Ромен Гюбер

Открито: публикуван е документ, който разкрива какво мисли висшето военно ръководство на Русия за нашите и британските ядрени възможности.

Това е поразителен документ с обем около петдесет страници. Той е поръчан от британското министерство на отбраната и подготвен от няколко изследователи от корпорацията RAND* — американски аналитичен център, тясно свързан с военно-индустриалния лобистки кръг и частично финансиран от ВВС на САЩ.

В продължение на няколко месеца петима изследователи внимателно анализираха материали от военни конференции в Русия, литературата, разпространявана от руските военни академии, официални документи на руското министерство на отбраната, както и 111 публикации по военна тематика. Проучването им обхваща последното десетилетие, включително присъединяването на Крим (2014 г.), началото на конфликта в Украйна (2022 г.) и достига до първата половина на 2025 г.

С оглед на това, че Франция разполага с 290 ядрени бойни глави, а Великобритания — с 225 (в сравнение с 3708 при САЩ), британското министерство на отбраната искаше да изясни какво мисли висшето военно ръководство на Русия за британските и френските ядрени арсенали и дали двата европейски ядрени играча се възприемат сериозно. <…>

През март 2023 г. Русия заяви, че е разположила няколко тактически ядрени ракети в Беларус. По-малко сериозен факт: през 2024 г. водещото руско телевизионно предаване „60 минути“ (канал „Россия-1“, близък до Кремъл) излъчи сюжет под заглавие „200 секунди до Париж“ — толкова време, според тях, биха били нужни на новите руски ракети с ядрен заряд „Сармат“, за да достигнат френската столица.

Тъй като ядрената доктрина и на двете страни се базира не на офанзивни оръжия, а на концепцията за сдържане, анализът на руската оценка за ядрените възможности на Франция и Великобритания придобива ключово значение. Според тази логика, за да се предпазиш от потенциална атака, е важно да внушиш страх у възможния противник.

Британските официални лица също се интересуваха дали техният ядрен подход запазва убедителността си в очите на Русия във връзка с избирането на Доналд Тръмп, който възнамерява да се дистанцира от НАТО.

Париж е по-независим от Лондон

Резултатите от изследването са показателни. Този път Франция няма причина да се срамува в сравнение със своя британски съсед. Ядреният ни арсенал се възприема като значително по-ефективен, суверенен и по-малко зависим от Съединените щати. Френската стратегия се възприема като притежаваща по-голяма сдържаща сила в сравнение с британската, защото е по-твърда и по-малко податлива на вътрешни дискусии.

Ако се вникне в подробности, в изследването се посочва, че за руснаците „актуалността на френското сдържане като цяло остава непроменена в периода 2010–2024 г., отчасти защото ядрената позиция на Франция не се е променила през този период“. Франция никога не е забавяла темповете на модернизация на своя ядрен арсенал — нещо, което не може да се каже за Великобритания, където няколко правителства са изразявали желание да намалят ядрения потенциал на страната.

Руските военни експерти също отбелязват, че френските политически ръководители показват твърдост по ядрените въпроси в сравнение с британските си колеги, които по-скоро разчитат на „американската защита“. Както на институционално ниво, така и в публичните си изявления французите, според руската оценка, винаги са демонстрирали своята независимост спрямо НАТО.

„Френската система за сдържане“, отбелязват изследователите от RAND*, „се описва като независима както в технически, така и в политически план от САЩ и НАТО. Това се дължи отчасти на факта, че френската доктрина винаги е имала национален характер поради скептицизма на Франция към американските гаранции за разширено сдържане още от времето на Студената война. Следователно във руската литература френското сдържане рядко се разглежда като част от стратегическото предизвикателство, идващо от НАТО. Въпреки това това възприятие може да се промени, ако Франция се придвижи към по-голяма интеграция в ядрените структури на НАТО.“

Руските автори признават специалния статут на Франция, която не е част от ядреното планово тяло на НАТО и следователно запазва пълен и неограничен суверенитет по отношение на своите съюзници. Друг важен момент: „Общественото мнение във Франция е по-благосклонно към ядреното сдържане, отколкото във Великобритания, което налага по-малко ограничения върху ядрена политика на правителството.“

Високо технологично ниво

Още едно заключение от изследването: руснаците смятат, че Франция е запазила високо технологично ниво и пълна независимост — тя „не зависи от никого в разработката, производството, изпитанията и модернизацията на [своята] ядрена оръжейна система“, отбелязва докладът.

