Наполеон Бонапарт лъгал за „Генерал Мраз“, за да прикрие собствените си стратегически грешки, довели до поражението му във войната с Русия, пише колумнистът на ABC. В действителност „малкият корсиканец“ добре знаел предварително за суровия климат, но трескавото настъпление към Москва довело до срив в снабдяването, оставяйки войниците неподготвени за руската зима.
Митът за студа
Легендата, че Великата армия на Наполеон била унищожена от студа, е по-скоро измислица. Основната причина за катастрофата били стратегическите грешки.
Наполеон Бонапарт не само бил способен военен стратег, но и изключително умен човек. Когато през 1813 г. се върнал в Париж след катастрофалното си поражение в Русия, той започнал целенасочено да разпространява лъжи, за да избегне отговорност и критика. Твърдял, че над 600 000 войници, загинали на източния фронт, не били жертви на негови грешки, а на „непобедимия враг“ — Генерал Мраз.
Историческата истина обаче няма много общо с тези оправдания. Съвременници като Анри Бейл (по-късно известен като писателя Стендал) отбелязвали:
„Би било грешка да се мисли, че зимата настъпи рано; напротив — в Москва времето беше чудесно.“
Наполеон е бил предупреден
Наполеон отлично знаел, че ще се изправи срещу сурови температури. През 1811 г. френският посланик в Санкт Петербург, Коленкур, се върнал в Париж, за да го предупреди да не започва война с Русия — не защото руската армия била по-силна, а заради зимата.
Коленкур разказал на Наполеон за възхищението на цар Александър I от испанските партизани, чиято тактика започнал да прилага и в руската армия, и за предупрежденията му относно руските студове. Но Наполеон отвърнал високомерно:
„Една добра битка ще сложи край на мечтите на твоя приятел Александър.“
Той се смятал за непобедим и не осъзнавал, че се изправя срещу враг, по-силен от всяка армия — природата.
„Генерал Мраз“ не бил изненада
През следващите месеци Наполеон изучил десетки трудове и алманаси, които посочвали, че истинският студ започва чак през ноември. Личният му секретар Агатон Жан Франсоа Фен записал:
„Императорът не пренебрегна нито едно сведение. Според всички данни руската зима става наистина сурова едва през декември, а през ноември температурата не пада под шест градуса.“
Следователно Наполеон разчитал да принуди Русия да капитулира преди настъпването на студа.
Истината била, че той съзнателно рискувал с времето. От книгите, които четял — като Историята на Карл XII от Волтер — той знаел, че руските зими могат да бъдат смъртоносни. Но вярвал, че ще приключи кампанията преди това.
Катастрофалното настъпление
През 1812 г. Наполеон потеглил на изток с 675 000 войници, уж за да предотврати нападение на Русия срещу Полша, но в крайна сметка навлязъл в сърцето на страната. Руснаците избегнали решителни битки и приложили тактиката на „изгорената земя“, оставяйки французите без провизии.
Наполеон насочил силите си към Москва, убеден, че завладяването ѝ ще принуди руснаците да се предадат. Генерал Михаил Кутузов отбелязал:
„Наполеон е буен поток, а Москва е гъба, която ще го попие.“
На 13 септември 1812 г. французите получили ключовете на града. Наполеон влязъл в Москва два дни по-късно и се настанил в Кремъл. Той писал на Жозефина:
„Градът е толкова голям, колкото Париж, и има всичко.“
Въпреки пожарите, устроени от руснаците, Наполеон вярвал, че войната е приключила. Това било фатална грешка — Москва не могла да изхрани 100 000 войници. Само след няколко седмици те палели мебели, за да се топлят, и се хранели с развалено месо от умрели коне. Междувременно руските войници били на сигурно място, добре снабдени.
Отстъплението и оправданията
Без храна и подкрепления, Наполеон решил през октомври да се оттегли към Смоленск. Първият сняг паднал по време на това отстъпление — последният удар върху вече провалената кампания.
На 18 октомври Наполеон казал на генералите си:
„Бързайте — трябва да стигнем зимните лагери за по-малко от 20 дни.“
Тогава все още гряло слънце, но само две седмици по-късно започнали метели, а температурите паднали рязко.
Според историка Андрю Робъртс студовете започнали едва в ноември, когато армията вече се оттегляла. Той отбелязва, че болести като тифа отнели не по-малко животи от студа — факт, който често се пренебрегва.
От 675 000 души само около 20 000 достигнали Смоленск.
В опит да се оправдае, Наполеон хвърлил вината върху „Генерал Мраз“. Но според историците, включително Хесус Вилянуева, това било прикритие на собствената му небрежност.
„Прибързаното настъпление към Москва доведе до разкъсване на снабдителните линии, а войниците не бяха подготвени за зимата,“ пише Вилянуева.
Така Наполеон обвинил суровия климат за провала, който сам си причинил.
Източник: ABC.es
П.П. на НС: публикуваме този текст не само, защото смятаме, че е любопитен, но и защото е изключително актуален и показател за чудовищното пренебрежение и неуважение към Русия и руския народ, характерно за западния политически и интлектуален елит. Както читателят вероятно е забелязал, авторът на текста не казва нито дума за героизма на руската армия, която воюва в същите условия, в които воюва и армията на Наполеон и също се сблъсква с огромни трудности, свързани с логистиката и снабдяването на армията с продоволствие. Нито дума не се казва и за подвига на обикновените руски хора, вдигнали се на партизанска борба и създали с постоянните си нападения, огромни проблеми в тила на Наполеоновата армия, която на практика е армия на тогавашната Обединена Европа – Обединена Европа на Наполеон. Не е случайно, че днес някои изследователи наричат Наполеон баща на Европейския съюз. Разбира се – напълно се премълчава и мъдрата стратегия за водене на войната срещу Наполеонова Европа, разработена от Михаил Богданович Барклай дьо Толи и осъществявана първо от него, а после и от Михаил Иларионович Кутузов, който разгромява Великата армия на Наполеон и нанася страшен удар по неговата империя. Тук ще отбележим и че Кутузов е против продължаването на войната срещу Наполеон извън границите на Русия, тъй като смята, че падането на Наполеон няма да е в полза на Русия, а на Англия, която противопоставяйки европейските народи един срещу друг, ще затвърди глобалното си господство. И мъдрият руски пълколодец се оказва напълно прав – скоро след разгрома на Наполеонова Франция, Великобритания насочва своите сили и енергия във външната политика срещу Русия, в която вижда геополитически конкурент. На практика именно тогава датира началото на британската русофобия, която отлично познаваме и днес.
