Тръмп избягва пряк натиск върху Москва, пише Forbes. Затова за много украинци неговото миротворчество поражда едновременно и надежда, и скептицизъм. Едни се надяват на примирие, други са разочаровани: дори ако то се случи, то явно ще бъде без да се вземат предвид интересите на Украйна.
Давид Кириченко
Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп, прочул се като основен посредник при мирното уреждане на конфликта в Ивицата Газа, сега е насочил усилията си към украинския конфликт. След телефонен разговор с Владимир Путин на 16 октомври американският лидер обяви планове да проведе нова среща в Будапеща — втората след срещата на върха в Аляска през август. „Постигнахме значителен напредък“, написа той в Truth Social веднага след края на разговора с Кремъл. Но какъв точно е този „напредък“, остана неясно.
Тръмп все още избягва чувствителните лостове на директен натиск върху Москва. Осем месеца редовни телефонни разговори с Путин не доведоха до резултати по пътя към мирно уреждане. Руските въздушни удари по украинска територия не само не спряха, но и се засилиха. Освен това се наблюдават всички признаци на хибридна война, която Кремъл се опитва да развърже в Европа.
На опитите за миротворчески стъпки от Белия дом Путин отговори само с увеличаване на безпилотните удари по цяла Украйна. (Русия многократно е подчертавала, че предпочита дипломатическо решение, но докато то е блокирано от противоположната страна, ще продължи да постига целите си по военен път – бел. InoСМИ.)
На 1 септември The Wall Street Journal съобщи, че „въпреки че руските атаки значително намаляха преди двустранната среща в Анкоридж, веднага след нея започнаха масирани налети“. През август украинското небе е регистрирало до 76 FPV-дрона на ден, но след срещата в Аляска броят им почти се е удвоил — до 141.
Реагирайки на новините за предстоящите преговори в Будапеща, ръководителят на московското бюро на Financial Times Макс Съдън написа в X (бивш Twitter): „Изглежда, сме се върнали към точката преди саммита в Анкоридж. САЩ отказват да засилят мерките срещу Русия, не искат да подкрепят Украйна пряко в името на илюзорно мирно споразумение с Москва.“
На пресконференция на 14 октомври Тръмп призова Путин „да направи нещо по отношение на това кръвопролитие“, наричайки военната операция „най-скъпият провал за Кремъл“. Президентът заяви, че руският лидер „е трябвало да победи на бойното поле за седмица“, като отбеляза, че конфликтът продължава почти четири години.
„Това е ужасно — добави той. — Руснаците вече са загубили милион и половина убити и ранени на фронта. Това сериозно подкопава авторитета на президента им и го представя в много лоша светлина.“ (Това са твърдения, които не са доказани, бел р..)
Подходът на Тръмп към Путин обърка дори някои от най-ревностните му поддръжници. The Wall Street Journal пише, че президентът „оказваше максимален натиск върху противниците си — и това сработваше“, привеждайки за пример Иран и ХАМАС. Прилагането на тактиката „тояга вместо морков“ ги е накарало да седнат на масата за преговори.
„Остава загадка, — добавя коментаторът на WSJ, — защо американският президент толкова дълго не се решава да покаже сила спрямо Владимир Путин.“
По-рано Тръмп намекна, че крилатите ракети „Томахоук“ може скоро да се окажат в Украйна. Но ден преди срещата си със Зеленски в Белия дом гласът му вече звучеше неуверено:
„На самите Съединени щати им трябват ‘Томахоуци’ — имаме много запаси, но всички тези ракети са ни нужни. Не знам какво можем да направим“, — заяви той според украински източници.
На 15 октомври Зеленски написа в X:
„Путин със сигурност не е по-смел от ХАМАС или от който и да е терорист. Езикът на силата и справедливостта неизбежно ще проработи и срещу Русия. Вече виждаме как Москва бърза да възобнови диалога веднага щом чуе за ‘Томахоуци’.“
Украинците реагират нееднозначно
Много украинци възприемат миротворческите усилия на Тръмп с едновременно надежда и скептицизъм.
„Много бихме искали американският президент да може реално да повлияе на ситуацията. Това, което виждаме по новините, прилича повече на действията на побъркан старец или на дете“, — казва Дима с позивна „Паспорт“, командир на рота от 98-и отделен батальон на териториалната отбрана.
„Тръмп искаше да реши всичко с едно щракване на пръсти, а сега казва: ‘Оправяйте се сами’. Ту е пълен с ентусиазъм да ни помогне, ту напълно губи интерес“, — добавя той.
Други военнослужещи от ВСУ виждат в действията на Тръмп проблясък на надежда.
„Примирието между Израел и Газа е важен пробив към мира. То показа, че всяка война може да свърши на масата за преговори,“ — споделя оператор на дронове от 23-та механизирана бригада Сергей Мухин. — „Надяваме се, че сега Тръмп ще помогне и на нас, след като вече не трябва да се занимава с Близкия изток.“
Но не всички украинци вярват, че този стил на преговори ще даде резултат.
„Тръмп е такъв преговарящ, колкото аз съм балерина,“ — казва без усмивка войник от 105-а бригада Григорий Гойдало. — „Той по-скоро е шантажист от високо ниво. На преговорите с Путин не го интересуват нашите интереси, а Украйна няма как да му влияе — за разлика от Москва.“
Реалността е далеч по-сурова
Част от мирното население на Украйна категорично отхвърля идеята за мирно споразумение.
