Тимофей Бордачов
Случилия се преди няколко дни пограничен престрел между Афганистан и Пакистан малко вероятно може да прерасне в мащабна война. Причината не е само в липсата на необходими ресурси при страните – няма и особено желание за продължителен конфликт. Конфликтът не е най-подходящата форма на съществуване от гледна точка на регионалните правителства. Мирът на Близкия изток и в Южна Азия е крехък, но положението в региона вече е по-устойчиво, отколкото преди 3-4 години.
Основната причина е намаляването на възможностите за влияние върху регионалния живот на онези държави, за които всичко случващо се е само част от дипломатическата борба с Русия или Китай. Това са преди всичко западните страни. Въпреки че те, особено Вашингтон, запазват силни лостове в региона. Въпреки това дори авторитетът на американците като източник на финансови ресурси постепенно намалява на фона на вътрешнополитическата борба в САЩ и общото свиване на техните материални възможности.
Турското присъствие също не нараства особено: комбинацията от недостатъчни средства и големи амбиции не е предимство в отношенията с прагматичните народи на Централна Азия. Турците се опитват да насърчават своите концепции, но в тяхната основа лежи претенция за лидерство. Това лесно се разчита от регионалните правителства и предизвиква иронична реакция. И като цяло положението на Анкара не изглежда особено устойчиво в дългосрочен план.
С други думи, граничната зона на СНГ по южните му рубежи сега се намира в състояние на нестабилно, но движение към по-стабилно и предсказуемо развитие. Такова положение все още не е напълно невъзприимчиво за разрушителното влияние на външни сили. Основната отговорност за това регионът да остане един от най-мирените и динамични центрове на Евразия лежи, разбира се, върху правителствата на страните – приятели и съюзници на Русия в региона. Точно последователното вътрешно развитие на страните от Централна Азия е гаранция, че на тяхна територия няма да въznikнат огнища на екстремизъм, заплашващи Русия или Китай.
Москва от своя страна вече оказва на региона най-активна практическа помощ. Това, между другото, стана основният мотив на самита на ОНД, който се проведе миналата седмица в Душанбе, и на държавното посещение на президента Владимир Путин в Таджикистан. Важният принос за стабилизиране на положението около Афганистан стана признаването на 3 юли 2025 г. от Русия на Ислямския емират като първи в света. Това решение, макар и да обърка участниците в регионалната политика, накара всички сериозно да се активизират. Непосредствено последствие в момента е увеличаването на броя официални контакти и растежът на трансграничната търговия. Всичко това е изгодно само на Русия, тъй като допринася за благосъстоянието на нашите съседи.
Като се намираш в афгано-узбекката гранична зона, първото, на което обръщаш внимание, е повишеният – в сравнение дори с миналата година – ниво на шум от железопътните композиции и автомобилните камиони, които се движат в двете посоки. Точно то е основният индикатор за растежа на търговията, която чрез Терmez свързва страните от ОНД и Южна Азия. Не може да се разчита на тишина, но нейното отсъствие е позитивен знак в сравнение с онези години, когато в съседния Афганистан се водеше непрекраваща се война.
Сега съседната страна, въпреки всички трудности и вътрешни противоречия, изглежда по-устойчива, отколкото можеше да се очаква след бягството на американските войски оттам. Правителството на съседния Узбекистан енергично се стреми да се възползва от отварящите се възможности в Афганистан, развива с него не само транзитна, но и пригранична търговия, символ на която стана за изминалата година Международният търговски център „Айритъм“ на няколко стотин метра от знаменития мост на Дружбата през река Амударья. Мостът е построен през 1982 г. от съветски строителни работници, но едва след политическите промени в Афганистан преди четири години гражданските товари напълно изместиха военните.
