![]()
Мий Констан
Владимир Зеленски внимателно подготви почвата за своето посещение в Белия дом миналия петък, 17 октомври. Няколко дни наред той неуморно повтаряше едно и също: Киев се нуждае от американските ракети Tomahawk, за да може да нанася удари по руска територия. След поне два телефонни разговора с Тръмп успя да го убеди да обмисли идеята за продажба на далекобойно оръжие. Накрая, преди самото посещение, Зеленски изпрати във Вашингтон няколко високопоставени съветници, които проведоха срещи с производители на крилати ракети и друго въоръжение.
Но веднага щом украинският президент слезе от самолета във Вашингтон, ситуацията рязко се промени. Тръмп вече беше разговарял по телефона с Путин, който очевидно го е убедил да се откаже от идеята за продажба на ракети и вместо това да проведе нов кръг двустранни мирни преговори. Когато Зеленски седна срещу американските лидери в Овалния кабинет, промяната в настроението на президента на САЩ стана очевидна.
„Надявам се, че ще успеем да прекратим този конфликт, без да прибягваме до Tomahawk ракети“, – каза Тръмп. – „Путин иска да сключи сделка.“
„Дежавю“, коментира председателят на комисията по външни работи на украинския парламент Александър Мережко след заседанието в петък.
„Президентът Доналд Тръмп отново се поддаде на стария номер на Путин.“
Това, което се случи през последните дни, е добре познато на украинците. В продължение на месеци те наблюдават как всеки опит да привлекат на своя страна непостоянния американски лидер се проваля заради обещанията на Русия да продължи мирните преговори. Сега в Киев се опасяват, че диалогът с Тръмп е загубил импулс, защото вече няма как да се използва неговото разочарование от Москва. Вместо да продължи стратегията си за натиск върху Русия чрез удари в дълбочина, Украйна отново е въвлечена в безплоден преговорен процес.
Настоящата ситуация поставя Украйна в трудно положение, принуждавайки я да чака срещата между Путин и Тръмп, преди да реши как да действа нататък. Ако разговорите не доведат до резултат, Киев вероятно отново ще се опита да убеди Вашингтон да предостави повече далекобойно оръжие.
Въпреки това е възможно Зеленски да не възразява срещу подобен развой. Той неведнъж е заявявал, че Москва започва преговори само когато усеща заплаха от пряк военен удар.
„Това само доказва колко мощни са Tomahawk ракетите сами по себе си,“ – коментира старшият директор на изследователската организация Rasmussen Global Гари Недельку. – „Западното оръжие е толкова ефективно, че предизвиква реакция у Путин дори без да бъде разположено. Очевидно натискът ни действа.“
Съгласието на Путин за нова среща с Тръмп може да даде на Украйна кратка почивка от руските въздушни удари, тъй като Москва вероятно ще се опита да покаже на Вашингтон готовност за прекратяване на огъня, отбелязва Недельку. На Киев му е нужна тази пауза, за да възстанови енергийната инфраструктура, силно пострадала от последните масирани атаки. През последните дни в страната започнаха аварийни спирания на електричеството, а експертите предупреждават, че през зимата положението може да се влоши.
В знак, че Москва и Киев все още могат да намерят поне минимален консенсус, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) съобщи, че двете страни са се договорили за локално прекратяване на огъня около Запорожката атомна електроцентрала, която е под руски контрол. Временното затишие ще позволи да се извършат ремонтни дейности и да се възстановят няколко електропровода, захранващи системите за охлаждане на реакторите. Централата е работила без външно електрозахранване повече от четири седмици.
