Доц. д-р Никола Стоянов
Великият Ерих Фром в едно от най-забележителните си произведения „Да имаш или да бъдеш“ разглежда две основни намерения, които занимават умовете на хората, намиращи се в постоянна борба за надмощие. Едното е страстта да имат все повече и повече, а другото е желанието да живеят в хармония, да творят и да се самоактуализират. Тези нагласи се определят основно от характера на индивида и собствената му ценностна система. От този конфликт на вътрешни емоции се раждат два типа човешки поведения, носителите на които имат специфична природа и различни критерии към материалното и духовното. Необузданата страст да притежава всичко и всеки, като еманация на алчността, агресивността и завистта, ориентира човека към материалните блага и властта. В този свят на материалното господства индивидът с притежателен характер, който намира смисъла на собственото си съществуване и щастие в трупането на богатства. И за да не бъде светът чак толкова безнадеждно място за живеене в него се намират и хора с битиен характер, чието верую е удоволствието от споделеното преживяване и творческата активност. Ако материалният недоимък е тяхната съдба те не изпадат в отчаяние, защото водени от любовта носят в себе си духовния заряд постоянно да се самоусъвършенстват и творят за благото на цялото общество.
Това кратко изложение трябва да ни послужи като въведение към основната тема, която обяснява съвременния материален свят, с всички произтичащи от това последствия. Светът във вида, в който го познаваме и в който живеем е замислен и моделиран от хора с притежателен характер, с единствената цел – да създава благоприятни условия за техния успех. В него алчността, завистта и неутолимото желание за власт, все черти от характера на отрицателните герои, описани в класическите литературни произведения ни се представят като добродетели на съвременния предприемач, който е напипал верния пулс на човешкия прогрес. Пред очите ни се променя ценностната система, изповядвана от десетки поколения, за да бъде нагласена според философията на един елит от тщеславни сребролюбци. Широко разпространеното схващане, че пари и богатства се правят (трупат) от умни хора е безспорен факт. Тази осъзната истина се артикулира в публичното пространство като словесен каламбур – „Ти акъл не ми давай, дай ми пари“, засенчен от репликата „Ти като имаш акъл си направи пари сам, защо да ти давам“. Това е вярно само донякъде, защото интелекта е необходимо, но недостатъчно условие. Правенето на пари, като критерий за успешен бизнес изисква притежаването и на някои други качества, които не попадат в списъка с моралните ценности. Факта, че вторият президент на САЩ Джон Адамс нарича търговията „законна кражба“ е много показателен за взаимоотношенията купувач – продавач. Адамс разбира се не е блестящ капацитет в икономиката, но като юрист, изповядвал дълги години търговски сделки неговото прозрение заслужава внимание. Търговията като дейност не е много чиста от морална гледна точка, макар да е облечена в законови норми. Във всяка сделка има манипулация и игра на надлъгване, и в нея успяват най-изкусните манипулатори и тарикати. Никой, който продава дрехи, например или каквото и да е не казва моите са добри, но в отсрещния магазин са по-добри, защото няма да оцелее дълго на пазара. Търговията и етиката са несъвместими неща. Да не забравяме какво казва Макиавели за морала в управлението, което важи и за бизнеса – „Ако някой иска да постъпи морално, докато всички останали са неморални, единственият губещ ще бъде той“. Профилът на успешния бизнесмен добива завършен вид чак когато изпъкнат такива личностни характеристики като алчност, безскруполност, безсърдечност, агресивност и смелост, присъщи на хората с притежателен характер. Това отговаря на въпроса защо най-умните, интелигентните и почтените не успяват в съвременния свят. Ами защото той е създаден в него да успяват лошите, тези с гореописания профил. Поради тази причина хората с битиен характер се реализират в изкуството, литературата, науката, създават нови технологии или упражняват обществено значими професии, като отдават цялата си енергия да работят и творят в полза на обществото. Не случайно образователният ценз на българските бизнесмени не е особено висок, вероятно той е такъв и сред бизнесмените от останалите страни, което не е учудващо с оглед стандартния им профил. Здравата логика подсказва, че е нормално най-образованите да имат повече знания и умения, и да успяват повече в бизнеса. Това би могло да бъде вярно ако образованието е единствен фактор, но не е.
