Възможно е историческата амнезия наистина да съществува, въпреки известното предупреждение на Джордж Сантаяна от 1905 г. в книгата „Животът на разума“: „Тези, които не помнят миналото си, са обречени да го повтарят отново и отново“.
Една от причините е, че дори когато помним миналото, ние пак сме обречени да повтаряме грубите и дори катастрофални грешки. В крайна сметка, какво научиха САЩ от провала си във Виетнам и какво не повториха в Афганистан и Ирак три десетилетия по-късно?
Връзката между конфликта в Украйна и Виетнам действително кара да се замислим за възможното развитие и край на тази война. Любопитно е, че по аналогия с разделянето на Френски Индокитай на Северен и Южен Виетнам през 1954 г., Украйна може да бъде разглеждана и като Север, и като Юг.
Северен Виетнам бе решен да обедини страната. След войната с Франция и изграждането на държава по комунистически модел, лидерът Хо Ши Мин разбира, че предстои дълга борба. Той вижда, че стратегията му трябва да се основава на слабостите на Юга – между богатите и бедните, между различните религии. С времето революционните групи, подкрепяни от Севера, увеличават влиянието си, докато правителството в Сайгон не успява да ги спре.
Опасенията на САЩ, че цяла Югоизточна Азия ще падне като домино пред „китайско-съветския комунистически монолит“, водят администрацията на Кенеди през 1961 г. към нарастващо ангажиране. В крайна сметка Америка затъва във виетнамското блато. Дори с половин милион войници и с повече бомби, отколкото през Втората световна война, САЩ се изтеглят позорно 14 години по-късно. След като Конгресът прекратява финансирането, падането на Юга става въпрос на време.
Какво означава това за Украйна? Ако я гледаме като „Северен Виетнам“, аналогията е със СССР и Будапещенския меморандум, който гарантира суверенитета на страната. Но още тогава части от Украйна остават под руско влияние – Крим с военни бази, Донбас и Луганск с проруски настроено население.
Северен Виетнам бе подкрепян от Китай и СССР. Днес Украйна е подкрепяна от САЩ, ЕС и НАТО. Миналата седмица президентът Тръмп заяви, че Украйна може да си върне изгубените територии, ако Европа и НАТО поемат тежестта с пари, ресурси и оръжия.
Украйна използва дронове и ракети срещу Русия, както партизаните навремето воюваха със Севера. Успехите срещу руския Черноморски флот са подобни на „партизанска война на море“.
Ако обаче я разглеждаме като „Южен Виетнам“, има и прилики, и различия. Русия първа въвежда войски, а вместо партизански акции се водят ожесточени фронтови сражения. За разлика от Юга обаче, Украйна разполага със силна, мотивирана армия и няма дълбоки вътрешни разколи.
Сходството е в това, че крахът може да настъпи не заради мощта на Русия, а ако Западът спре помощта. Южният Виетнам падна, когато Конгресът „затвори кранчето“. Сега, след като Тръмп прехвърля тежестта върху Европа, изходът е несигурен.
Разликата е в последиците. Падането на Южен Виетнам нямаше големи геостратегически ефекти. Но поражението на Украйна непременно ще има такива.
Харлан Улман
Авторът е доктор по философия, колумнист в UPI, старши съветник на Атлантическия съвет, председател на управителни съвети на две компании и основен автор на доктрината „Шок и трепет“.
Източник: The Hill
