Пьотр Акопов
На военния парад в Пекин, отбелязващ 80-годишнината от победата над Япония, бяха представени множество нови китайски оръжия. Но най-значимото събитие от политическа гледна точка беше разположението на гостите на трибуната Тянанмън до председателя на КНР Си Дзинпин. От дясната му страна стоеше Владимир Путин, а от лявата – лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун. Обяснението, че това е свързано с историческата роля на СССР в победата над Япония и освобождаването на Корея от японска окупация, не убеди никого.
За първи път от две трети на век лидерите на тези три ядрени сили се появиха заедно, което предизвика вълна от подозрения, особено на Запад, където към тях има сериозни претенции. Мнозина смятат, че подобна среща не може да е случайна и предполага задкулисни планове.
Дори Доналд Тръмп, поздравявайки китайците за празника, не пропусна да поиска от Си Дзинпин да предаде „най-топлите му пожелания на Путин и Ким, докато кроите заговор срещу САЩ“. Европейският глас дойде от Кая Калас, която заяви, че присъствието на Си редом с лидерите на Русия, Иран и Северна Корея е „не само антизападна позиция, а директен вызов към международния ред, основан на правила“. Тръмп пропусна да спомене иранския президент, но Калас не забрави да отбележи и неговото присъствие.
Иранският президент Масуд Пезешкиан присъстваше на парада, но беше позициониран малко встрани, докато вниманието беше съсредоточено върху централната тройка – Си, Путин и Ким. Те бяха в центъра на общите снимки преди парада, разговаряха, докато вървяха към трибуната, обсъждайки дори бъдещи пробиви в удължаването на човешкия живот, и наблюдаваха заедно парада.
Тръмп вероятно е видял кадри от събитието и реагира бурно, но Путин деликатно обясни неговите думи за „заговор“ с чувство за хумор. За да успокои американския президент, Путин подчерта, че по време на четиридневните преговори – формални и неформални – никой не е изказвал отрицателни коментари за администрацията на Тръмп. Тази фраза може да се тълкува и като намек, че за Тръмп изобщо не е говорено, но Путин отбеляза, че всички подкрепят идеята за среща на Аляска, което предполага, че няма заговор срещу САЩ.
Ако Тръмп беше присъствал в Пекин, той можеше да заеме мястото на един от основните гости до Си, измествайки Ким в по-маловажна роля и предотвратявайки формирането на китайско-руско-корейската тройка. Но в действителност присъствието му не би променило нищо съществено. Отношенията между Пекин, Москва и Пхенян не се определят от Вашингтон. Ако Тръмп беше прекратил подкрепата за Украйна, това можеше да доведе до затопляне на отношенията със САЩ, а по-гъвкав подход към Китай в търговията щеше да подобри двустранните връзки. С Ким пък Тръмп вече е имал добри лични отношения, макар и без успех в ядрените преговори. Теоретично, Тръмп би могъл да повлияе на динамиката между САЩ, Китай и Русия, за да ограничи символичното формиране на тройката Китай-Русия-КНДР.
Реално обаче Тръмп няма нито силите, нито възможностите да промени тази динамика. Стратегическото сближаване между Путин и Си започна много преди неговото управление и е отговор на западните опити за глобално доминиране и политика на сдържане спрямо Русия и Китай. Москва и Пекин отхвърлят както самото доминиране, така и опитите за тяхното ограничаване. Въпреки че избирането на Тръмп беше опит на част от американските елити да променят ролята на САЩ в света, нито Путин, нито Си очакваха той да успее да преобърне американската политика изцяло. Дори ако Тръмп не желае конфронтация с Украйна или Тайван, други западни сили продължават да използват тези региони като инструменти за сдържане на Русия и Китай.
Путин и Си може би симпатизират на Тръмп като лидер, който се опитва да промени един неефективен световен ред, но техните виждания за нов ред не съвпадат напълно с неговите. Основният им фокус е върху изграждането на алтернативна архитектура на световния ред, която да замени западния глобален проект, който – с или без помощта на Тръмп – е обречен на провал.
Публичното появяване на тройката Си, Путин и Ким е само потвърждение, че „редът, основан на западните правила“, вече е в миналото.