Едно изследване, проведено в България преди години за степента на образованието на българските бизнесмени даде неочаквани, за някои учудващи и трудно обясними резултати. Оказа се, че само 15% от българските бизнесмени имат висше образование, а останалите 85% средно и по-ниско. Това обстоятелство освети две възможни опции, които обясняват на пръв поглед нелогичния образователен статус на новите български чорбаджии. Първата е, че бизнесът в България е престъпен в по-голямата си част, като се прави аналогия с нивото на образование на криминалния контингент, където висшистите са по-малко и от 15%. И тъй като в периода на натрупване на капитали бизнесът е криминализиран в самата си същност има известна логика за образователния ценз на новобогаташите. По-сериозният анализ на това явление, като втора опция ни препраща към една корелация между характера на човека и бизнеса. С бизнес се занимават основно хора, които имат притежателен характер, защото той е благодатна почва за алчността им, което обяснява резултата от изследването. Тук образованието въобще не е важно, а от съществено значение е ценностната система на индивида и отношението му към материалното. Когато говорим обаче за България и двете опции са верни.
В този материален свят, моделиран според интереса на индивидите, с афинитет към неограниченото трупане на богатства и власт особено място заема алчността. Тя е поставена в основата на пазарните отношения и човешкия прогрес. Адам Смит смята, че хората са алчни – някои повече, други по-малко, но всички те се стремят да произвеждат и купуват повече и по този начин пазарът регулира икономическите отношения. Тази теория е грешна в самата си същност, защото ресурсите са ограничени и благоденствието на едни нации винаги е за сметка на други. Алчността води до чудовищен дисбаланс в разпределението на ресурсите, но тя е възприета от съвременните капацитети в областта на икономическите науки като крайъгълен камък на успеха. Християнските морални норми поставят алчността в списъка на седемте смъртни гряха, но тя има изключително силно въздействие върху съзнанието на индивида с преобладаващи материалистични ценности, за да почувства той някаква вина или срам от непреодолимото си желание за заграбване на ресурси. Алчността е първичен инстинкт за оцеляване, присъщ на човека от времето, когато още не е еволюирал до степен да осъзнава изцяло потребностите си, който го тласка към презапасяване. Човекът не се е променил ментално за последните 10 000 години. Той притежава същия интелект, води се от същите страсти и желания, подвластен е на същите емоции, само живее в технологично по-съвършен свят. И след неговата социализацията не е пострадало егото му и не се е притъпила алчността му. Тогава каква е логиката за прекомерната алчност след като той е осъзнал своите потребности за нормален живот и благоденствие? Някои са натрупали такива богатства, които надхвърлят всякаква представа на здравия разум за тяхната реализация. Логиката е предефиниране на потребностите, при което не става въпрос за оцеляване, а за акумулиране на власт и сигурност. С богатството идва и властта, а тя носи и сигурност. Сигурност не в добрия смисъл на думата за физическо оцеляване от недояждане или болести, а един вид закрила пред закона за всички нарушения и престъпления. Преминаването на границата, която очертава необходимия ресурс за власт и сигурност дава вече нови емоционални измерения на алчността, като патологично състояние на субекта, усвояващ блага. Спиноза ни предлага най-логичното обяснение за безграничната алчност в едно от философските си разсъждения, като ни внушава, че алчността и тщеславието са душевни болести, въпреки че ги няма в списъка с душевните заболявания, което може би не е случайно, нали алчните и суетните управляват света, как да попаднат там!? Трупането на ресурси отвъд тази граница е лишено от всякакъв смисъл, но е тържество на суетата, обладала свръхбогатите, подтикваща ги към челното място сред себеподобните в едно абсурдно състезание. Те съзнателно или подсъзнателно са попаднали в тази нелепа надпревара за първенство в заграбването на богатства. Въвлечени в играта остават подвластни на нея завинаги.