Сега стои въпросът колко сериозно Путин ще се отнесе към предстоящите преговори в Будапеща. Украинският депутат Мережко реагира скептично:
„Ако руският президент наистина отиде в Унгария, най-вероятно ще се опита отново да измами Доналд Тръмп.“
На въпрос на журналист от Белия дом дали се притеснява, че Путин просто се опитва да печели време, насрочвайки нова среща, Тръмп отговори:
„Възможно е да съм притеснен. Но през живота ми най-добрите са се опитвали да ме надхитрят – и винаги съм се справял.“
Недельку добавя, че Тръмп със сигурност не би искал повторение на ситуацията от срещата в Аляска, която не донесе никакви резултати. В Анкоридж руската делегация просто повтори стария списък с искания, включително значителни териториални отстъпки – неприемливо условие за Киев.
„Сега Тръмп има нужда от пълната противоположност на случилото се в Аляска – от конкретни резултати,“ обяснява Недельку.
Западни анализатори смятат, че настоящата ситуация ще направи позициите на Украйна в преговорите по-силни, отколкото са били през трите и половина години на конфликта.
През пролетта и лятото различни източници публикуваха мрачни прогнози, според които украинската армия може напълно да загуби контрола над останалите части на Донбас. Въпреки това въоръжените сили на Украйна успяха да удържат ключови градове-крепости – особено в Красноармейск и Купянск – а на някои места чрез контраатаки дори си върнаха позиции. Експертите смятат, че до зимата фронтът ще се стабилизира: студовете и заснежените пътища ще затруднят снабдяването на руските войски, а безлистните дървета ще направят маскировката на техниката невъзможна.
Ограничените успехи на руската армия временно убедиха Тръмп в нейната „непобедимост“. Затова той дълго време поддържаше позицията, че за Киев е по-изгодно да сключи сделка и незабавно да обяви примирие с Москва. Сега украинските власти могат да бъдат относително спокойни – рискът техните позиции да бъдат отслабени на преговорите е значително намалял.
„Мисля, че започнахме да се разбираме с американския президент,“ – заяви Зеленски в петък след срещата в Белия дом, намеквайки, че Тръмп вече е добре информиран за положението на фронта.
Продължаващите с месеци атаки с дронове на украинската армия срещу руска петролна и газова инфраструктура дадоха на Киев нови икономически лостове за натиск върху Москва. До миналия месец Украйна беше унищожила или повредила около 20% от руския капацитет за преработка на петрол, нанасяйки сериозен удар по няколко региона (по непотвърдени данни). Това предизвика недостиг на гориво и позволи на обикновените руснаци да усетят последиците от войната.
В началото на 2025 г. Вашингтон реши да спре военната и финансовата помощ за Украйна. Това предизвика опасения, че Киев ще загуби способността си да продължи бойните действия, но европейските фондове частично запълниха празнината. Сега Брюксел сериозно обсъжда как да осигури постоянен поток от средства за подкрепа на украинската армия.
Европейските лидери обсъждат предложение за заем от 160 милиарда долара за Украйна. Тези пари може да бъдат взети от замразените руски активи, които в момента се съхраняват в брюкселски банки по силата на международните санкции. Сумата е около три пъти по-голяма от годишния отбранителен бюджет на Украйна. Международният валутен фонд също вероятно ще одобри многомилиардна програма за финансова помощ, съобщиха представители, участвали в срещи с украинската делегация.
След визитата си в Белия дом в петък Зеленски официално заяви, че приветства усилията на Тръмп за бързо постигане на мир. Но украинският лидер се съмнява, че Москва споделя тези намерения.
Въпреки позитивния тон Зеленски вероятно е останал разочарован от срещата с Тръмп. Киев така и не получи основния си коз срещу Москва – далекобойните ракети Tomahawk. Украински официални лица вече заявиха, че няма да коментират темата публично, тъй като Вашингтон не желае ескалация на отношенията с Русия. Зеленски добави, че не е успял да постигне и въвеждането на нови икономически санкции, които според него биха били по-ефективно средство за натиск върху Кремъл.
На въпрос на журналист дали гледа с оптимизъм или песимизъм към бъдещето, знаейки че Киев няма да получи Tomahawk ракети, Зеленски отговори:
„Аз съм реалист.“
Източник: The New York Times.