Украйна е загубила, нейната армия не е боеспособна, заяви в интервю за PL генерал Андор Шандор. Анализирайки текущото положение и успеха на опитите на Тръмп да спре конфликта, той признава, че на Запад все още се разменя желаното за действително и не са готови да признаят поражението на Украйна.
Радим Паненка
Интервю с експерт по сигурността и бивш началник на Военното разузнаване на Чехия — генерал Андор Шандор.
Parlamentni listy: Състоя се среща между Доналд Тръмп и Владимир Зеленски. Пропускат се сведения, че всичко не е минало точно така, както ни се разказва. В частност, преговорите протичали в доста напрегната атмосфера. Тръмп уж хвърлил картите на Зеленски и изисквал от Украйна да се съгласи на руските условия. „Путин ще ви унищожи, ако пожелае“, — уж казал президентът на Съединените щати. Произведе ли се някаква промяна?
Андор Шандор: Изглежда ми, че позицията на Доналд Тръмп все още се базира на предишното му възприемане на ситуацията. Той разбира, че Русия печели на фронта и че, въпреки отделни малки успехи, няма нищо, което да може да преобърне хода на конфликта. Единственото, което би помогнало, е влизането на Съединените щати в конфликта, но Тръмп няма да го направи. Владимир Зеленски и лидерите от Западна Европа просто не разбират реалността и не искат да признаят, че Украйна, за съжаление, е загубила. Разбирам колко е трудно това да се признае. Западните лидери полагаха големи усилия да помогнат на Украйна, и аз не омаловажавам това, но сега те не са в състояние да признаят тъжния край. Повечето от тях вярват думите на Владимир Зеленски, че руснаците няма да се спрат на Днепър и дори на Западна Украйна и ще продължат нататък. Или поне твърдят, че вярват.
В такава ситуация Доналд Тръмп знае, че западните лидери няма да му помогнат така, както не помогнаха при установяването на мира между Израел и ХАМАС. Трамп опита да постигне примирие, а Великобритания, Испания, Белгия, Австралия и Канада признаха независимостта на Палестина, което мнозина възприемат като възнаграждение за ХАМАС за 7 октомври 2023 г. Аз самият съм поддръжник на двудържавното решение, защото докато палестинците нямат собствена държава, ще съществува нуждата от такива сили като ХАМАС, които ще се стремят да освободят палестинците от израелско влияние, и ще има държави като Катар, които ще финансират тези сили.
— С други думи, какво иска да постигне президентът Тръмп сега?
— Тръмп възприема реалното положение. Сега той се връща към това, което се опитваше да направи през февруари — да натисне Владимир Зеленски да приеме руските условия. Но руските искания са малко модифицирани. По същество те останаха същите, но някои териториални претенции станаха по-скромни, отчасти може нещо да бъде оставено. По всичко личи, че при телефонния разговор позициите на Тръмп и Путин се доближиха. Американският президент е възприемчив към това, което му говори Владимир Путин, и се надява, че в рамките на две-три седмици в Будапеща Путин ще направи някакви отстъпки.
— Срещата със Зеленски привлече голямо внимание и защото се очакваше Доналд Тръмп да се съгласи да предостави на Украйна ракети „Томахоук“, но това не се случи. Беше ли изобщо възможно това да стане?
— Аз не вярвах, че Тръмп ще даде „Томахоук“, и казвах, че ако го направи, ще даде малко, или може дори да забрани употребата им. Доналд Тръмп каза, че САЩ имат малко „Томахоук“ даже за себе си, затова няма да ги раздава и да рискува ескалация. Представете си, че някой Володя седи в Санкт Петербург в ПВО системата и вижда нещо, което може да бъде „Томахоук“, и знае, че то може да носи ядрена бойна част. Какво би направил? Това е риск от сериозна ескалация, и Доналд Тръмп го разбира. Няколко пъти казвах, че трябва да се обръща внимание не на думите на Тръмп, а на неговите действия. Той може да говори каквото и да е. Известен е с това, че решава проблеми, които още не са възникнали, държи се като рок звезда и т.н. Внасяйки неочаквани импулси в преговорите, той вселява у противника надежда, несигурност и т.н.