Обществото, осъзнавайки този парадокс се намира в състояние на мълчалив наблюдател със съглашателското си поведение за една лудост, която убива всички добродетели, присъщи на човека и различаващи го от животните. Все повече започва да ни завладява мисълта, че живеем в свят на хищници, в който властват финансово силните и нормата е материалният успех. За да оправдаят неморалното си поведение и прикрият менталното си състояние те създават мита за алчността като двигател на човешкия прогрес, което е пълен абсурд. Светът на притежателите, легитимиран като социално-икономически модел за развитие на съвременното общество се приема за нещо нормално, естествено и безкритично от масите, защото исторически се е наложил като единственият възможен. Идеята за неговата безалтернативност до такава степен се е настанила в съзнанието на хората, че те дори не осъзнават абсурдността на матрицата, в която са вкарани. Цялото им внимание и енергия са съсредоточени за промени вътре в модела, което предопределя техния провал. Хилядолетната битност на човечеството, от появата му на историческата сцена до този момент е в една система, доминирана от грабители и пропита от крещящо социално неравенство. Възползвайки се от благоприятните условия, които им предоставя този социално-икономически модел, условно наречен „светът на притежателите“, хората с прекомерна алчност, натрупвайки несметни ресурси успяват да създадат чудовищно неравенство. В съвременната човешка цивилизация 1% от населението на Земята притежава над 50% от нейните ресурси, което се равнява на 140 трил. долара, докато 70% (близо 5 милиарда души) само 2,7% от световните богатства. Това меко казано е потресаващо. Системата е тотално сбъркана и тя не служи за добруването на хората. Създаден е изкуствен дефицит, който в публичното пространство се обяснява с плашещия дискурс за изчерпващите се природни ресурси. Намаляването на ресурсите е очевидно и логично след като повечето от тях са невъзстановяеми, а и консумацията се увеличава непрекъснато, съобразно темповете на нарастване на населението, но всички обсъждани идеи за разрешаване на задълбочаващия се проблем с оцеляването на големи части от популацията на планетата са без да се предвижда единият процент да споделя богатства с останалата част от човечеството. Въпреки, че ресурсите непрекъснато се изчерпват в природата все още съществуват огромни запаси, които при разумно използване ще стигнат до въвеждането в експлоатация на технологично нови, алтернативни енергийни мощности. По-трудно решим остава въпроса с изхранването и осигуряването на вода за битови нужди на населението, но и за това има нови технологични решения. Повече от ясно е, че се поддържа изкуствен дефицит, за да се увеличават продажбите, защото според законите на търсенето и предлагането изобилието е пречка за търговията.
Важно е да се видят какви са последствията за обществото от модела „светът на притежателите“ и най-голямото е, че всички обществено-икономически системи след Френската революция се провалиха да осигурят справедлив и щастлив живот на хората. Мотото на тази революция е „Свобода, Равенство, Братство“, но братство и равенство никога не са постигнати. Свободата е на приливи и отливи, съобразно конюнктурата и капризите на управляващия елит. Тя е едно от най-великите достижения на човечеството, но с нея не се задоволяват потребности от първа необходимост. Човек не може да е щастлив ако е свободен, но безработен и гладен. Свободата и демокрацията са до портала на работното място. Зад него няма демокрация, а свободата е ограничена до това някой да реши дали да остане или да напусне, или ако бъде уволнен е свободен да си търси работа на друго място. В първоначалния етап на няколко политически строя – капитализма, след това на фашизма, социализма, комунизма и неолиберализма хората са ентусиазирани и изпълнени с надежда за положителна промяна и се забелязва единство на усилията, колективен дух с много добри резултати в икономиката, което повишава жизненото равнище на населението. Постепенно обаче, първоначалната идея, основната концепция на всеки един от тези режими започва да се изкривява, наглася и променя, за да се стигне в един момент до деформация на системата. Равенството и/или справедливостта, които са установени в началото на обществено-икономическата промяна са силно ощетени или напълно заличени. Личният интерес взема връх над обществения. Причината за провала на всяка от тези системи се крие в някои черти от характера на човека, които са по-силни от морала му и от чувството за колективна принадлежност. Егото винаги надделява, което отприщва алчността и властолюбието на индивида, като го хвърля в надпреварата за придобиване на повече ресурси и завземане на властови позиции. Те го карат да не зачита равенството и да приема философски справедливостта. Такава е природата на човека и еволюцията скоро няма да я промени. След като тази истина отдавна е известна на властовите фактори, на няколко пъти са правени опити с административни мерки принудително да се обуздае човешката алчност, които са имали силен първоначален ефект, но постепенно затихващ във времето. Механизмът, който се прилага в този случай е въвеждане на подоходно данъчно облагане, при което данъкът на най-богатите достига до 80-90%, но винаги среща много силна съпротива и несъгласие от тяхна страна. В стремежа си да променят така установеното статукво те използват всички лостове за въздействие върху законодателната и изпълнителната власт за намаляване на данъчната ставка. В резултат на натиска, който оказват в продължение на години, делът на данъчните вноски постепенно, но устойчиво намалява, за да достигне нива, които обезсмислят предприетите мерки за въздържане на алчността. Поради тези причини стратегията на законодателната власт за обуздаване на алчността винаги се проваля. Изход има, но трябва да се търси на съвсем друго място.