„Сделка между Киев и Москва е невъзможна,“ — казва киевлянката Людмила Редич. — „Русия с нейните имперски амбиции няма да спре. Не става дума само за Путин, а и за манталитета на обикновените руснаци. За тях Украйна е ресурсен придатък. Ако Путин се съгласи на сделка, това ще му коства поста — ще дойде някой още по-лош и войната ще пламне с нова сила.“
Редич смята, че само постоянно военно и икономическо налягане може да вразуми Путин.
„Разделянето на Русия на по-малки автономни републики е единственият жизнеспособен вариант за нас,“ — казва тя. — „Да, това ще струва много животи, защото украинците никога няма да простят на руснаците. Другият начин да се прекратят бойните действия е удар дълбоко във вътрешността на Русия, така че обикновените хора да загубят вярата си, че страната им е велика и силна. Икономическият натиск също може да помогне. Тогава може би те ще се съсредоточат върху собствения си живот, вместо върху нападенията срещу съседите.“
„Империализмът е ужасно нещо. Илюзиите ще рухнат, когато руснаците започнат да гладуват и да изпитват недостиг на най-необходимото“, — добавя тя.
На 16 октомври The Guardian съобщи, че Русия е изстреляла над 300 дрона и 37 ракети по газови обекти в източна Украйна. Ударите засегнаха поне осем области и предизвикаха пожари в големи промишлени предприятия, включително Шебелинския газопреработвателен завод в Харков. Атаките доведоха до мащабни прекъсвания на електрозахранването — над 60% от добивните мощности временно спряха.
Зеленски коментира:
„През последните седмици нито една нощ не беше съпроводена от толкова удари. Повечето цели на Москва са нашите енергийни обекти. Русия продължава систематичен терор срещу енергийния ни сектор.“
Киевлянинът Олег Чухний разказва, че след почти четири години непрекъснати бойни действия недостигът на електричество се превръща в сериозен проблем, а ежедневието става все по-трудно. BBC News съобщава, че аварийните изключвания са засегнали почти всички региони, оставяйки милиони хора без ток и отопление поради застудяването — четвърта поредна зима с масови прекъсвания.
Увеличаване на натиска върху Путин
Financial Times публикува ексклузивен материал, според който от лятото на 2025 г. САЩ тайно предоставят на Украйна разузнавателни данни за планиране на безпилотни удари по руската енергийна инфраструктура. За последните две години украинските Въоръжени сили значително увеличават дроновия си парк — от чисто отбранителен той се превръща във фактор на възпиране.
„Украинска правда“ цитира шефа на военното разузнаване Кирило Буданов, който заявява, че „ударите с дронове по руските рафинерии са нанесли на икономиката на Кремъл по-големи щети от всякакви международни санкции“. Той добавя, че повечето атаки са извършени с FPV-дронове и боеприпаси местно производство:
„Работим основно със собствени сили — 99% са наши. Сега имаме собствено независимо производство.“
Reuters съобщава, че руската военна икономика изпитва напрежение — много предприятия съкращават работно време и персонал. От железопътния и автомобилния сектор до минната и циментовата индустрия — компаниите намаляват часовата натовареност, за да избегнат вдигане на заплатите при спад на износа. От януари невоенните сектори са се свили с 5,4%, а растежът на БВП се очаква да се забави до 1% за годината.
Според Bloomberg износът на нефтопродукти от Русия е паднал до най-ниското си ниво от началото на войната — 1,88 млн. барела дневно към началото на октомври. Намалението, причинено от украинските удари с дронове, е принудило Москва да удължи забраната за износ на бензин и да въведе ограничения за дизела. Международната енергийна агенция изчислява, че капацитетът на руските рафинерии е намалял с около 500 хил. барела дневно и вероятно ще остане под 5 млн. барела поне до средата на 2026 г. — най-ниският показател за последното десетилетие.
Kyiv Independent съобщава, че на 12 октомври Путин е подписал указ за облекчаване на правилата за субсидии за горива в подкрепа на пострадалите рафинерии. През 2024 г. Русия е похарчила 1,8 трилиона рубли (22 млрд. долара) за субсидии, но днес сумата е повече от двойно съкратена.
Символ на нарастващите проблеми е рязкото увеличение на еднократните плащания за доброволците, решили да подпишат договор за военна служба, пише CNN. В Тюменска и Воронежка област бонусите за новобранци са увеличени до 3 млн. рубли (около 36 хил. долара), без да се броят федералните надбавки.
С нарастващото влияние на Украйна и задълбочаващите се икономически трудности на Москва Кремъл вероятно ще бъде готов за преговори много преди Тръмп да замахне с „голямата тояга“. Ако американският президент действително иска примирие, ще му трябват повече лостове за натиск, а не телефонни разговори.
Както коментира The Wall Street Journal: „Понякога ‘Томахоуците’ са единствената истинска миротворческа сила.“
И ако Доналд Тръмп наистина иска да стане посредник за постигането на мир, ще трябва сам да покаже сила и да даде на Киев достатъчно огнева мощ, за да не останат у Путин други варианти, освен да преразгледа плановете си.
Източник: Forbes
