221
Българската държава трябва да стане собственик на „Лукойл – Нефтохим Бургас“ чрез изкупуване на дяловете, защото рафинерията е стратегически актив за енергийната сигурност и националния интерес.
В много държави рафинериите са под държавен контрол именно поради националното им значение.
Казахстан чрез KazMunayGas инвестира в модернизация и екологично обновяване на своите мощности, без да се ръководи от краткосрочни печалби.
Азербайджанската SOCAR и индийските HPCL и Bharat Petroleum използват държавното участие, за да съчетават икономическа ефективност с обществен интерес – да поддържат заетост, да гарантират достъпни цени и да осигуряват приходи за националния бюджет.
„Нефтохим-Бургас“ е ключова инфраструктура за снабдяването на целия вътрешен пазар. Когато стратегически предприятия се намират под чужд контрол, държавата губи възможността да гарантира доставките и да планира дългосрочна енергийна политика. Държавната собственост ще намали тази зависимост и ще даде възможност за гъвкаво действие при международни кризи.
Има и два риска от одържавяването на комбината: висока цена на откупа и управленска неефективност. Но те могат да бъдат ограничени чрез прозрачна оценка от независими експерти, ясно разписано корпоративно управление и обществен контрол върху решенията. Ако процесът бъде извършен професионално, държавното участие ще е не бреме, а стратегически капитал.
Ето практиката в Турция, Словакия и Унгария, показваща активна държавна роля в енергетиката.
Турция
• Законодателството в Турция не допуска частна собственост на нефтените и газовите ресурси.
• Türkiye Petrolleri Anonim Ortaklığı (TPAO) е държавна петролна компания, която има основна роля в добива, проучването и участието в рафинерии.
• BOTASH Petroleum Pipeline Corporation е държавна компания, създадена през 1974 г. след петролния шок, за да осигури национален контрол върху транзита и доставките на нефт и газ. „Боташ“ купува природен газ от Русия, Азербайджан, Иран и САЩ и го препродава в региона (вкл. на България и Гърция). Това че е държавна изобщо не я прави бюрократична и губеща.
Словакия
• Slovenský plynárenský priemysel (SPP) е държавна компания, която е най-големият доставчик на природен газ в Словакия, собственост е на Министерството на икономиката.
• Transpetrol (оператор на нефтопроводи) е изцяло държавна.
Унгария
• MVM Group е 100 % държавна енергийна компания, собственик на големи мощности и електроразпределителни системи. През 2022 г унгарското правителство увеличи капитала на MVM, за да укрепи държавния контрол върху енергийния сектор.
• MOL Group е компания с частно-държавно участие за проучване, добив, преработка и дистрибуция на горива. Унгарската държава притежава 25% + 1 златна акция.
На 23 декември 2024 г. министърът на енергетиката Владимир Малинов потвърди, че унгарската компания MOL е един от участниците в процедурата за закупуване на рафинерията в Бургас. В същия ден унгарският премиер Виктор Орбан призна, че MOL е сред седемте кандидати за участие в търга за рафинерията в Бургас и е единственият от ЕС.
Защо Унгария вижда полза да купи „Лукойл – Нефтохим Бургас“, докато България (парадоксално) не разпознава собствената си полза от същото?
Всъщност Унгария не гледа на Бургас само като на инвестиция, а като на геополитически актив – възможност да контролира преработката и дистрибуцията на горива за Югоизточна Европа.
Наистина е парадоксално! България се отказва от контрол върху най-голямото си индустриално предприятие, докато друга държава, с по-малко пряк интерес, иска да го купи.
Ако в този случай България не действа, ще се стигне до абсурд – чужда държава ще контролира и печели от наш стратегически енергиен обект, тъй като ние не искаме да го притежаваме.
Да откупим рафинерията е не само търговска сделка, а акт на суверенна държава, която иска да е господар на собствената си енергия.
Преди четвърт век подарихме Нефтохим-Бургас на Русия, а Мариците в Гълъбово – на САЩ.
Ще направим ли нов подарък на трета държава?
Източник: Фейсбук страницата на Велезир Енчев.
