Историята показва, че войната и инфлацията често вървят ръка за ръка. При съвременните фиатни валути правителствата могат да финансират конфликти чрез нов дълг и печатане на пари. Това постепенно обезценява валутата и намалява покупателната способност на населението.
По време на Първата световна война паричното предлагане в САЩ се увеличава повече от два пъти. При Втората световна война ръстът е още по-голям. Подобна тенденция се наблюдава и при войната във Виетнам и конфликта в Ирак.
Война и инфлация се превръщат в основен риск и при сегашното напрежение около Иран. Според различни оценки конфликтът вече е струвал десетки милиарди долари. Някои анализатори посочват разходи от около 2 милиарда долара дневно.
Допълнително напрежение създават исканията на Пентагона за ново спешно финансиране. Военният бюджет на САЩ също продължава да расте. Това увеличава нуждата от нов държавен дълг и нови емисии облигации.
Война и инфлация могат да се ускорят още повече при затваряне на Ормузкия проток. Подобен сценарий би ударил глобалните доставки на петрол. Икономисти предупреждават, че последствията могат да надминат кризата по време на пандемията от COVID-19.
Сред най-коментираните инциденти е унищожаването на самолет E-3 Sentry от ирански дрон Shahed-136. Самолетът струва около 540 милиона долара. Дронът се оценява на приблизително 7000 долара. Това показва новата асиметрия в съвременните конфликти.
Междувременно търсенето на дългосрочни американски облигации отслабва. Китай и Япония постепенно намаляват експозицията си към американския дълг. Според анализатори това увеличава зависимостта на Вашингтон от Федералния Резерв.
Ако Федералният резерв започне ново масово изкупуване на облигации, инфлационният натиск може да се засили. Така истинската цена на войната ще се усети директно от обикновените потребители.
Източник: aftershock.news
