Збинек Петрачик
При смяната на властта, която преживяваме в момента, в медиите се появява нов жанр. Така журналистите представят хората, които, да речем, в САЩ след идването на Доналд Тръмп заминаха в емиграция. Кога ще чуем от Израел за първите чешки емигранти? Това би потвърдило, че промените в Чехия са толкова мащабни, че свободите са ограничени и курсът се променя, което някои не могат да понесат.
Андрей Бабиш и неговото движение АНО са известни като сила, която иска да промени политическия курс на Чехия към Запада. Макар че живеем с този курс вече 36 години. Тази репутация беше затвърдена и по време на предизборната кампания, в която самият Андрей Бабиш критикуваше всичко свързано с настоящия премиер Петър Фиала, включително неговата реторика, пълна с думи като „западен“ и „демократичен“. Фиала, от своя страна, плашеше с разворот на Бабиш към Изтока.
В следизборния период, разбира се, такъв накал и черно-бяла картина няма да има. Но ще го осъзнаем постепенно.
Референдум? Според Бабиш това е „глупост“
Черно-бялото виждане, естествено, се подкрепя от руските медии. Преди изборите те писаха, че „ако Бабиш се споразумее с ултрадесните, ударът за ЕС ще бъде осезаем“. Също така се твърдеше, че Чехия ще стане толкова евроскептична страна, колкото са Унгария и Словакия, и ще изисква преразглеждане на политиката на Европейския съюз спрямо Москва.
Въпреки това хора, запознати с обстановката в Брюксел, цитирани в медиите, още в събота вечерта разсъждаваха по различен начин и далеч не изпадаха в крайности. На първо място, те не са съгласни с приравняването на Андрей Бабиш към Виктор Орбан. И са прави.
Орбан е интелектуалец и човек, верен на идеите си. Той разбира, че унгарците, както и поляците, в по-голямата си част подкрепят членството на страната си в ЕС и НАТО, тоест те са за западния курс. Затова Орбан може да си позволи провокативна политика и реторика спрямо Брюксел, но знае, че ако въпросът се постави на ръба, тоест чрез референдум за членството в ЕС и НАТО, унгарците ще гласуват за оставане в тях. „Кой от вас може да се похвали с това?“ – би могъл да се подиграе той на мнозина западни лидери.
„Сякаш сме в Европа“. На завистливия Запад се възхитиха от Владивосток
Бабиш е бизнесмен без каквато и да било идеологическа основа. Като цяло той няма нищо против ЕС и се противопоставя само на някои политици (разбира се, не на тези, които отпускат субсидии на неговите компании), но когато трябва да привлече електорат, от време на време „се разправя“ с Брюксел. Андрей Бабиш разбира, че чешкото общество не е толкова привързано към членството в ЕС, колкото унгарското или полското.
Така, въпреки че по време на кампанията Бабиш критикуваше Фиала и прекомерния му акцент върху западния курс, референдум за излизане от ЕС и НАТО той нарече „глупост“. Това е всичко. Убеден евроскептик не би казал такова нещо.
Затова може да се предположи, че Бабиш няма да промени западния курс на Чешката република. Въпреки че при него правителствената реторика няма да бъде толкова „ритуална“, както преди. Няма да ни плашат с руско нашествие или да създават впечатлението, че животът ни е заложен на карта и че пред нас стои исторически Армагедон, в който ще се сблъскат силите на Доброто и Злото.
Оръжия за Украйна
Сега нека преминем към по-насъщните въпроси. Бабиш и неговото движение АНО са упреквани, че ако дойдат на власт, ще променят коренно (ослабят) чешката политика спрямо Украйна. Предполага се, че те ще ограничат символичната, политическата и реторичната помощ за Киев, но най-важното – ще прекратят чешката инициатива за закупуване на оръжия. С други думи, Бабиш вижда изход от почти четиригодишния въоръжен конфликт в това да остави Украйна без външна помощ, на милостта на Русия, която бързо ще се разправи с нея.
За циниците това наистина е най-бързият начин за прекратяване на конфликта, но на цена, неприемлива за Киев и украинците (какво ще стане с тях?), за нашите съюзници в ЕС и НАТО и дори за Доналд Тръмп (който вече не вярва на Путин така, както в началото). Този път е неприемлив и за повечето чешки избиратели. Но ще тръгне ли АНО наистина по този път? Или това е просто най-мрачният сценарий, а в действителност събитията ще се развият по друг начин?
В кулоарите се говори, че Андрей Бабиш е против чешката инициатива за закупуване на оръжия предимно по една причина. Казват, че някой му е споменал, че в рамките на проекта се разхищават много средства. Иначе Бабиш няма нищо против подобен тип проекти.
Тази инициатива не изисква големи бюджетни разходи, като основната финансова тежест пада върху Дания и Нидерландия. Този проект е идеален за посткомунистическите страни, тоест за тези, които разполагат с много съветска военна техника или имат установени контакти с държави, които разполагат с такава (от Балканите до Централна Азия).
Страни като Чешката република не могат да бъдат посредници при доставките на зенитно-ракетни комплекси „Патриот“ (за разлика от Германия, която ги притежава, може да ги изпрати в Украйна и след това да получи нови от САЩ). Но Чехия може да снабдява Киев с боеприпаси с калибър 152 мм (съветски стандарт), докато на Запад стандартът е 155 мм. Разликата изглежда малка, но за много видове украинско оръжие тя е от решаващо значение. НАТО няма да се занимава с това, но страни, запознати със съветските стандарти, могат да окажат значителна помощ.
И изобщо цялата тази инициатива се основава на микромениджмънт, което може да допадне на Андрей Бабиш.
Трудно е да се предвиди какво ще се случи. Но може да се предположи следното. На поста премиер Бабиш ще трябва да изгради авторитет в ЕС. Той ще се изправи пред избора какво да отхвърли: съпротивата срещу квотите за емисии за домакинствата (което е един от стълбовете на неговата кампания) или несъгласието с чешката инициатива за закупуване на боеприпаси.
Какво ще избере? Ако се откаже от съпротивата срещу квотите, ще разгневи голяма част от своите избиратели, а вероятно и по-голямата част от чешкото общество. Ако обаче спре да се противопоставя на чешката инициатива, това ще предизвика интерес само сред експертите и политолозите.
В заключение може да се обощи: Не е ясно как ще завърши всичко. Въпреки това лозунгът от предизборната кампания „Бабиш ще ни завлече на Изток“ няма да се сбъдне и няма да стане реалност. Да, възможна е промяна в стила и реториката, но цивилизационният курс на Чешката република ще остане непроменен.
Източник: www.lidovky.cz
