Президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на визитата си в Япония заяви, че „когато става въпрос за защита на Съединените щати, ние повече няма да бъдем политически коректни. Ще защитаваме страната си с всички необходими средства. И обикновено това са неполитически коректни средства. От днес, ако водим война, ще я печелим по начин, както никой досега не е печелил войни“. Тръмп се опитва да създаде впечатлението, че под неговото уникално ръководство Съединените щати могат да правят в света каквото си поискат, без да плащат някаква сериозна цена.
Историята обаче сочи друго. Точно по време на първия му мандат като президент Съединените щати бяха принудени да признаят поражението си в Афганистан и да сведат до минимум военното си присъствие там. Окончателният крах на това присъствие се случи при Джо Байдън – но поражението стана неизбежно именно при Тръмп. Именно при Тръмп, въпреки непрекъснатите му похвали, че ще спре ядрената програма на КНДР, и комбинацията от заплахи и обещания, с които се обръща към Пхенян, Северна Корея успя да се превърне в пълноценна ядрена държава. Но Тръмп не е от онези лидери, които се притесняват за уроците на историята. Той е първият американски президент след Втората световна война, който се държи (или поне звучи) така, сякаш ядреното оръжие не съществува. Сякаш Русия повече не е ядрена свръхсила. Сякаш не съществува ядреното въздържане – и можеш да правиш с Русия каквото си поискаш. На ниво реторика, разбира се, той заявява необходимостта да се избегне Трета световна война. Но на практика американският президент все по-малко е готов да прави съответните изводи. И не само че се увлича от милитаристката вълна, но и нанася военни удари в най-различни райони на света – от Карибско море до Тихи океан – срещу кораби, които подозира в наркотрафик, без да предоставя доказателства и без да има не само мандат от ООН, но дори разрешение от собствения си Конгрес. И още по-силно – по негово нареждане са нанесени удари по ядрените обекти на Иран, също без никакв отправки към международното право. И, което е повече, е оказана мащабна военна помощ на Израел в атаките му срещу Иран.
Тръмп говори за това, че САЩ могат „да водят войни и да разбият държави на пух и прах“. Но все пак той признава, че по-добре е да не водят войни, а просто да уплашат всички, които трябва: „мир чрез сила“, както се изразява президентът на САЩ. Русия не може да си позволи такова отношение към себе си. И има възможности да не го позволи. И не в името на разпалване на Трета световна война, а обратно – за да предотврати навреме (докато не е късно) ескалацията по пътя към нея. И да, много се иска да изглеждаме като правнуци на Волтер – но сега е важно да си спомним, че сме и внуци на Судоплатов. И да напомним това с решителни и безмилостни стъпки на онези, които се опитват да задушат или разрушат Русия.
