Геворг Мирзаян*
Сред някои анализатори в Русия отново цари меланхолия. Главният шоумен на световната политика — президентът на САЩ Доналд Тръмп — след срещата с Владимир Зеленски се изказа с редица обидни и в известна степен дори опасни за Русия заявления.
По-конкретно той нарече Русия „хартиен тигър“ (тоест на пръв поглед могъща, а всъщност абсолютно безсилна), който, според него, „вече три и половина години води безсмислена война, която истинска военна сила би могла да спечели за по-малко от седмица“. Заяви, че „с времето, търпението и финансовата подкрепа на Европа и, конкретно, на НАТО, възстановяването на първоначалните граници, от които започна тази война, е напълно възможно“. И че Киев „може дори да отиде по-далеч“. И че „ние ще продължим да доставяме оръжие на НАТО, за да прави НАТО с него това, което смята за нужно“. А страните от НАТО призова да „свалят руски самолети, които нарушават тяхното въздушно пространство“.
В Украйна това тълкуват като знак за пълната подкрепа на президента на САЩ за всички украински начинания, включително желанието да ударят с ракети в дълбочина на руската територия. „Тръмп показа, че иска да подкрепя Украйна докрай. Много позитивни сигнали от страна на Тръмп и Америка, че ще са с нас до края на войната“, — радва се ръководителят на киевския режим Зеленски.
Руски скептици пък пишат, че Тръмп за Русия е загубен. Че го успокоили европейците (които вече няколко месеца „обхажват“ американския президент), и че сега САЩ отново застават на линията на Байдън. Тоест насочват специалната военна операция (СВО) към ескалация и активно инвестират в нея. Което означава, че духът на алиаскинския самит е умрял.
Всъщност всичко е малко по-сложно. Съществуват, по същество, два сценария за случилото се — и те не са смърт, а логично продължение на срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Анкоридж.
Много експерти и журналисти писаха, че там, на Аляска, руските и американските президенти стигнали до рамково разбиране за сценарий за завършване на украинската криза. Съгласували базови понятия и какво всяка от страните трябва да стори, за да се движи по този сценарий.
Очевидно „домашното задание“ на американска страна е било да убеди (или принуди — на Москва било все едно) Украйна и Европа да подпишат под този сценарий. Без съгласието на Украйна (с която ще трябва да се подпише официално мирно споразумение) и на Европа (която, заобикаляйки САЩ, може да подкрепя киевския режим, да го въоръжава и да тласка Украйна към НАТО) реализирането на руско-американските договорености би било невъзможно.
Тръмп честно се е опитал да изпълни тази задача. Веднага след срещата в Анкоридж той първо се обадил, а после и се срещнал с европейците и украинците. Но — съдейки по последвалите изказвания и действия на Киев и Брюксел — не успял да ги убеди и не си е гарантирал, че може да ги принуди. Следователно споразуменията от Аляска не могат да бъдат реализирани по негова вина.
И тук има две тълкувания на настоящото поведение на Тръмп. В първото американският лидер, разбирайки безперспективността на по-нататъшния диалог с Москва (в контекста на провала на „домашното задание“ и по-нататъшното сближаване на Русия с Китай, КНДР и Индия), решил да се откаже от опитите да изгради нови отношения с Кремъл и да застане на страната на Европейския съюз. Решил да се присъедини към украинската партия, за да предизвика стратегическо поражение на Русия — или поне да заплаши с това Москва и така да постигне преразглеждане на анкориджките договорки в своя полза.
Теоретично Тръмп можеше да постъпи така, но това не съвпада с редица променливи. Първо, най-твърдото ядро от избиратели на Тръмп е против въвличането на САЩ във войната в Украйна. Второ, личната — омразата на Тръмп към Зеленски е известна, както и нежеланието му да признае правотата на някого (в този случай — на Европа). Трето, стратегическата — загубата на Русия би означавала поражение за Вашингтон в глобалното противопоставяне с Пекин.
И накрая — четвъртата променлива, вътрешноруска. Обричащите изказвания на Тръмп контрастират с абсолютно спокойната реакция на руските власти — дори донякъде иронична. Например прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков напомнил, че Русия е мечка, а хартиени мечки няма. А главният разпространител на радикални оценки — зам.-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев — просто написал, че позицията на Тръмп е непостоянна и често се променя. „Главното — често и коренно да променяш гледната си точка по различни въпроси. И всичко ще е добре. Това е същността на успешното държавно управление чрез социалните мрежи“, — обобщил Дмитрий Анатолиевич.
Затова далеч по-вероятно изглежда второто тълкуване на словесните излеяния на Доналд Тръмп. С голяма вероятност може да се предположи, че в Анкоридж Путин и Тръмп предвидили възможността американският лидер да не изпълни „домашното си“. И затова се договорили за резервен път. В рамките на този път Тръмп трябва да се дистанцира от украинската криза и да даде на Москва възможност да я довърши по военен път. Или да се отдръпне временно и да се върне, когато киевският режим и подкрепящата го Европа разберат, че сами нямат силите да спрат Русия.
Ако приемем това тълкуване, всички изявления на Тръмп получават логично обяснение. Обръщането към Русия като „хартиен тигър“ е елемент на мачизъм, както и подценяване на руските възможности, с които Европа сама би могла да се справи. Намекът, че Украйна може да спечели „с финансовата подкрепа на Европа“, както и отсъствието на каквито и да е обещания от страна на САЩ към Киев (дори не спомена санкции) — означава само готовност да се продава оръжие на НАТО. Точно това оръжие, от което сега се нуждаят Израел и самата американска армия.
И накрая, всички тези заявления, че „Украйна ще си върне страната в предишния вид и може би дори ще отиде по-далеч“, са нищо друго освен подбуда към киевския режим да покаже тези възможности. Тръмп фактически подхранва амбициите на Украйна, за да изгори тя по-бързо. Или за да накара киевския режим да предприеме стъпки, които Москва ще разглежда като достатъчно основания да премести специалната военна операция на ново ниво — с употреба на други оръжия и по други цели.
Времето ще покаже кое тълкуване на поведението на Тръмп е вярно. Времето и делата.
*Авторът е доцент по политилоголия.
