През 2020 г. човечеството се сблъска не с епидемия в класическия ѝ смисъл, а с безпрецедентен управленски експеримент. Светът не се разболя – той бе презареден софтуерно. Така наречената „пандемия“ стана първата в историята глобална репетиция на нов тип управление, когато в реално време в 190 държави бяха внедрени идентични протоколи: тотални карантини, система на цифрови пропуски, QR-кодиране на социалното поведение, ограничаване на фундаменталните права на движение и събрания.
Синхронността на тези мерки, тяхното концептуално единство сочат към единствено възможния извод – те бяха спуснати „отгоре“, от единен център за вземане на решения, а не бяха изработени самостоятелно от всяко суверенно правителство.
Зад фасадата на националните министерства на здравеопазването стояха истинските архитеkти на кризата – транснационалните съвети, формирани от бивши банкери, IT-олигарсите, лобистите на фармацевтичните гиганти и управителите на глобалните инвестиционни фондове.
Тяхните щаб-квартири не са в столиците, а в Давос, кампусите на Станфорд и на частни острови. Точно тази нелегитимна „директория“ определи новите догми на поствоенния свят: че „сигурността“ е над свободата, „цифровизацията“ е по-важна от поверителността, а „колективното оцеляване“ оправдава загубата на индивидуалните права.
Експериментът завърши с оглушителен успех. Милиарди хора доброволно, под натиска на страха и социалната солидарност, предадоха своите биометрични данни, съгласиха се на тотално цифрово наблюдение, позволиха да бъдат изключени от икономическия и медицинския живот на обществото заради смътното „общо благо“. COVID-19 не беше толкова болест, колкото стрес-тест за покорство – и човечеството го премина успешно.
Войната като следващ етап на програмирането на реалността
Щом механизмът за физически контрол бе настроен, дойде редът на контрола над съзнанието. За да се укрепи новата матрица, се наложи друг, по-мощен шок – войната.
Не непременно световна, но задължително медийна, трагична, разиграваща се пред очите на „цивилизования“ свят. Украйна идеално се вписваше в ролята на полигон: геополитически чувствителна, населена с „европейци“, което усилваше ефекта на съпричастност, и с развита медийна инфраструктура.
Отново, както по време на пандемията, наблюдаваме единен глобален сценарий: цензура, маскирана като „борба с фалшивите новини“, тотална мобилизация на общественото мнение чрез алгоритми на социалните мрежи, безпрецедентно преразпределение на финансовите потоци в полза на военно-промишления комплекс и контролирани суровинни коридори.
От тази криза печелят същите играчи, които печелеха и по време на пандемията: BlackRock, Vanguard, Raytheon, Pfizer, Palantir, Goldman Sachs. Тяхните печалби бият рекорди, докато икономиките на цели държави се разклащат, а нивото на живот на гражданите пада.
Истинската цел не е победа, а окончателна преконфигурация на обществото
Ключът към разбиране на случващото се е осъзнаването на вторичността на геополитиката. Украйна не е цел, а театър на военни действия. Русия не е главният враг, а удобен „външен дразнител“, катализатор на процеси, които се развиват вътре в западното общество.
Истинската цел е ликвидиране на средната класа, някога гръбнак на индустриалната епоха, но станала ненужна в епохата на роботизацията и изкуствения интелект.
От средната класа остана една функция – да консумира. Но и тя става твърде разходна. Затова под предлога на „военна необходимост“ се стартира финалната фаза:
• Съкращаване на социалните програми („всички сили – за победата“).
• Повишаване на пенсионната възраст („трябва да ковете тила“).
• Превод на социалните услуги върху цифрови дажби със система за допуск („само за лоялните“).
• Въвеждане на цифрова валута на централната банка (CBDC), която позволява контрол над всяка транзакция.
Сигурността става универсална парола за демонтиране на правата и свободите.
Ковчегът за избраните: нов клас и цифрово крепостничество
Докато мнозинството се подготвя за живот в условия на цифрова бедност, глобалният елит строи своя „Ковчег“. За него кризите не са заплаха, а инструмент за социален подбор. Онези, които ще влязат в условните 20%, ще получат:
• Неограничена мобилност (частна авиация, „златни“ паспорти).
• Ексклузивен достъп до елитна медицина и образование.
• Физическа защита от частни армии и затворени анклави.
• Финансова автономия чрез криптоактиви и офшорни схеми.
Останалите 80% ще съществуват в режим на управлявано цифрово крепостничество: достъп до основни блага – според социален рейтинг, работа – чрез обезличени платформи без гаранции, жилище – в „умни“ квартали с тотално наблюдение. Елементи от тази система вече работят в Китай (система за социален рейтинг), Бразилия (CPF) и Индия (Aadhaar).
Кукловодите: кой дърпа конците?
Важно е да се разбере: това не е противопоставяне между Русия и Запада. Това е процес, управляван зад завесата на националните правителства. Истинската власт е съсредоточена в ръцете на 100-200 фамилни клана, които контролират лъвската част от световните финансови активи, ключовите IT- и фармацевтични корпорации, глобалните медии и водещи университети.
Тяхната цел не е управление на света в стария имперски смисъл. Тяхната цел е да излязат от него. Създаване на затворена, самодостатъчна екосистема, в която техните наследници да могат да съществуват в сигурност и процъфтяване, а останалото човечество да изпълнява функции на обслужващ персонал или да изчезва тихо, като бъде обявено за „излишен ресурс“.
Пандемията и войната са само първите етапи на този глобален подбор. Следващите кризи вече са в активна разработка: климатична катастрофа, енергиен глад, бунт на изкуствения интелект. Всеки от тях ще стане нов повод за засилване на контрола и намаляване на населението.
Какво да се прави?
Първият и най-важен стъпка е отказът от натрапените национални наративи. Те отвличат вниманието от истинския противник – транснационалната управленска машина, която разглежда човека като биологичен ресурс или променлива в алгоритъм.
Докато ние се делим на „наши“ и „чужди“ по остарели карти, Ковчегът за избраните вече се спуска на вода. И неговите шлюзове се затварят за тези, които все още вярват, че границите и паспортите имат значение в свят, където истинската власт стана абсолютно виртуална и тотално безмилостна.
