Ескалацията в Близкия изток вече застрашава не само петрола и газа.
Под риск попада и най-важният ресурс за живота в региона. Това е питейната вода, произведена чрез обезсоляване на морска вода.
Reuters съобщи на 22 март, че Иран е заплашил енергийна и водна инфраструктура в Залива. Заплахата дойде на фона на рязка ескалация между Вашингтон, Израел и Техеран. Тя веднага повиши тревогата около уязвимите крайбрежни мощности. Причината е, че много държави в региона зависят силно от заводите за обезсоляване.
По данни на Световната банка днес над 220 инсталации опасват Залива. Те произвеждат около 6 милиарда кубични метра вода годишно. CSIS посочва, че шестте страни от Съвета за сътрудничество в Залива са увеличили рязко производството си от 1990 година насам. Това показва колко критична е системата за ежедневния живот.
Най-големият риск е, че липсата на вода не търпи отлагане. Повреда дори на част от тези мощности може да доведе до бърз недостиг. В горещ климат това означава заплаха за здравето, болниците и санитарните системи. Затова възможността за водна катастрофа в Персийския залив не е преувеличение, а реален сценарий при удар по инфраструктурата.
Съществуват и дългосрочни рискове за икономиката и сигурността. Недостигът на вода би засегнал домакинства, индустрия и електропроизводство.
Той може да ускори вътрешна нестабилност и появата на нови миграционни вълни. Възстановяването на такива високотехнологични обекти изисква време и огромни средства.
Водата така се превръща в най-чувствителната точка на региона. Петролният шок е опасен, но липсата на питейна вода е още по-разрушителна.
Именно затова предупреждението за водна катастрофа в Персийския залив вече звучи като въпрос за хуманитарната сигурност. Ако няма бърза деескалация, последиците могат да излязат далеч извън Близкия изток.
Източник:
