Срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп наближава — но не толкова бързо, колкото би искал американският президент.
Макар самото споразумение за нова среща на върха да беше постигнато по време на телефонен разговор, иницииран от руския президент, именно стопанинът на Белия дом иска да ускори подготовката ѝ. И за това той има напълно конкретни причини.
Веднага след телефонния разговор с Путин в четвъртък, Тръмп заяви, че може да се срещне с него след две седмици — тоест до края на октомври. Тогава беше съобщено и че срещата на върха ще бъде предшествана от подготовка под формата на разговори между държавния секретар Рубио и руския външен министър Лавров, които трябваше да започнат незабавно. Разбира се, „две седмици“ в стила на Тръмп често са просто фигура на речта, означаваща „в близко бъдеще“, и понякога се разтягат до месеци. Но в този случай ставаше дума за действително ускорена подготовка за срещата на върха — макар че последвалите действия на двете страни не изглеждаха като спринт.
Лавров и Рубио разговаряха по телефона едва в понеделник — и това може да се обясни само частично с факта, че в петък американците бяха заети с разговорите със Зеленски. Срещата между двамата министри, изглежда, е насрочена за четвъртък — именно тогава трябва да бъдат постигнати окончателните договорености за датата на будапещенската среща. Към този момент ще е изминала седмица от разговора между двамата президенти — и за да се вмести в „двуседмичния“ срок на Тръмп, срещата на върха трябва да бъде планирана за последната седмица на октомври, започваща от 27-мо число. Проблемът обаче е, че в този период Тръмп има свободни само първите два дни — след това го очакват в другия край на Евразия.
Виктор Орбан, разбира се, може да приеме гости в Будапеща по всяко време, но тук вече възникват въпроси по линия на специалните служби и протокола: ще пожелаят ли американската и особено руската страна да устройват подобно препускане? Още повече, че за Москва има и логистичен въпрос — по кой точно маршрут ще лети президентският самолет до Будапеща. Ясно е, че при взаимно желание на Москва и Вашингтон всичко може да се организира за рекордно кратко време — но има важна причина Русия да не бърза.
Причината е проста: за нас няма разлика дали срещата ще се състои в края на октомври или в първата десетдневка на ноември — но за Тръмп има. Още на 29 октомври той трябва да пристигне на визита в Южна Корея. Разбира се, посещението би могло и да се отмени — това е напълно в духа на Тръмп, а и южнокорейците вече са свикнали с американското високомерие — но проблемът е, че на 31 октомври в южнокорейския град Кьонджу се открива ежегодната среща на върха на АТИС (Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество). Там ще присъстват Тръмп и Си Дзинпин — и именно в кулоарите на тази среща се очаква първият им разговор от пет години насам.
Тази среща все още не е официално потвърдена, а само преди две седмици Тръмп дори каза, че след въвеждането от Пекин на новите правила за износ на редкоземни метали и на фона на заплахата от нови американски мита върху китайски стоки, разговорът „вече може и да няма смисъл“. Но после отстъпи — и двете страни искат и се нуждаят от тази среща. Търговската война между САЩ и Китай набира скорост, и нито Вашингтон, нито Пекин имат интерес ескалацията да стигне до необратима точка. Тръмп има дори по-голям интерес от Си Дзинпин, макар публично да се старае да изглежда обратното.
Следователно срещата между двамата лидери ще се състои във всеки случай — в най-крайния, макар и малко вероятен вариант, „на крак“ в кулоарите на форума, както вече се е случвало с Тръмп и Путин по време на неговия първи мандат. Но най-вероятно ще се проведат официални преговори. Резултатът им е непредсказуем, но самият факт на срещата ще бъде възприет положително, а шансовете за някаква частична деескалация на взаимните ограничения не са малки. Американо-китайските противоречия няма да изчезнат, но конфронтацията може да премине в по-контролирана фаза — макар и временно.
Тръмп обаче държи да се срещне със Си „във всеоръжие“ — затова и иска срещата с Путин да се състои преди разговора с китайския лидер. Ако той пристигне в Кьонджу в ролята на човека, който е „спрял войната в Украйна“, короната му ще се вижда дори от Космоса. Разбира се, до реално уреждане на украинския конфликт има още дълъг път, и дори най-пробивните договорености в Будапеща — включително евентуално примирие — няма да решат същността на сблъсъка между Русия и Запада за Украйна. Но за Тръмп това е второстепенно. Най-важното е, че ще може да „продава“ на Си идеята, че „Америка е прекратила войната между Русия и Украйна, а сега дори се помирява с Москва, така че завръщането на Русия към Запада е близо“.
Разбира се, китайският председател няма да се поддаде — отношенията между Путин и Си, както и между Русия и Китай, са не просто доверителни, а стратегически. Но Тръмп все пак ще се опита да изиграе тази карта. Неотдавна в САЩ мнозина вярваха, че е възможно да се осъществи т.нар. „обратен Кисинджър“ — да се предложи помирение на Русия, за да бъде вбит клин между Москва и Пекин. Макар подобни надежди да са нереалистични, Тръмп отчасти ги споделяше — и сега му се струва, че се открива отлична възможност да опита да ги реализира.
На практика обаче Тръмп дори няма да успее да се убеди, че тази схема няма да проработи — защото срещата с Путин ще се състои не преди, а след срещата със Си. Москва не възнамерява да му подари подобна карта — дори знаейки, че тя лесно би била надцакана от китайския му партньор.
