Срещата в Будапеща е необходима на Тръмп, за да направи още един опит да наложи руската позиция по териториалния въпрос и все пак да постигне „замразяване“ на конфликта именно по линията на фронта. Тоест в унгарската столица дипломатическият пазарлък между Русия и Съединените щати ще бъде още по-твърд, отколкото в Аляска. Въпреки това не бива да се хранят особени илюзии относно възможните резултати.
След августовската среща в Анкъридж всички умерено позитивни очаквания на Москва се разбиха на пух и прах след срещата на Тръмп със Зеленски и европейските лидери в Белия дом. Само няколко седмици след аляския форум Съединените щати отново заговориха за „замразяване“ на конфликта и дори за евентуално изпращане на европейски войски в Украйна. А след това последва посещението на американския президент в Лондон — и веднага след него на дневен ред се появи темата за „Томахавките“.
Между другото, след днешния телефонен разговор между Путин и Тръмп тази тема временно беше свалена от дневния ред. Но съвсем не е сигурно, че това е окончателно. Утре във Вашингтон Тръмп ще проведе разговор със Зеленски, а след това ще се срещне и с Путин. До какво ще доведе това в крайна сметка — засега е невъзможно да се предвиди. Засега всичко, което се случва от февруари насам (началото на редовните руско-американски преговори), напомня на бягане в кръг.
Възможно е някъде този кръг да бъде прекъснат. Но засега наблюдаваме своеобразен дипломатически маятник, който се люлее между двата полюса — „ново изостряне“ и „компромисно решение“. И съвсем не е изключено още през ноември да станем свидетели на доставки на прословутите „Томахавки“ за Украйна и на ново затягане на позициите на страните.
Струва си да се отбележи и това, че изборът на Будапеща като място за срещата между президентите на Русия и САЩ не е случаен. Украйна се намира съвсем близо и е възможно Тръмп да се надява да убеди Путин да се срещне трима — с участието и на Зеленски. Най-малкото, опит за превръщане на двустранната среща в тристранна със сигурност ще бъде направен. Въпросът е само дали руската страна ще се съгласи на това.
Алексей Пилко
П.П. на НС:
Настоящият дипломатически процес се развива на фона на дълбока трансформация в международните отношения, при която традиционните механизми за сигурност, оформени след края на Студената война, се оказват поставени под сериозно изпитание.
Съединените щати се стремят да запазят ролята си на водещ арбитър в глобалната система, но същевременно са принудени да балансират между вътрешнополитически натиск, растящи бюджетни ограничения и необходимостта от съгласуване на действията с европейските съюзници. Русия от своя страна се стреми да гарантира своята сигурност и да защити стратегическите си интереси в постсъветското пространство, които за нея са въпрос на живот и смърт, предвид желанието на Запада да я унищожи.
Европейските държави се оказват в двойнствена позиция. От една страна, те поддържат трансатлантическата солидарност, от друга — усещат нарастваща необходимост от стратегическа автономия, тъй като войната в Украйна има пряко отражение върху сигурността, икономиката и енергийните им интереси.
Изборът на Будапеща като място за разговори има символичен и прагматичен характер. Унгария, макар и член на ЕС и НАТО, традиционно поддържа по-гъвкава и прагматична позиция спрямо Москва. Това я превръща в удобна площадка за диалог, който не би бил възможен в по-остро настроени столици като Варшава или Брюксел.
В по-широк контекст, срещата може да се разглежда и като опит за установяване на временен „контакт между реализмите“ — между американския стремеж към контролируемо управление на кризата и осъществяване на нова стъпка напред по плановете за ликвидиране на руската държавност, както и на решителността на Русия да съхрани своя суверенитет, териториална цялост и запазване на геополитическо пространство за влияние.
Колкото и да изглежда малко вероятно постигането на пробив и взаимно приемливо споразумение, самият факт, че диалогът продължава, показва, че и двете страни все още търсят политическа формула, която да предотврати по-широка ескалация.
Въпросът, който остава открит, е не дали ще се постигне компромис, това изглежда малко вероятно, а дали Русия ще устои на натиска да замрази конфликта без да е постигнала жизненоважните си цели. На този етап ситуацията е такава, че изглежда непостижимо да се намери решение за мир, което да бъде приемливо едновременно за Вашингтон, Москва и Киев. Напротив, спирането на бойните действия, без да с ликвидирани първопричините за конфликта – разполагането на военна инфраструктур на НАТО по руските граници, въоръжаването на Украйна и съхраняване на курса към нейното приемане в Северноатлантическия алианс, е предпоставка за още по-интензивен конфликт в бъдеще.