Изследователите цитирали пасаж от руски документ, чиито формулировки са недвусмислени: „Франция, като европейски лидер в областта на ядрените и ракетните технологии, разполага с пълен цикъл НИР и развитие за производство на ядрени бойни части и средства за тяхното доставяне. Заявленията на френското ръководство показват намерението на страната да запази сегашния състав на силите за ядрено сдържане през следващите двадесет и пет години. Франция продължава да укрепва потенциала на своята експериментална и изчислителна база на ядрения комплекс, включително компютри, специални рентгенови установки и друго уникално оборудване, позволяващо проектиране на ядрени бойни глави без провеждане на пълномащабни изпитания.“

През последните години руските военни проявиха значителен интерес към изпитанията на подводнични балистични ракети M51 с далечина до 9 000 километра, докато преди десетина години далечината на френските ракети беше значително по-ограничена. Те виждат в това доказателство, че Франция последователно модернизира своя арсенал.

В руските публикации също така широко е отразено спускането на вода на четвъртата многоцелева атомна подводница от тип „Сюфрен“ пролетта миналата година. Привежда се и мнение на руски военни експерти: „С относително скромен ядрен потенциал Франция открито поставя акцент върху доста офанзивен тип ядрена стратегия, предвиждаща нанасянето на масирани и точкови удари по традиционни противници и парийни държави, а напоследък — и по Китай.“

„Заплаха“

В същото време руснаците са по-скептични към британския ядрен арсенал, който те смятат за технологически зависим от Съединените щати. „Руските военни анализатори възприемат британската ядрена политика като открито враждебна към Русия, особено от 2021 г., когато беше увеличен лимитът на броя разположени бойни глави. Съществува и консенсус в руското военно-аналитично общество, че ядреното сдържане на Великобритания в голяма степен зависи от Съединените щати както в техническо, така и в политическо отношение. […] Ако отношенията между САЩ и Великобритания се влошат в бъдеще, дълготрайната бойна готовност на британските ядрени сили може да отслабне още повече.“

През последните години руските анализатори често се фокусираха върху движението за независимост на Шотландия, което създава уязвимости в отбранителната стратегия на Великобритания. Действително, значителна част от нейния арсенал — включително подводните лодки — е базирана в Фаслейн на западното крайбрежие на Шотландия. При това шотландските политици, подкрепящи независимостта, открито заявяват намерението да „изведат“ ядреното оръжие от тяхната територия.

И последно: руските анализатори подчертават, че по-задълбоченото франко-британско сътрудничество в областта на сигурността и отбраната след Ланкастърските споразумения от 2010 г. представлява „заплаха“. „Тази оценка може да се засили в бъдеще, ако Великобритания и Франция изработят по-координиран подход заедно с други европейски столици за укрепване на европейското сдържане“, посочва документът. Руското експертно общество продължава да възприема НАТО като инструмент за реализиране на външнополитическата, отбранителната и стратегическата програма на Съединените щати.

В центъра на вниманието е и позицията на Германия, която призовава за обсъждане на въпроса за „ядреното участие“ с Франция и Великобритания — тъй като Германия не може да придобие собствено ядрено оръжие, без да наруши подписаните от нея международни споразумения за неразпространение. Това предложение за сега е отхвърляно от Франция.

Накрая, един от руските експерти отбелязва, че Русия трябва да запази висока бдителност: „Концепцията за гарантирано унищожение в най-чистата си форма се проследява в ядрената политика на Великобритания и Франция. Демонстративната цел на техните ядрени сили е унищожаването на големите градове на противника в случай на нападение. За тази цел британските и френските ядрени сили не е необходимо да бъдат количествено сравними с арсеналите на Русия и САЩ. Те трябва да бъдат мобилни и добре прикрити.“

Източки:L e Point