Човечеството е изправено пред дилемата, дали да създаде нова обществено-икономическа система за по-справедливо разпределение на ресурсите или тази цивилизация ще се разруши. Ако избере да тръгне по първия път на помощ ще дойдат технологиите. Само най-високите технологии, създавани да заменят човека в трудовата му дейност могат да преобразуват света на притежателите в свят на всеобщото благоденствие. За човечеството има надежда, защото светът се намира на прага на безпрецедентна трансформация на цялата система за производство, услуги и живот, т.е. създаване на киберфизични системи, наречена четвърта индустриална революция. Тази трансформация е революционна, защото се променя парадигмата на производство от централизирано към децентрализирано и от масово към „индивидуално поръчано“. За пръв път след края на феодализма ще се произвеждат стоки в отговор на конкретна потребност, а не с абстрактната цел да се продаде стоката. Концепцията за трансформация на системата за производство намира израз в интеграция на интелигентни роботи, интелигентни машини и системи в „умни фабрики“. Новият бизнес модел ще е коренно различен от досега познатия ни с гъвкавото си работно време, виртуално производство и развой, дистанционен труд и масовото използване на 3-D принтери.
Тук не трябва да се правят илюзии, че технологичните постижения в средствата за производство могат да се поставят в услуга на цялото човечество без съпротива от едрия индустриален и банков капитал. Напълно очаквано, те ще се опитат да монополизират универсалните машини за производство, като например интелигентни машини и 3-D принтери (за пластмаса, метал, био и строителни материали), и да поддържат дефицит на ресурси. През последните години обаче станахме свидетели на постоянно усъвършенстване на 3-D принтерите за метали, при което качеството им се увеличи, а цените паднаха многократно. Триизмерни принтери за метали, които преди няколко години струваха 500 000 долара, сега са около 1500 долара. Тази изключително достъпна цена ще позволи не само на малки и средни предприятия, но и на отделни граждани да произвеждат части и детайли, използвайки безплатни проекти с отворен код, които могат да се свалят от интернет и които могат да направят революция в икономиката в полза на мнозина, ако не и на цялото общество. С помощта на тези високотехнологични машини може да се произвежда почти всичко. Предстоящата революция в икономиката, донесена не на щиковете на пушките, а от научно-техническите постижения, дело основно на хората с битиен характер ще намери израз в създаването на малки или по-големи колективи, състоящи се от 5-10 или 20-30 души, като работещи в умни фабрики. Структурата и концепцията на тези икономически единици ще позволи масово да се въведе демокрацията на работното място, присъща сега само на дребния и семеен бизнес. Хората, работещи в тях сами ще решават какво да произвеждат, как да го произвеждат, къде да го произвеждат и на кого да го продават, т.е. ще работят за себе си. Широкото използване на 3-D принтерите и последващите високи технологии от мнозинството от хората ще ликвидира изкуствено поддържания дефицит на ресурси и ще увеличи благосъстоянието на гражданите. Светът ще тръгне към един процес на деглобализация и скъпото, при това ненужно транспортиране на суровини и материали от единия край на Земята до другия и обратно ще се преустанови. Производителите ще могат сами да си произвеждат всички части и детайли, необходими за техните продукти. Едрият капитал разбира се ще се опита чрез държавни регулации да попречи да се осъществят тези революционни промени в икономиката. Най-вероятно ще се ограничи достъпа на безплатните проекти с отворен код в интернет или ще се въведат редица други законови ограничения на дребните производители, но процеса за въвеждане на технологиите в полза на цялото човечество няма да може да бъде спрян. Така производителите на високотехнологични средства за производство в стремежа си да максимизират печалбите си, подтиквани от алчността ще дадат в ръцете на обикновените хора технологиите, които ще подкопаят света на притежателите. Хората няма да станат по-малко алчни, но широкодостъпните, високотехнологични средства за производство ще ликвидират дефицита и по такъв начин алчността ще бъде обуздана. Ако съпротивата на хората с притежателен характер е толкова силна и яростна, че тази трансформация се провали, то цивилизацията ще се саморазруши.
