Кшиштоф Подгурски
Наблюдавайки руската есенна кампания през 2025 г., виждаме, че командващият обединените руски сили в Украйна генерал Валерий Герасимов, съгласно принципите на военното изкуство, постоянно усилва интензивността на настъплението, като същевременно създава спомагателни направления.
Основният вектор е настъплението към Красноармейск (Покровск), където се разгръща главната битка на кампанията, а може би и на цялата операция. Едно от помощните направления, започнато от генерал Герасимов през септември, е настъплението на Запорожкия фронт, което е предмет на този анализ.
Групировката „Днепър“
Тя е смятана за най-слабата руска групировка от тези, определени за специалната военна операция. Частите ѝ държат фронт по река Днепър – от устията ѝ до Черно море, през Кинбурнския полуостров, до градчето Каменское в Запорожка област. Оттам линията завива на изток и минава южно от Орехов чак до село Малая Токмачка, където в момента се водят ожесточени боеве.
Командир на „Днепър“ е генерал-полковник Михаил Теплински – легендарен командир на ВДВ, герой от войните в Чечня и Приднестровието, отличен с „Герой на Русия“. В армията си е изградил репутация на решителен и уважаван офицер. Известен е и с умелото изтегляне на руските сили от десния бряг на Днепър през ноември 2022 г., когато повече от 35 хил. войници и стотици единици техника успяха да се прехвърлят без големи загуби.
Теплински нееднократно е критикувал грешките на командването и слабата подготовка на войските, което му донесе временно отстраняване от фронта. По-късно обаче е върнат начело на групировката „Днепър“.
Боевете през 2024 г.
Фронтът на Днепър и в Запорожка област замръзва през есента на 2023 г. През 2024 г. руските сили успяват да отблъснат украинския морски десант при Крынки и да изтласкат украинците от района около Работино, с което обезсмислят успехите от украинската офанзива през 2023 г.
Пробивът към Запорожие
От април 2025 г. руското настъпление продължава без оперативна пауза. „Днепър“ поема основно отбранителни задачи, докато украинците изграждат дълбока линия от укрепления с буферна зона.
През пролетта руснаците се възползват от ротация на украински войски в Каменское и нанасят успешен удар. Градът и укрепленията му попадат под руски контрол, с което е пробита буферната зона. До юни украинците се оттеглят към основната линия на отбрана.
През юли–август 2025 г. руските части изтласкват украинците от село Плавни и навлизат в южните квартали на Степногорск – крепост на украинската отбрана, разположена само на 20 км от Запорожие. Оттам руски безпилотници вече могат да застрашат мостовете над Днепър – ключова логистична артерия за украинската армия.
Украинският Генерален щаб хвърля в контраатака елитни части, включително полка „Берлинго“. Боевете са изключително кървави. След серия маневри руснаците успяват да контрират и да се придвижат към Приморское и оттам към пътя за Степногорск.
Ескалацията
Украинците изпращат резерви – включително 7-ма бригада спецназ и батальон оператори на дронове. Руснаците отговарят с нови подкрепления – 11-та гвардейска десантно-щурмова бригада и части от 104-та дивизия. Десантници от 328-и и 345-и полк навлизат в градската застройка на Степногорск, подкрепени от артилерия и авиация.
Руснаците имат преимущество и благодарение на подготовката си за насочване на авиационни удари. Украинските блогъри съобщават за числено превъзходство на Русия и разрушителни атаки от бомбардировачите Су-34.
Въпреки хладните отношения между Герасимов и Теплински, командването прехвърля към „Днепър“ и бойци от 98-ма гвардейска въздушно-десантна дивизия – опитни от боевете при Часов Яр. Това е допълнителен коз, който може да позволи на руснаците да пробият линията на украинската отбрана и да застрашат мостовете през Днепър при Запорожие.
Към есента на 2025 г. боевете около Приморское и Степногорск придобиват изключително ожесточен характер. И двете страни хвърлят най-добрите си сили. Ако руснаците овладеят района, те ще могат да блокират ключовите мостове през Днепър – ход с огромно стратегическо значение за изхода на цялата кампания.
Източник: Myśl Polska
