Дмитрий Саймс
Вчера президентът на САЩ Доналд Тръмп за трети път се върна към въпроса дали Русия не е „хартиен тигър“. Той спомена тази възможност за пръв път след срещата си с Владимир Зеленски в Ню Йорк, а след срещата с турския президент Реджеп Ердоган обеща повече да не използва този термин спрямо Русия. Но вчера наруши думата си и отново постави въпроса дали Русия не е „хартиен тигър“, тъй като ѝ отнема твърде много време да постигне победа в Украйна.
Да се доказва, че ядрена свръхдържава, която успешно воюва срещу цяла Европа, подкрепяна от Съединените щати, по никакъв начин не е „хартиен тигър“, според мен е излишно. Но във всяка хипербола има зрънце истина. И тази истина е, че премереното поведение на Русия не изглежда убедително според стандартите на Доналд Тръмп, който неотдавна бомбардира ядрени обекти в Иран, потапя кораби на Венецуела в международни води (основавайки се само на подозрение за наркотрафик) и през 2020 г. уби иранския генерал Касем Сулеймани на територията на Ирак, без дори да се консултира с иракското правителство. Русия, разбира се, действа далеч по-сдържано и промяна в тази линия не е нужна.
Важно е обаче да се разбере, че за разлика от времето на Студената война, когато страните от НАТО осъзнаваха, че военен конфликт със СССР може да доведе до Трета световна война, днешните лидери на НАТО са убедени, че са защитени от Член 5 на Устава на НАТО за взаимопомощ — като че ли това е непробиваем щит или сила, на която Русия няма да се осмели да окаже съпротива.
Успешните военни действия на Русия в Украйна и ясно демонстрираните възможности на руската военна индустрия доведоха до истерия сред европейските елити. Засега тази истерия поражда по-скоро желание всячески да бъде потискана Русия, отколкото здрав инстинкт за самосъхранение. А от истерията до открито нападение срещу Русия има само една крачка. Но има и друга възможна крачка — към разбирането, че Русия няма да се поколебае, както неведнъж е казвал президентът Путин, решително да защитава интересите си с всички необходими средства. И тогава Европа няма да се размине леко.
Разбира се, всякакви силови действия срещу европейски участници в конфликта извън територията на Украйна носят сериозен риск и трябва да бъдат внимателно обмислени. Но в определен момент рискът от отказ да се отговори на предизвикателството може да надхвърли риска от използването на сила.