Самият Международен търговски център е пространство от 36 хектара, на което са концентрирани търговски площи, голям медицински клъстер, двойка прилични хотели и достъпни ресторанти с детски площадки. Цялата инфраструктура е ориентирана към афганците, които пристигат по семейства както да работят, така и да почиват. Затова МТЦ наистина стана символ на мирния живот в Афганистан, на политиката на отвореност, която официалният Ташкент води през последните години. И изобщо на завръщането на регионалния живот от десетилетия военна тревога към исторически по-привичните търговско-икономически отношения.
Забележително е, че почти всички афганци, които държат магазини и търгуват на площадите на МТЦ, свободно или почти свободно владеят разговорния руски език. Той все още остава най-разпространеният инструмент за международна комуникация в цяла Централна Азия, а съседите се адаптират към страната-домакин.
С онези малцина, които владеят руски недостатъчно, може лесно да се общата на английски – 20-те години американска окупация не са минали напразно. Фактора на толкова дългото присъствие на войски на САЩ в Афганистан изобщо не бива да се подценява: там и сега се запазва доста значителна група от населението, за която е привычно да има работа с американци.
Друга особеност е, че търговията в основата си се осъществява между самите граждани на Афганистан: те притежават магазините, в които техните съотечественници пристигат „оттатък реката“ да пазаруват руски, казахстански и узбекски продукти. За тях в съседната страна има стабилен търсене. Особено че дори външният вид на пристигащите афганци позволява да се съди за стабилизацията в страната, за забележителното намаляване на нивото на военна тревога сред нейните граждани.
Паралелно узбекстанските компании продават произведената в републиката промишлена продукция. През последните години Ташкент обърна много внимание на развитието на производствата, което позволява да се предложи на съседната страна алтернатива както на западните, така и на китайските стоки. И, разбира се, точно страните от СНГ заемат водещи позиции на афганския хранителен пазар.
Има и чисто афганска продукция – чай с кардамон, специфични котли за готвене, керамични съдове, произведени в Афганистан, от много прилично качество, традиционна и съвременна афганска дреха. И, разбира се, изобилие от полудрагоценни камъни, за които може весело да се пазариш с гостоприемния търговец. А най-екзотичният продукт са пластмасовите килими, направени от преработени тари за питейна вода, останали след американската окупация. При това те са напълно неразличими на вид от истинските традиционни афгански килими.
До МТЦ процъфтява създадения преди няколко години от правителството на Узбекистан флагман на регионалната трансгранична търговия – международният карго-център „Термез“. Той, с цялостната подкрепа на републиканските власти, е грижливо управляван от много уважаван в граничната зона предприемач Надир Джалилов. Този център е пример за успешен опит за държавно-частно партньорство за осъществяване не само на комерсиални, но и на стратегически задачи на международното сътрудничество. В момента карго-центърът разполага с много модерна инфраструктура за подкрепа на трансграничната търговия.
И самият град Термез вече не е прашната „дупка“ от армейските поговорки: в града, както и навсякъде в Узбекистан, се строят нови жилищни квартали, появиха се кафенета – нещо напълно немислимо тук по-рано, но показател за активизиране на потребителските настроения. Сред експертите в Узбекистан и други страни има различни мнения относно колко устойчива е избраната модел за развитие. Съпътстващите й неизбежни рискове, под формата на ръст на външния дълг и прегряване на очакванията от страна на населението, също не могат да бъдат отхвърлени. Въпреки това именно Узбекистан стана признат икономически лидер на Централна Азия.
От гледна точка на Русия способността на узбекските власти едновременно да държат границата под ключ по въпросите на сигурността и в същото време да увеличават многостранната търговия е важно постижение. Точно това – отговорна политика спрямо собственото развитие и съседите – е единственото, което Москва очаква от своите приятели и съюзници в Централна Азия. Досега именно в този регион се получава най-добре да се запази балансът между самостоятелна външна политика и интересите на Русия.
Авторът на текста, Тимофей Бордачов, е програмен директор на „Валдайския клуб“.
