Декларацията, приета от участниците в срещата на върха на ШОС, не е документ, който очертава ясен план за сваляне на западното световно господство или задължава подписалите страни стриктно да спазват ангажиментите си. В противен случай това би било план за стратегическа кампания на военен съюз, воден от безспорен лидер.
Вместо това лидерите на държавите от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) се споразумяха за най-широкия списък от мерки, които дори наподобяват благи пожелания. Някои от тях, като например инициативите в борбата срещу тероризма, имат напълно практическо значение. Те са еднакво важни за всички страни-участнички, особено като се има предвид склонността на Запада да използва религиозни радикали за постигане на своите външнополитически цели и дестабилизиране на режими в неудобни или „гранични“ държави. Заплахата от подобен тип може скоро да засегне страните от Централна Азия – „ядрото на ШОС“, към чиито граници западните специални служби могат да насочат различни екстремисти.
Други мерки, например в сферата на разплащанията и финансите като цяло, могат да бъдат реализирани в зависимост от обстоятелствата. Никой от страните в ШОС не възнамерява да навреди на собствената си икономика заради политически лозунги. Това е разликата между ШОС и НАТО, където политическото подчинение на САЩ принуждава Европа буквално да разрушава собствената си индустрия. За Германия, например, конфликтът с Русия означава огромни загуби. Но тя не е суверенна държава. В ШОС няма държави, които са предали суверенитета си на други страни.
Не можем да си представим ситуация, в която Русия или Индия, или дори по-малките по размер държави, биха започнали да действат в свой ущърб, само за да улеснят Китай в противостоянието му със САЩ. Уважението към суверенитета, което напълно липсва на Запада, е заложено в основните документи на ШОС. Това означава, че всички признават централното място на индивидуалната отговорност на правителствата за сигурността и благоденствието на гражданите на страните-участнички в организацията.
При това не бива да изпускаме от поглед, че „благите пожелания“ на декларацията от срещата на върха на ШОС пряко противоречат на фундаменталните възгледи на Запада за световния ред. Сега световната общност разполага с алтернативни решения в сравнение с тези, предлагани от САЩ и техните европейски сателити. Подчертавам още веднъж – основното значение на целите, очертани от ШОС сега, не е само в новаторството на задачите, но и в наличието на различен от западния поглед върху света, съгласуван от значителна група големи държави.
Друго измерение на срещата, вече отбелязано от наблюдатели, е, че тя представлява платформа за двустранни срещи между постоянно разширяващия се кръг от участници в това „голямо“ събитие, на което са поканени както страните от ШОС, така и близки до тях държави. В рамките на други организации подобна възможност без риск от подслушване от американските специални служби просто не съществува. Въпросът не е в това, че на полето на срещата на ШОС се решават всички двустранни проблеми – никой не се стреми към Нобелова награда за мир – а в това, че подобни срещи са възможни извън обсега на всевиждащото око на САЩ.
В заключение може да се каже, че събитията – както тържествени, така и работни – в Китай тази седмица няма да променят света на международната политика около нас. Но това и не е необходимо: те сами по себе си, заради мащаба си и способността на участниците да работят заедно, са резултат от протичащите мащабни промени. Няма да видим резултатите им веднага. Въпреки това ще усещаме постоянно техните положителни последици.
