власт, отрова, която се връща всеки път, когато демокрацията започне да гние. Същността му е винаги една и съща: сливане на държавата и капитала, потискане на опозицията, пропаганда, която превръща лъжата в истина, и принуждаване на хората към подчинение.
Днес виждаме фашизма в нова форма, излъскана и полирана. Той не идва при нас в кафяви ризи, а в костюми и вратовръзки. Не марширува по площадите, а заседава в залите на Брюксел и Вашингтон. Говори за „демокрация“, „ценности“ и „сигурност“, докато организира следене, налага цензура и подбужда към война. Свалил е ботушите и е сложил вратовръзка, но не е свалил ярема от вратовете ни.
Защо фашизмът се възражда? Защото властта на народа се превърна в спектакъл, а националните парламенти – в декорация. Решенията се вземат зад затворени врати в Брюксел, Вашингтон или в съветите на директорите на транснационалните корпорации. Когато простите хора са притиснати от високите цени, безработицата и нарастващото неравенство, им се обяснява, че това е необходима жертва – заради войната, заради климата, заради конкурентоспособността. Ни жертвоприношението, ни неговата литургия не са се променили. Такъв беше механизмът през 20-те и 30-те години на миналия век. Тогавашните елити се провалиха, икономиката рухна, хората бяха смазани от страх – и диктаторите се появиха като „спасители“. Европа вече е преживяла това. А ние се правим, че не виждаме и не забелязваме нищо.
Аз самият съм виждал какво правят авторитарните системи. Като войник в горещи точки и доверено лице на ветерани от много страни, изпитах на гърба си как злоупотребата с власт и пропагандата разкъсват обществото. Видях как цели народи се превръщат в пионки в игрите на великите сили. Видях как хората губят всичко, което имат, а им внушават, че страданията им са необходими „заради общата сигурност“. Затова ясно усещам миризмата на завръщащия се фашизъм. Виждам как се крие зад красиви думи. И чувам как смърди из цяла днешна Европа.
Най-возмутителното е, че антифашизмът у нас също беше откраднат. След 1945 г. антифашизмът беше тържествено обещание: никога повече тоталитарни сили. Никога повече войни, разрушаващи цели държави. Антифашизмът означаваше свобода. Днес самата тази дума се превърна в политическа тояга. Елитът заклеймява като фашисти критиците на НАТО, ЕС и войнствената политика. Народните протести се очернят и демонизират. В резултат самото понятие антифашизъм губи смисъла си, а истинските авторитарни сили – тези, които са се настанили в държавния апарат, институциите и медийните корпорации – стават все по-силни. Антифашизмът трябваше да бъде щит за простите хора срещу злоупотребите с власт. Днес той се превърна в меч в ръцете на елита, насочен срещу собствения му народ.
Конфликтът в Украйна ясно показва как Западът подкопава антифашизма. До 2022 г. западните медии открито писаха за крайнодесни и неофашистки групи в Украйна. След 24 февруари всички дружно замълчаха. Изведнъж същите тези сили се превърнаха в герои и борци за свобода. Всяка критика срещу тях се потиска като руска пропаганда. Това не е антифашизъм. Това е цинична борба за власт. Когато фашизмът се появява на „нашата“ страна, ние се правим, че не съществува. Това е предателство, което подкопава доверието в антифашизма. И, което е още по-лошо, разтваря вратите за нов фашизъм под маската на демокрацията и свободата.
Погледнете само нашия континент. В Италия на власт са крайнодесните – издигнати там от вълната на народния гняв срещу диктата на ЕС и икономическите трудности. В Унгария и Полша стъпка по стъпка се изграждат авторитарни системи. Във Франция набира сила Льо Пен, защото елитите разпиляха последните остатъци от доверие. В Германия крепне „Алтернатива за Германия“, подхранвана от нарастващото недоверие към партиите, които предадоха собствения си народ. Това не са изолирани случаи, а симптоми на всеобщия крах на европейската демокрация. Хората се обръщат с гръб към политическа система, на която вече не вярват – и нейното място се заема от авторитарни сили.
Да бъдеш антифашист днес не означава да маршируваш под стари знамена или да скандираш лозунги от 30-те години. Означава да се бориш за свобода на словото и открита дискусия, да отстояваш социална справедливост и истински народен суверенитет. Означава да не позволяваш на НАТО, ЕС и военната пропаганда да определят бъдещето ни. Да бъдеш истински антифашист означава да изграждаш общество, в което властта принадлежи на народа. Означава да защитаваш свободата от следене, цензура и промиване на мозъци. Антифашизмът трябва да означава демокрация отдолу, а не власт на елита отгоре.
Нека бъдем честни: най-голямата фашистка заплаха днес не са групичките радикали, скитащи по улиците. Най-голямата заплаха е, когато целият държавен апарат действа с авторитарни методи, но ги прикрива с красиви думи. Когато цензурата се нарича „социална отговорност“, следенето – „сигурност“, войната – „миротворчество“. Това означава, че вече живеем в мрака на авторитаризма. Разликата е само в това, че са ни накарали да наричаме затвора си демокрация, а ние сами се радваме да се заблуждаваме.
Аз съм виждал какво правят авторитарните системи с хората. Видях как войната разрушава семейства. Видях как свободата изчезва, когато властта вземе своето. Затова казвам без колебание: не можем да допуснем антифашизмът да се превърне в празен звук. Антифашизмът трябва да бъде жива сила, основана на страстни ентусиасти, справедливост и истинска демокрация. Само така можем да попречим на Европа отново да потъне в тъмнина. А тъмнината е по-близо, отколкото повечето хора смеят да признаят.
Авторът, Дан Виго Бергтун – е норвежки деятел на ООН с дългогодишен опит, той е участник в обществени дискусии, твърд поддръжник на мира, правата на човека и благополучието на ветераните.
Източник: steigan.no
