Украйна да излезе на границите от 1991 г., а Русия е „хартиен тигър“, чиято армия е безсилна, а икономиката – разкъсана на парчета. Такъв е новият наратив на Доналд Тръмп след срещата му със Зеленски по време на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Какво може да се каже по този повод?
Първо – върху мнението на Тръмп най-силно влияе последният, който е разговарял с него, което в известен смисъл подчертава слабостта му като политик.
Второ – опитът на САЩ да наложат на Русия неблагоприятно междинно споразумение окончателно се провали. Войната продължава.
Какво всъщност се случи?
По време на срещата в Аляска беше постигнато устно разбирателство относно параметрите на мирно уреждане на конфликта в Украйна. Пълната информация за него не е известна, но изглежда е включвало изтегляне на украинските войски от териториите в Донбас, които те все още контролират, както и гаранции за сигурността на Киев при съобразяване с интересите на Москва – сред тях неутрален, извънблоков статут на Украйна.
Впоследствие, след като постигна предварителна договорка с Путин, Тръмп не успя да убеди Зеленски и европейските съюзници да я приемат. Те категорично настояха за „замразяване“ на фронтовата линия и разполагане на европейски сили в Украйна с подкрепата на САЩ. Провалът на тези опити тласна Тръмп обратно към натиск срещу Москва, но резултатът бе предвидимо отрицателен.
Така президентът на САЩ се оказа в капан между договореностите с Путин и изискванията на европейците, и в крайна сметка възприе курса на Байдън – продължаване на подкрепата за Украйна. Разликата е, че според новата линия Америка вече няма да предоставя безплатна помощ, а ще настоява европейците да поемат основната финансова тежест. Дипломацията фактически замръзна: нито САЩ успяха да склонят Русия да отстъпи, нито Москва – да извади Вашингтон от украинската партия. Всичко остава по старому, както и можеше да се очаква.
Източник: телеграм канала на Алексей Пилко.
П.П. на НС:
Добавяме няколко думи за по-широката динамика на международните отношения в съвременния свят. Сега няколко центъра на сила – САЩ, Русия, ЕС, Китай и Глобалния Юг. Всички те преследват различни цели, често взаимно изключващи се, но това не пречи в отделни моменти да си партнират на базата на съвпадащи тактически интереси. Да разгледаме последователно водещите центрове на сила в съвременния свят:
- САЩ – Вашингтон, независимо дали под ръководството на Байдън или Тръмп, се стреми да запази стратегическата си хегемония. Въпросът е по-скоро в тактиката: Байдън подкрепя дългосрочна изтощителна война срещу Русия чрез военна и финансова подкрепа за Киев, докато Тръмп търси по-ограничена роля за Америка и по-голямо участие на европейците в разходите.
- Русия – Москва се стреми да наложи нова архитектура на сигурност в Европа. Тя иска да ограничи разширяването на НАТО и да гарантира неутралния статут на Украйна. Всеки опит на САЩ или ЕС да замразят конфликта без реални отстъпки от страна на Киев се възприема в Кремъл като загуба, затова и тя не може да си позволи каквото и да е прекратяване на огъня без да получи гаранции и възможност да контролира изпълнението на споразуменията. Москва едва ли ще позволи отново да бъде измамена, така както се случи с Минск-1 и Минск 2.
- Европейският съюз – Европейските държави са разделени. От една страна, Полша, балтийските страни и Скандинавия настояват за максимална подкрепа на Украйна и изтощаване на Русия. От друга – държави като Унгария, Словакия и до известна степен Франция, която има двойнствена роля, търсят варианти за деескалация. Въпреки това ЕС като цяло следва американската линия, зададена още от демократическата партия, но вече усеща огромния икономически натиск от продължаващата война. ЕС е разочарован от факта, че Тръмп иска именно той да изнесе огромната част от разходите за продължаващия конфликт с Руската федерация.
- Китай и Глобалният Юг – тяхната роля е ключова. Китай се стреми да използва отслабването на Русия и разделянето на силите на САЩ, за да укрепи собственото си влияние. Пекин иска да договори максимално изгодни взаимоотношения с Русия, да може да разчита на нея като на дългосрочен стратегически партньор, който ще обезпечава тила му. Държавите от глобалния Юг се сплотяват около Китай и Русия, но те не се отказват да балансират между лагерите и да извлекат икономически облаги.
В този контекст заявлението на Тръмп, че Русия е „хартиен тигър“, изглежда по-скоро тактически ход за вътрешна употреба в САЩ – сигнал към избирателите, че той няма намерение да вкарва страната в „чужда“ война. Но геополитическата реалност е по-сложна: Русия остава военна сила с ядрени способности и стратегически ресурси, а изходът от конфликта ще зависи не толкова от риториката, колкото от издръжливостта на икономиките и волята на обществата да поддържат дългосрочна конфронтация.
