![]()
Александър Яковенко
Трудностите при постигането на споразумение за уреждане на ситуацията в Украйна, на което Москва неведнъж е обръщала внимание, са очевидни не само в контекста на задънената ситуация с режима в Киев, който е загубил легитимността си, но и поради неготовността на западните столици, преди всичко европейските, които са се загнали в реторически задънен ъгъл, да приемат неизбежното си поражение в този опит да решат „руския въпрос“. Ще помогне ли по-широкият контекст или неговата кардинална трансформация да се стигне до дългосрочно решение на проблема, стабилно мирно уреждане с обръщане към първоизточниците на кризата в Украйна? Един от последните, както става все по-очевидно, е състоянието на Запада като общество, цивилизация и политическо/геополитическо общество.
Това, че западното общество преживява криза, сравнима с тази, която доведе до Първата световна война, едва ли предизвиква съмнения у някого. За това свидетелстват скорошните демонстрации и акции от друг вид във Франция и Великобритания, както и общият ръст на популярността на извънсистемни, алтернативни политически сили и движения навсякъде в Европа, включително Германия. Канцлерът Фридрих Мерц призна, че за поддържането на „държавата на всеобщото благосъстояние“ просто вече няма средства. Съответно, между маслото и оръжията трябва да се избират последните под предлог за „руска заплаха“, в която, между другото, не вярва Доналд Тръмп, в чието лице консервативният сегмент на американския елит направи избор в полза на „революцията на здравия разум“.
С една дума, Европа е преминала по кръг, стигайки до създаването на социално ориентирана икономика на цената на две световни войни и руската революция („социализацията“ на икономиката се осъществи в следвоенния период, включително в отговор на „предизвикателството на Съветския съюз“). И ето сега – отбелязваме, след разпадането на СССР! – чрез логиката на неолибералната икономическа политика европейските елити стигат до стария рецепта за решаване на проблема с назряващата кардинална трансформация на обществото чрез война и милитаризация на икономиката и цялата европейска политика.
Кръгът се затвори. Но не всичко е толкова просто. По резултатите от двете световни войни се формира единен исторически Запад. Руското наследство се отрази и тук: без решаващото участие на Съветския съюз в разгрома на нацистка Германия и милитаристка Япония англо-саксонците не биха могли да ликвидират вътрешнозападната биполярност на условия, включително американска окупация на двамата съперници за лидерство в западната цивилизация и в световната политика.
Сега в западното общество назрява разкол – между реалната „стара Европа“, където либерално-глобалистките елити се борят за оцеляването си на базата на вродени инстинкти и стари стратегии, и Америка, която се позиционира като свръхдържава на XXI век, сбрасваща оковите на глобализацията (тя е глобална империя, еволюирала в минус за самата метрополия) и разглеждаща съюзниците си като свой „инвестиционен фонд“ (според министъра на финансите Скот Бесент). В Вашингтон има съгласие, че главната заплаха за „американското лидерство“ (иначе – „превъзходство“/primacy в американския лексикон) идва от Китай. Там разбраха, при това отдавна, че да сдържат едновременно Китай и Русия (пресловутата „война на два фронта“) няма да могат: всъщност, затова се опитаха да започнат с Русия. Но украинският проект се оказа това, което беше от самото начало – авантюра, подобна на двете германски. Оттук необходимостта да се признае поражението и да се продължи напред, разигравайки Москва срещу Пекин, или, с други думи, постигайки от нас „стратегическа автономия“ от Китай.
Едновременно с това, и това стана ясно по време на украинския конфликт, се оказа неадекватен ресурсът за силово въздействие върху Русия, а значи и върху Китай, който ускорено модернизира армията си и по размерите на силите за стратегическо сдържане ще стигне до едно ниво с Русия и САЩ вече през 2030 година. Така на Украйна бяха загубени не само време, но и репутацията на военно доминиране. Именно затова залогът се прави на комплексна икономическа и технологична изолация на Китай при едновременна нормализация на отношенията с Русия, на пътя към която стои незавършеният конфликт на Запада с нас в Украйна.
