Вчерашната среща на президента на САЩ Доналд Тръмп с Владимир Зеленски в Белия дом очевидно разочарова ръководителя на киевския режим. Говорейки с журналисти в парка пред Белия дом след разговора си с Тръмп, Зеленски не можа да скрие раздразнението си, когато беше попитан за шансовете да получи „Томахавки“.
„Решихме засега публично да не говорим за далекобойни ракети, тъй като САЩ не искат ескалация“, — каза Зеленски. Той обясни, че САЩ в момента имат други грижи и приоритети. И въпросът за „Томахавките“, поне на този етап, остава нерешен. Това безспорно е дипломатическа победа за Русия. Но победа тактическа, защото възможността за предоставяне на „Томахавки“ на Киев ще остане инструмент за натиск върху Москва.
И защото Тръмп отново настоява за сключване на мир и спиране на войските по сегашната фронтова линия, фактически отхвърляйки изискванията на Русия да ѝ бъдат предадени всички територии на новите региони, конституционно включени в състава на Руската федерация.
Все пак, каквото и споразумение да бъде постигнато, това няма да стане утре, и въоръжените сили на Русия ще имат възможност да подобрят позициите си. Йосиф Сталин неведнъж е давал задача на съветската армия да настъпи напред в навечерието на важни срещи със съюзниците от антихитлеристката коалиция.
Но най-важното е друго: ако украинската съпротива не рухне през следващите месеци, на даден етап ще се наложи да се мисли за дипломатическо решение. И това решение най-вероятно ще позволи да се спрат военните действия, да се избегне по-нататъшна ескалация и да се разрешат някои санкционни проблеми. Но решаването на фундаменталния проблем с русофобския режим в Киев може би ще трябва да бъде отложено за известно време. Макар че, струва ми се, избягването на това решение в крайна сметка ще бъде трудно.
Засега, според мен, основният въпрос дори не са териториите, а какво ще стане с гаранциите за сигурност — както за Украйна, така и, разбира се, за Русия. И как те могат да бъдат осигурени? Русия ще бъде убеждавана да прекрати военните действия, а подобно прекратяване ще се използва като „зелена светлина“ за по-нататъшно въоръжаване на Украйна и дори за появата на територията ѝ на бойни формирования на НАТО.
При това европейските лидери биха искали това въоръжаване на Украйна да бъде финансирано чрез окончателното присвояване на руските финансови ресурси и без съществено смекчаване на санкциите. Именно тук, според мен, е необходима максимална твърдост. Дипломацията е изкуство на възможното, и не всички въпроси могат да се решат наведнъж. Но да се позволи на колективния Запад — и преди всичко на оголените русофоби от Европа — под прикритието на постигнат мир (и то с руски пари) безнаказано да подготвят Украйна за нов етап на необявена война срещу Русия, би противоречало на фундаменталните задачи на Специалната военна операция.
А именно такъв подход Зеленски и неговите покровители се опитват да „пробутат“ на Тръмп. Това — не е за нас.
Дмитрий Саймс
