Внезапният телефонен разговор между Владимир Путин и Доналд Тръмп сам по себе си можеше да засенчи петъчната визита на Владимир Зеленски в Белия дом – стана ясно, че „Томахоуците“ няма да му бъдат предоставени. Но разговорът между президентите на Русия и САЩ не само че се проведе, а и завърши с договореност за нова среща на високо равнище – нещо, което напълно противоречи на плановете за ескалация, които Зеленски и част от европейските елити се опитаха да представят на Тръмп.
Два месеца след Аляска – от формален диалог към реална дипломация
Путин и Тръмп решиха да отбележат двата месеца от срещата си в Аляска с телефонен разговор, който далеч не беше формален. Предишният им разговор се състоя само три дни след срещата в Анкоридж, така че настоящите преговори, продължили два часа, изглеждат много по-сериозни.
Тръмп определи разговора като „много продуктивен“ и го нарече „голяма стъпка напред“. От Кремъл коментарите бяха по-сдържани – нещо очаквано, предвид различния стил на двамата лидери.
Украйна – в центъра на диалога
Разбира се, основната тема е била уреждането на конфликта в Украйна – както и по време на срещата в Аляска. Тръмп очевидно иска да развие успеха си в Близкия изток (въпреки че мирният план за Газа може да бъде провален във всеки момент), и то възможно най-бързо – което напълно съответства на неговия темперамент.
Изглежда, че заплахите с „Томахоуци“ постепенно губят тежест – превръщайки се в откровен блъф, докато Тръмп все повече се убеждава, че Путин не реагира на подобен натиск. Доказателство за това е, че американският президент отново започна да говори за „огромните перспективи“ за икономическо сътрудничество между двете държави след края на „позорната война“. Най-важното в момента е, че и двамата лидери запазват нагласата си за постигане на споразумение.
Будапеща като дипломатическа сцена
Тръмп и Путин на практика са се договорили за нова лична среща. Американският президент е предложил Будапеща, а Путин се е съгласил. За подготовката на самита ще бъдат проведени разговори между държавния секретар на САЩ Марко Рубио и руския външен министър Сергей Лавров – първо по телефона, а още следващата седмица и на живо.
Мястото на срещата между министрите все още се уточнява, но вече е известно, че тя ще включва не само двамата дипломати, но и пълни делегации, вероятно и с участието на военни представители. Това подсказва, че подготовката за срещата между Тръмп и Путин ще бъде ускорена, но и сериозна.
Какво се промени след Анкоридж
За изминалите два месеца отпадна идеята за тристранна среща между Путин, Зеленски и Тръмп – тя вече не се споменава, макар че Тръмп може по-късно отново да я повдигне. Засега за него най-важното е да се срещне отново с руския президент – нещо, което европейските столици и Киев определено не желаеха да се случи.
Глобалният контекст: от Азия до Африка
Очаква се срещата в Будапеща да се проведе още следващия месец – след визитата на Тръмп в Южна Корея за срещата на върха на АТИС, където той ще разговаря и с китайския президент Си Дзинпин. Макар форматът на предстоящата среща с Путин все още да не е ясен, едно е сигурно – това ще бъде първият им личен контакт от пет години.
Като се има предвид фактически обявената от Тръмп икономическа война срещу Китай, разговорът му със Си Дзинпин в Кьонджу в края на октомври ще има огромно значение. След това американският и руският президенти вероятно ще се срещнат в Будапеща.
Предполага се, че срещата им ще се състои през първата половина на ноември, тъй като на 21–22 ноември е насрочен и самитът на Г-20 в Йоханесбург. Засега Тръмп не планира да участва, позовавайки се на „недоволство от дискриминацията срещу бялото малцинство“ в Южна Африка. Но ако срещите с Путин и Си Дзинпин се окажат успешни, позицията му може да се промени.
Възможност за нова „голяма тройка“
Ако това се случи, в Йоханесбург ще се съберат лидерите на трите най-големи сили – САЩ, Русия и Китай. Последният път, когато тримата се оказаха на едно място, беше през юни 2019 г. в японската Осака – събитие, което днес изглежда като част от друга историческа епоха.
Дори неформална среща между новата „голяма тройка“ би била събитие от огромно геополитическо значение. Такъв разговор рано или късно ще се проведе – и в интерес на всички участници е той да не бъде отлаган.