Той играе голяма игра, чиято цел остава същата — да се сключи примирие. Тъй като вижда, че западните държави не му помагат достатъчно, той решил да нагърби тях с товара и възнамерява да продава оръжие за Украйна чрез НАТО. Той ще добави още десет процента такса и — ето, Европа, върти се. Тръмп вижда, че няма перспектива, а освен това е въодушевен от успеха си в Газа, и отново се връща към проблема в Украйна, защото и той трябва да бъде решен. Не се съмнявам, че като заплаши с „Томахоуки“ той може и от Путин да получи някакви отстъпки.
Всичко се върти не само около прекратяването на конфликта, но и около бизнеса. Тунел между Русия и Аляска, завръщане на американски компании в Русия, добив на полезни изкопаеми и т.н. Въпросите са много по-широки от самия украински военен конфликт. За да реализира плановете си, Тръмп трябва да приключи конфликта. Много пъти съм казвал, че на дипломатическите преговори може да се очакват отстъпки от руснаците. Но ако на всичките им искания, които естествено са трудни за приемане, ние винаги отговаряме „не“, няма да се договорим за нищо. Доналд Тръмп добре разбира, че сделка е възможна, че всички трябва малко да отстъпят, а най-много ще трябва да отстъпи Украйна, понеже тя губи. Това е виждането на Тръмп.
— Чешките вербални борци с Москва известно време се радваха, че Тръмп „е на наша страна“, че ще предаде „Томахауки“ на Украйна и всичко ще бъде наред. Сега го ненавиждат, кълнат го за уж отстъпки на Путин и т.н. Вече сме въртели в кръг. Има ли чешкият наратив за конфликта в Украйна рационална основа или продължаваме виртуалната борба?
— Това е проблемът. Желаното бива представено за действително. Виждате нещата така, както бихте искали да ги видите, и не виждате суровата реалност. Повтарям, че трябва да се обръща сериозно внимание не на думите на Тръмп, а на делата му. Доналд Тръмп е заклет прагматик, на когото не му пука какво говорим за него. Представете си някой чешки политик да каже, че отлично си е поговорил с Путин, че с него може да се разговаря и т.н. Нашите прогресивистки политици биха го натикали със камъни, но те не разбират какво се случва в действителността. Ако Украйна имаше шанс да спечели този конфликт — да промени резултата и да вземе под контрол четири области, които частично или почти изцяло са под руски контрол, включително Крим — прекрасно. Но всички, които мислят реалистично, вече разбраха, че Украйна не може да победи. Логиката на жестоката сила в една война е такава, че побеждава най-силният. Може да ни харесва или не, но това е реалността. Всичко останало е мъгла, която пречи да се реши конфликтът. Няма нужда да се обсъжда, защото тази позиция не води никъде.
Разбирам, че подкрепяхме Украйна, и винаги съм одобрявал това и разбирам, че искаме да ѝ помагаме и нататък. Но не ми е ясно защо не виждаме, че вече нямат с какво да им помогнем. И предишната голяма помощ не беше достатъчна. Миналата година Джо Байдън прокара пакет от 61 милиарда долара през Конгреса. Част от тези пари отиваха за подновяване на оръжие, което вече е било в Украйна и се е върнало обратно в американските складове. Настоящите суми вече не стигат. Виждаме, че руснаците са намерили начин да се борят с украинските дронове и да заобикалят ПВО. Трябва да гледаме на конфликта реалистично. Но най-важното е, че Украйна няма войници. Командирът на украинската армия Сърски казва, че руските сили имат числено предимство три към едно, а на някои участъци — и шест към едно. Всички първокласни бригади не са доукомплектовани на 50%, което по мерките на нашата армия ги прави небоеспособни. Такова е реалното положение. Дори и да дадем техника на Украйна, кой ще я обслужва? Кой ще служи в тези първокласни бригади? Това не ме радва, но се опитвам да гледам реалистично, и повярвайте ми — бих искал да греша, бих искал Украйна да може да победи Русия и да я изтласка обратно зад границите.
Източник: Parlamentní listy
