Пьотр Акопов
На фона на безкрайните обсъждания за вероятността от среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин, някак в сянка остана друга среща на високо равнище – между САЩ и Китай. А това е изненадващо, като се има предвид, че тя има огромно значение – включително и за стопанина на Белия дом, който направи Китай основна насока както на външната си политика, така и на вътрешната. В четвъртък, в южнокорейския град Кенджу, двамата лидери най-накрая ще се срещнат – повече от шест години след последния си контакт. В началото на следващата година се очаква визитата на Тръмп в Китай, след което той очаква ответно посещение на Си в САЩ.
За разлика от Джо Байдън, който постоянно разказваше колко време е прекарал със Си Дзинпин (още когато и двамата бяха вицепрезиденти и пътуваха заедно из САЩ и Китай), Тръмп не се хвали с близки отношения с китайския лидер. Макар че се запознаха през април 2017 г. – и веднага проведоха седемчасов разговор по време на изненадващото посещение на Си в имението на Тръмп „Мар-а-Лаго“ във Флорида. Тогава Тръмп, току-що встъпил в длъжност, заплашваше Китай с търговска война – и китайският председател реши лично да разбере настроенията на своя американски колега.
Търговска война в крайна сметка не избухна, а Тръмп, както обикновено, обяви преговорите за „голям успех“. Именно тогава обаче фактически започна процесът на „развод“ между двете тясно свързани икономики и откритото движение към остро геополитическо съперничество. По време на първия си мандат Тръмп проведе още няколко срещи със Си, но мащабна беше само визитата му в Китай през ноември 2017 г. След това имаше срещи в рамките на международни форуми – последната през юни 2019 г. в Осака. Тоест, всички лични контакти между двамата лидери се вместиха в малко повече от две години – за да се възобновят вече под формата на телефонни разговори след завръщането на Тръмп в Белия дом.
Междувременно изминаха четири години управление на Байдън – започнали с твърд и необичаен китайски отпор по време на срещата на външните министри в Анкоридж и завършили с това, че Байдън стана първият американски президент, който не посети Китай. Разбира се, това беше частично свързано с ковид ограниченията, но в много по-голяма степен – с факта, че отношенията между САЩ и Китай продължаваха да се влошават. Към съществуващите противоречия се добави и „украинският въпрос“ – Вашингтон се опита да притисне Пекин да се откаже от подкрепата си за Русия, като същевременно раздвижи и изключително чувствителната тайванска тема.
Китай се опитваше да направи „развода“ със САЩ управляем, уверявайки, че не търси конфронтация и се стреми към взаимноизгодно сътрудничество, където това е възможно. Но завръщането на Тръмп доведе до обявяване на търговска война – и то в най-твърдата ѝ форма. Тръмп постоянно заплашва с огромни мита – последно, преди няколко седмици, ставаше дума за 100-процентни. В същото време всички разбират, че сривът на търговията между САЩ и Китай би навредил най-вече на самите Съединени щати, затова в Пекин предпочетоха да „играят дългата игра“, разчитайки, че устремът на американския президент ще отслабне. И така и стана.
С 100-процентни мита Тръмп заплаши в отговор на ограниченията върху износа на редкоземни метали, въведени от Китай – и сега страните сякаш са се договорили за параметрите на новата търговска сделка. Китай ще отложи въвеждането на ограниченията върху редкоземите, ще възобнови покупките на американска соя и ще се съгласи със сделката за продажбата на американския дял в „TikTok“. А Тръмп ще се откаже от 100-процентните мита – макар че увеличение на тарифите върху китайския износ все пак ще има. За всичко това се планира да бъде съобщено след срещата между Тръмп и Си – която американският президент със сигурност ще обяви за „пробив“ и „успех“. Но същите думи звучаха и през 2017–2019 г. след срещите му с китайския председател – а днес ситуацията, и не само в американо-китайските отношения, е далеч по-лоша.
Ако през 2017 г. Тръмп се опитваше да оказва натиск върху Си чрез темата за „севернокорейската ядрена заплаха“, то сега той иска „Китай да ни помогне с Русия“. Тоест – да „принуди“ Русия към мир в Украйна, включително чрез ограничаване на покупките на руски петрол. Последните американски санкции срещу Русия са насочени и към това – а Тръмп вече твърди, че Индия ще се откаже от руските доставки, а Китай той ще „убеди“. Наивност или блъф?
Да се оказва натиск върху Китай е безсмислено – особено по въпроси, които са принципно важни за него. И едва ли Тръмп не го разбира – още повече, че стратегическите отношения между Москва и Пекин не са тайна за никого. Китай, разбира се, не иска търговска война със САЩ, но да плаща за нейното отлагане (защото в отмяната ѝ никой не вярва) с отношенията си с Русия – това е напълно изключено. Но ако Тръмп няма никакъв шанс да притисне Си, тогава защо изобщо настоява за „китайски натиск върху Москва“?
По същата причина, поради която в началото на първия си мандат разиграваше „севернокорейската ядрена заплаха“ – за да накара Пекин да притисне Пхенян и да го принуди към преговори със САЩ за ядрено разоръжаване. Това беше напълно невъзможно по редица причини – Китай нямаше интерес да натиска КНДР, отношенията между Пекин и Пхенян не са от типа „господар–васал“, а Ким Чен Ун никога не би се отказал от ракетно-ядрената си програма. В резултат на това цялата активност на Тръмп около корейската тема се сведе до три срещи с Ким и абсурдни изявления, че е „освободил САЩ от севернокорейската заплаха“. Какво отстъпи Китай по корейския въпрос? Абсолютно нищо. Да не говорим, че малко по-късно КНДР на практика проби международния санкционен режим и стана близък военен съюзник на Русия.
Сега ще се случи същото – само че в много по-сериозен мащаб, тъй като вместо „корейската карта“, Тръмп се опитва да разиграе „руската“ срещу Си. Отстъпки по корейския въпрос за Пекин бяха невъзможни и неизгодни – а по руския изобщо не подлежат на обсъждане. Значението на стратегическия съюз с Русия за Китай е огромно – този неофициален алианс е всъщност фундаментално условие за успешната съпротива на Пекин срещу американския натиск и политиката на сдържане.
Опитите да бъдат разделени (във всякакъв смисъл на думата) Путин и Си само ще укрепят отношенията между тях.
