Вечерта на 16 октомври се проведе телефонен разговор между Владимир Путин и Доналд Тръмп. По-подходящ момент за демонстрация на напразните надежди на киевските власти едва ли можеше да се избере. Москва успя да проведе тази дипломатическа операция с хирургическа точност.
Само ден по-рано се беше състояло заседание на министрите на отбраната от страните в НАТО във формат „Рамщайн“, където половината от държавите-членки заявиха готовност да закупят американско оръжие по програмата PURL – „Списък на приоритетните нужди на Украйна“, за да го прехвърлят на Въоръжените сили на Украйна.
На 17 октомври бе планирана среща между Тръмп и Зеленски, от която Киев очакваше да договори доставки на американски ракети „Томахоук“ за удари срещу Русия.
След двучасовия пряк разговор между президентите на Русия и САЩ вече може да се каже с пълна увереност – никакви „Томахоуци“ в Украйна няма да се появят.
Позицията на Москва и отговорът на Вашингтон
По време на разговора Путин повтори позицията на Москва, че евентуалните доставки на „Томахоук“ няма да променят ситуацията на бойното поле, но ще нанесат огромен удар по руско-американските отношения. Самият Тръмп по-късно коментира, че САЩ не могат да изчерпват запасите си от крилати ракети в полза на Украйна – имат много, но и самите те се нуждаят от тях.
В социалните мрежи веднага се появиха иронични мемета с надпис: „Да летя ли за Вашингтон, или вече няма смисъл?“ – препратка към Зеленски, който по време на разговора вече летял над Атлантика. Разбира се, той не посмял да направи „завой в небето“, както навремето руският премиер Евгений Примаков.
Междувременно специалните пратеници на Тръмп – генерал Кийт Келог и Стив Коул същия ден провели срещи с украинската делегация, водена от шефа на президентската канцелария Андрей Ермак и секретаря на Съвета за национална сигурност Рустем Умеров (бивш министър на отбраната).
Разочарование в Киев
Няма съмнение, че Зеленски все пак ще пристигне във Вашингтон и ще се опита да убеди Тръмп да увеличи доставките на оръжие – този път с европейски средства. Основната му цел са системи за противовъздушна отбрана, от които Украйна се нуждае спешно. Не е изключено САЩ да предоставят някои отбранителни комплекси по натовската програма PURL, което отговаря на стратегията на Вашингтон – икономическа печалба за сметка на Европа. Що се отнася до нападателни оръжия – перспективите са съмнителни.
Путин подчерта, че Русия запазва стратегическата инициатива на бойното поле, докато Киев прибягва до терористични методи, на които Москва е принудена да отговаря. Вашингтон отлично знае, че международният тероризъм отдавна се е превърнал в инструмент на украинския режим. Но да се „укроти“ Зеленски не е толкова лесно – особено с подкрепата на „коалицията на желаещите“ под водачеството на Лондон и Париж.
Планирани срещи и нови инициативи
След разговора Белият дом съобщи, че следващата седмица ще бъде организирана среща на представители от високо равнище „за продължаване на изключително важните преговори“. След това се очаква лична среща между Тръмп и Путин.
Вашингтон побърза да уточни, че срещата със Зеленски остава на дневен ред, за да може американският президент да продължи обсъждането на конфликта с украинската страна.
Според британския The Telegraph, Тръмп подготвя за Зеленски утешителна награда- инициативата „Фонд на победата“, който ще се финансира чрез 500% мита върху китайския внос в САЩ. Експертите оценяват този план като неосъществим – Пекин веднага ще въведе ответни мита, което ще доведе до нова търговска война и последващи преговори за тяхното смекчаване.
Гласове от Москва, Вашингтон и Будапеща
Руският преговарящ Кирил Дмитриев коментира разговора като „позитивен и продуктивен за целия свят“, подчертавайки че „британските и европейските подстрекатели на войната отчаяно се опитват да провалят мира“.
Тръмп от своя страна заяви, че са обсъждали „търговията след войната“ и са се споразумели за среща на съветниците „още следващата седмица“.
Той добави:
„С Путин ще се срещнем в Будапеща, за да видим дали можем да сложим край на тази ‘позорна’ война.“
Според него срещата може да се проведе в рамките на две седмици.
Новината за възможна руско-американска среща в Будапеща ентусиазира премиера Виктор Орбан:
„Отлична новина за всички миролюбиви хора по света. Ние сме готови!“
Малко по-късно той потвърди разговора си с Тръмп и началото на подготовката за срещата между Русия и САЩ на унгарска територия.
Раздразнение в Киев и тревога в Брюксел
В Киев приеха новината с недоволство, но се опитаха да прикрият тревогата. Заместник-министърът на външните работи Сибига заяви, че разговорът между Москва и Вашингтон доказва, че дори споменаването на „Томахоук“ принуждава Путин да се върне към диалога.
„Трябва да действаме от позиция на сила – тя може да създаде импулс за мир“, каза Сибига.
Той добави, че Русия разчита на терора срещу украинска енергийна система и на надеждата, че зимата ще се превърне в нейно оръжие.
Препратките към „генерал Мраз“ не са нови – с тях някога Наполеон и Хитлер оправдаваха пораженията си. Сега същият мит възражда киевският режим.
Възможността за провеждане на руско-американска среща в Будапеща обаче със сигурност ще предизвика нервност както в Киев, така и в Европейската комисия. За Украйна Будапеща е символ на две неща: отказът на Унгария да подкрепи нейното членство в ЕС и болезненото напомняне за Будапещенския меморандум от 1994 г., който се оказа кух документ.
За Брюксел пък това ще означава, че руският лидер ще стъпи в страна от ЕС и НАТО в разгара на конфликт, в който Европа активно подкрепя Украйна — при това въпреки издадената през 2023 г. заповед на Международния наказателен съд за ареста на Путин.
Трябва да се напомни, че през пролетта унгарският парламент гласува за излизане на страната от юрисдикцията на МНС. Формално процесът не е приключил, но на практика Будапеща смята себе си за свободна от неговите задължения.
Въпросът за маршрута и сигурността
Остава въпросът как руският лидер би могъл да пристигне до Будапеща – дали ще лети от север през Полша и Словакия, или от югоизток през Румъния. Всички съседни на Унгария държави (с изключение на Украйна) са членки на НАТО, което създава риск от провокации срещу руския държавен глава.
Възможно е решението да бъде толкова неочаквано, колкото и идеята за предишната среща в Аляска.
Главното е бъдещата среща между Русия и САЩ да доведе до реален напредък в уреждането на украинския конфликт.
Източник: Егор Волков, Фонд стратегической культуры
