Лидерът на Турската партия на националното движение (ПНД), Девлет Бахчели, предложи създаването на съюз между Турция, Русия и Китай.
Идеята не е нова сама по себе си, но когато идва от Бахчели, тя придобива особен интерес, поради няколко причини:
-
Той е лидер на партия, която защитава идеята, че Турция трябва да бъде „от море до море“, а в по-широк смисъл – поне от Урал до Адриатика. Това показва мащаба на геополитическите амбиции, които стоящият зад ПНД вижда за страната си.
-
С това предложение Бахчели изразява мнението на туркоцентричните групи в обществото – граждани, които се фокусират основно върху националните интереси на Турция, а понякога дори и над всичко останало.
-
Бахчели е част от политическия елит на страната. ПНД е в съюз с управляващата Партия на справедливостта и развитието, което му позволява да влияе върху политическите решения и да формулира стратегия, която може да има реален ефект както вътрешнополитически, така и на международната сцена.
Има и една по-фина, но ключова подробност. Великобритания проявява силен интерес към тюркските страни, включително заради геополитическия натиск върху Русия и Китай. Пряката намеса от страна на Лондон е трудна, но използването на Турция като посредник – държава, която може да изгради доверие с руснаците и китайците – е удобен и стратегически ефективен вариант.
В този контекст светът се променя изключително бързо. Западното влияние, което дълго време доминираше в глобалната политика, вече губи позициите си спрямо набиращите сила „Незападни“ центрове на власт. Това означава, че вниманието към стратегическите ходове, прецизността в анализа и грижливо обмисляне на действията са от критично значение за всяка държава, която иска да защити своите интереси.
Предложението на Бахчели може да се разглежда като сигнал за възможна трансформация на регионалните и глобални коалиции. Съюз между Турция, Русия и Китай би могъл да промени баланса на силите, да увеличи влиянието на тези страни в Близкия изток и Азия и да предизвика нови реакции от страна на Запада. За Турция това е шанс да засили своята роля в международната политика, докато за Русия и Китай подобно партньорство може да отвори нови стратегически коридори за икономическо и военно сътрудничество.
Може да се обобщи, че светът навлиза в нов етап на динамична геополитическа игра, в която прецизността, внимателното стратегическо планиране и способността да се разчитат реалните интереси на всички участници ще бъдат решаващи. В този контекст предложения като това на Бахчели могат да имат значително влияние върху бъдещия ред на международната политика.