Правилата на приличието изискват от Тръмп да излезе от този конфликт по пътищата на неговото завършване на условия на Запада, тоест замразяване, което е изключено, тъй като силата е на страната на Русия (а в душата американците уважават силата и презират „слабите“) и Москва ясно даде да се разбере, че с Киев практически е невъзможно да се постигне споразумение за пълноценен мирен договор, без който, отбелязваме, няма да има никакво следконфликтно възстановяване на това, което ще остане от Украйна. Сега Тръмп трябва да решава, и той въвежда темата за сдържането на Китай в украинския въпрос, обуславяйки възможността за нови антируски санкции с въвеждането от съюзниците на 50-100%-ни тарифи срещу Китай и Индия. На това частично вече се съгласиха Южна Корея и Мексико, но Япония отказа – за нея, както и за ЕС, това е подобно на смърт, и там не са готови да извършат икономическо харакири. Към това не са готови и САЩ, които си счупиха зъбите върху фактическата монополия на Пекин върху преработката и износа на редкоземни метали, без които е невъзможно всяко съвременно високотехнологично производство, започвайки от автомобили.
От европейските съюзници се изисква ни повече, ни по-малко саможертва, което напълно липсва в западния цивилизационен код и светоусещане. Дали Тръмп ще успее да постигне нещо от тях, ще покажат резултатите от сегашното му държавно посещение във Великобритания. Но с англичаните има дългогодишни, исторически отношения, включително техния „специален“ характер в следвоенния период. Не е изключено да им бъде предложено да се откажат от „общия фронт“ с континентална Европа и да влязат в лоното на англо-саксонския алианс с център във Вашингтон. Още повече, че Лондон вече направи стъпка в тази посока, излизайки от Европейския съюз.
Тук трябва да се добави по-дълбоката история – традицията на „блестящата изолация“ и поддържането на „европейското равновесие“ отстрани през XIX век. Между другото, в своята Фултънска реч (март 1946 г.), произнесена по подадата на администрацията на Труман, Уинстън Чърчил говореше за „лидерството на англоезичните страни в свободния свят“. Тоест, на англичаните трябва само да преместят акцентите в традиционното си международно позициониране и да се присъединят към стратегията за използване на ресурсите на континентална Европа като разходен материал в възстановяването на икономическата и технологичната мощ на Америка (тогава, между другото, ще трябва просто да се признае, че американската Война за независимост е била само третият акт на Английската революция – след Славната от 1688 г., когато Лондон е бил окупиран от войските на Вилхелм Орански).
Тогава англичаните ще трябва да се откажат от опитите да получат тактическо ядрено оръжие от Вашингтон (авиационни бомби), за да бъдат на равни с Франция в „ядерното сдържане“ на Русия, което ще постави още едно препятствие на пътя към американо-руската нормализация/презареждане. В Европа трябва да разберат, че има само един стратегически баланс – това е между САЩ и Русия. И всякакви ядрени заплахи към нас (тук трябва да се спомене и нашият неядрен и затова приложим „Орешник“) не могат да се разглеждат извън този контекст, тъй като и НАТО, и американските съюзници поотделно са производни от този баланс. А в Студената война САЩ предполагаха прилагането на тактическо ядрено оръжие само на територията на Европа срещу настъпващите съветски войски извън самата територия на СССР, тъй като иначе рискуваха да получат ответен удар по своята територия. И, както неведнъж е заявявано от руска страна, ние нямаме намерение да нахлуваме в Европа.
В Лондон трябва да разберат, че да, както вече се случи два пъти в историята, се води Третата световна война, само че в икономически формат. Иначе западното общество не се препрограмира. В тази логика се вписва и това, че обединената Европа винаги се е оказвала антируска империя, било Наполеоновата или Третият райх. Но сегашният Европейски съюз, както признават самите немци, представлява „четвъртият, икономически райх“ на Германия. И ако Европа има някакви шансове за цивилизационно оцеляване, то само под крилото и на условията на англо-саксонците. Всичко това е директно, макар че на практика много ще бъде замаскирано, впрочем, както и стремежът на Тръмп да излезе от украинския конфликт без загуби. Освен това в САЩ се появиха признаци на стагфлация, и на провежданото заседание на ФРС предстои да се определи колко е реална тя, за което ще посочи решението по ставката на рефинансиране.
Отново, както при Бил Клинтън преди 30 години: „Всичко е в икономиката!“, само че вече за Америка в глобален мащаб. В условията на тоталната икономическа война на Запада срещу Русия под формата на санкционен натиск не можеше да бъде иначе: тя стана предвестник и част от световната. От много по-слаби позиции пред Вашингтон стои задачата да се пренасочи икономическият натиск към Китай, отрязвайки го от всички пазари, включително европейския, при това, че руските енергийни ресурси този път работят не за Европа (това беше техен осъзнат избор!), а за партньорите по евразийската интеграция в рамките на ШОС.
Авторът, Александър Яковенко е извънреден и пълномощен посланик на Русия, заместник-генерален директор на медийната група „Русия днес“, член на РСМД (Руски съвет за международни отношения).
Източник: РИА Новости.