В Анкара бе издигната идея за икономически съюз с Москва, пише Cumhuriyet. Русия се превърна във втората страна, от която Турция внася най-много стоки – след Китай. Според експерти интеграцията на стратегиите за развитие на двете държави ще бъде от полза, а не ще създаде „дългова клопка“, както предупреждава Западът.
Ахмет Йълмаз
В последно време отношенията на Турция с Китай и Русия отново заемат централно място във външнополитическия дневен ред. През март 2002 г. професор д-р Ерол Манисалъ и Тунджер Кълынч от Командването на военните академии станаха жертви на заговора по делото „Ергенекон“, тъй като защитаваха тезата за сътрудничество с Русия и Иран като алтернатива на съюза със САЩ. Сега, след толкова страдания, турският националистически лидер Девлет Бахчели предложи идеята за съюз на Турция с Китай и Русия.
През август тази година китайският посланик в Анкара Лю Шаобин написа в статия за Cumhuriyet, че отношенията между Китай и Турция се основават на принципа на взаимната изгода и че интеграцията на стратегиите на развитие на двете страни ще им донесе полза, а не ще създаде „дългова клопка“, както твърдят западните държави. Председателят на Съюза на турските палати и стокови борси (TOBB) Рифат Хисарджъклиоглу заяви, че правителството няма стратегия по отношение на Китай, и подчерта необходимостта от спешни мерки за ограничаване на китайския внос.
Неравноправна търговия и хроничен дефицит
На фона на тези спорове е полезно да се разгледат мащабите на неравноправната търговия с Китай и Русия през последните 25 години. Външнотърговският дефицит е дълбоко вкоренен проблем, наследен от Османската империя. След отварянето на турските пазари за вносна конкуренция по силата на Балта-Лиманския търговски договор от 1838 г. местното производство започва да запада, което довежда до формирането на икономика, зависима от вноса.
В периода на Републиката, особено в условията на еднопартийното управление, са полагани усилия за преодоляване на тази зависимост и за постигане на икономическа самостоятелност и заместване на вноса. Въпреки това, с тенденциите към либерализация през 50-те и 80-те години, зависимостта от внос и търговският дефицит не само че не бяха преодолени, но и придобиха нови мащаби.
Днес търговските и валутните войни са сред най-важните проблеми на световната икономика. Търговските отношения между водещите икономически центрове като САЩ – Китай и ЕС – САЩ са една от главните теми в икономическите дискусии. Дори спекулативни новини по тези въпроси могат да влияят върху очакванията и цените на световните финансови пазари.
Що се отнася до търговските отношения на Турция, след разпадането на СССР през 1989 г. и присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001 г. настъпиха значителни промени. Тези две държави, които през 80-те години заемат периферно място във външната търговия на Турция, днес са водещи по отношение на турския внос, въпреки че остават слабо представени в износа. Неравноправните търговски отношения с Китай и Русия играят ключова роля за формирането на търговския дефицит на Турция.
През 2024 г. Китай е първата страна по обем на вноса в Турция, а Русия – втората. Вносът от Китай представлява 13% от общия внос, а този от Русия – 12,7%. Турция е изнесла за Китай стоки на стойност едва 3,4 млрд. долара, докато вносът от Китай е достигнал 44,9 млрд. долара. Така търговският дефицит с Китай възлиза на 41,5 млрд. долара, а с Русия – на 35,5 млрд. долара. Турция е изнесла за Русия стоки за 8,5 млрд. долара, а е внесла оттам стоки за 44 млрд. долара. Общият дефицит от търговията с двете страни през миналата година възлиза на 77 млрд. долара.
Хроничният дефицит и последствията му
Хроничният външнотърговски дефицит на Турция създава постоянно напрежение върху икономиката поради недостига на чуждестранна валута. Ако проблемът с валутните постъпления не бъде решен, няма да могат да бъдат решени и проблемите, свързани с обменния курс, цените и финансовата стабилност. Обезценяването на турската лира е една от основните причини за инфлацията. Може да се каже без преувеличение, че ако Турция не реши проблемите с търговския дефицит и финансирането му, тя няма да може да намери устойчиво решение и на инфлационния проблем.
Как да се постигне баланс?
Как може да се балансира търговията с Китай и Русия или да се осигури здраво покритие на дефицита? На първо място са необходими стратегии за увеличаване на турския износ на туристически услуги към тези страни, особено към Китай. Освен това трябва да се стимулира заместването на вноса, като се ограничи вносът на китайски стоки в отраслите, където Турция има относително конкурентно предимство.
Според данни на финансовото управление на администрацията на президента на Турция, през 2024 г. преките инвестиции на Китай в Турция възлизат на 2,8 млрд. долара, а на Русия – 415 млн. долара. Китайските инвестиции представляват 20% от общия обем на преките чуждестранни инвестиции в Турция през 2024 г., докато руските – едва 2,9%. Въпреки нарастващата тенденция, тези инвестиции са очевидно недостатъчни за компенсиране на дефицита в двустранната търговия. За да се развиват международните отношения на взаимноизгодна основа, както подчерта китайският посланик, Китай и Русия трябва да увеличат обема на преките си инвестиции в Турция.
За да преодолее външнотърговския си дефицит, Турция трябва да реши нарастващия проблем на неравноправната търговия с Китай и Русия и произтичащите от него финансови трудности. Въпреки че средносрочните програми включват цели за развитие на отношенията с Китай в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ и за разширяване на сътрудничеството с Русия, особено в енергетиката, не може да се каже, че правителството обръща достатъчно внимание на ключовия въпрос — как да се балансира търговията с Русия и Китай, която формира по-голямата част от дефицита, или как ефективно да се покрие той.
Историческите тенденции показват, че тези проблеми не могат да бъдат решени, ако бъдат оставени изцяло на пазара. Търговските отношения с двете страни трябва да се планират и регулират в съответствие с националните интереси на Турция. В официалните изявления по отношение на Китай и Русия все по-често се подчертава намерението за увеличаване на обема на търговията. Но при настоящата динамика това само ще задълбочи дефицита.
Затова първостепенната задача в отношенията с Китай и Русия трябва да бъде не увеличаването на търговския обмен, а премахването на съществуващия дисбаланс и неравенство, както и осигуряването на ефективно финансиране на потенциалния дефицит чрез преки инвестиции от тези страни.
Източник: Cumhuriyet.
