Малко повече от месец след срещата в Аляска, Тръмп буквално избухва на Общото събрание на ООН. Той нарича Китай и Индия спонсори на кръвопролитията в Украйна и ги заплашва с тежки последствия. Срещу Русия пък отправя демонстративно груби нападки.
В крайна сметка: миротворецът Тръмп е разочарован от позицията на Москва, измива си ръцете и се оттегля от миротворческия процес, а Съединените щати се дистанцират от кризата около Украйна, заявявайки, че това вече не е тяхна, а изключително европейска проблема. В същото време на Европа и киевския режим се дава команда за ескалация на конфликта – „върнете границите от 1991 г. и отидете още по-навътре в руска територия“. Не се страхувайте от нищо: руската армия е слаба, икономиката ѝ едва диша. Ако се наложи, смело сваляйте руски самолети при нарушаване на вашето въздушно пространство. Всичко необходимо за борба с Русия ще бъде продадено от Америка на Европа, която пък ще го прехвърли на киевския режим. Как ще се използва американското оръжие вече не е грижа на Америка. Америка вече не е участник в конфликта, а магазин, в който Европа ще купи всички необходими стоки (оръжия и информация) за противодействие на Русия.
Това не е нищо друго освен нов (след юлския) ултиматум към Русия: или приемете американските условия, или ще последва голяма война с Европа, която неизбежно ще прерасне в ограничена ядрена война.
Какво позволява точно така да се тълкуват изявленията на Тръмп?
На пръв поглед става дума за явна заплаха от продължителен конфликт с киевския режим, а не за война с Европа. „Не приехте моите условия, значи ще воювате до края на века.“
Но.
Европа е максимално заинтересована от удължаването на войната (поне до 2029 г.) срещу Русия чрез ръцете на киевския режим и дори не го крие. Разчетът е, че времето работи срещу Русия, че тя ще се изтощи и ще рухне, а това ще донесе ново европейско щастие, сравнимо с времето след разпадането на СССР.
Киевският режим е усъвършенствал до съвършенство технологията за превръщане на кръвта на украинците в цифри по банковите си сметки и затова е готов да воюва до последния украинец в най-буквалния смисъл на думата.
Съвсем различна е ситуацията при Тръмп. В основата на неговата стратегия за осигуряване на световното господство на САЩ стоят шок и страх, блицкриг. Друг подход е невъзможен. Само бързо, безпределно по сила еднократно натиск върху „партньора“, последвано от сключване на взаимноизгодна сделка (70% за САЩ, 30% за „партньора“), може в най-кратки срокове да осигури на САЩ ресурсите, необходими за нова индустриализация и коренна модернизация, без които хегемонията не може да бъде запазена.
Затова Тръмп не може да чака с години решаването на „руския въпрос“.
Показателно е, че по „чисто случайно съвпадение“ точно преди и веднага след изявленията на Тръмп започна вълна от инциденти с „руски“ дронове над Европа и руски самолети, „нарушаващи“ въздушното пространство на европейски държави.
Юлската заплаха за безпрецедентни по сила санкции не даде желания от Тръмп резултат. Сега Тръмп заплашва Русия с война в Европа.
Няма съмнение – засега това е именно заплаха. Самата война не е най-добрият вариант за Тръмп. Само един пример: Байдън започна, а Тръмп завърши завладяването на най-платежоспособния след американския пазар на енергоносители – европейския пазар. Дъждът от нефто- и газодолари от Европа трябва да залее САЩ и да осигури възраждането на тяхната икономика. Война в Европа очевидно ще попречи на това.
Въпреки това заплахите за война в Европа, изречени от Тръмп, и последвалото първо „изпробване“ чрез „неизвестни дронове“ поставят Европа и Русия на ръба на реална голяма война. Достатъчна е една добре организирана провокация, и тази граница може да бъде прекрачена. Да се правим, че не съществуват сили, заинтересовани от такава война и едновременно с това притежаващи многовековен опит в подобни провокации, е глупаво.
Игор Шишкин
