Американският президент Доналд Тръмп заявява, че Украйна, при силна подкрепа от Европейския съюз и НАТО, може не само да си върне всички изгубени територии, но и „да отиде по-далеч“. Това изказване е направено след срещата му с украинския президент Владимир Зеленски в рамките на Общото събрание на ООН. Според Тръмп, Русия е в сериозни икономически затруднения, а моментът е благоприятен за Украйна да предприеме активни действия. Той подчертава, че САЩ ще продължат да снабдяват НАТО с оръжие, което засилва стратегическата роля на алианса в конфликта.
Тръмп твърди, че след като е проучил военната и икономическата ситуация, е убеден, че за постигане на военна победа срещу Русия биха били достатъчни по-малко от седмица реални военни усилия, като сравнява Москва с „хартиен тигър“ — символ на държава, която изглежда силна, но е уязвима отвътре.
В по-широк план това изказване се вписва в тенденцията на засилващо се напрежение между Запада и Русия. Европейският съюз и НАТО все по-ясно заявяват готовността си да подкрепят Украйна не само финансово, но и военно-технически, докато Русия поставя твърди условия за прекратяване на огъня — изтегляне на украинските войски от ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска област и признаване на тези региони, както и на Крим, за част от Руската федерация.
Тази позиция на Москва ясно показва непримиримост и създава геополитическа блокада: от една страна, Западът вижда възможност да отслаби Русия и да върне Украйна към международно признатите ѝ граници; от друга, Кремъл разчита на замразяване или продължаване на конфликта, за да запази териториалните си придобивки, но и да задържи Украйна извън НАТО, тя да бъде с неутрален статут и да не бъде военна заплаха за Русия.
Тръмп, в ролята си на американски президент, очевидно се опитва да излъчи образ на увереност и решителност, подчертавайки, че съдбата на войната може да се реши бързо, ако Западът покаже твърдост и единство. В същото време подобни изказвания имат и вътрешнополитическо значение в САЩ — те представят Русия като „слаб противник“, а Америка и НАТО като силни защитници на т.н. „демократичните ценности“.
