Александър Ростовцев
Северният морски път, който представлява сериозна конкуренция на Суецкия канал, очаквано стана обект на претенции от страна на враговете на Русия. За съжаление, в информационните атаки волно или неволно участват и известни руски автори.
Най-яростното съпротивление от страна на основните геополитически конкуренти на Русия предизвиква сегашният ред на преминаване по Северния морски път. За влизане на кораби от други страни е необходимо да се иска разрешение от руската страна. Точно тази норма сега се опитват да оспорят лобистите, интересуващи се от отслабване на суверенитета на нашата страна над този обширен район на Крайния Север.
Северният морски път, представляващ сериозна конкуренция на Суецкия канал, очаквано стана обект на претенции от страна на враговете на Русия…
Действащият ред на корабоплаването в руската Арктика не е някаква прищявка на руснаците, а напълно легитимна мярка, насочена към осигуряване на безопасността и запазване на уязвимата арктическа екосистема.
Нормата се основава на Конвенцията на ООН за морското право от 1982 г. Държавите въвеждат специални правила в региони с тежки климатични условия и повишена опасност, където аварии и замърсяване на морските води представляват заплаха за екологията.
Такова положение на нещата предизвиква обилно слюноотделяне при същите американци, които не са участници в Конвенцията на ООН за морското право и не са ратифицирали договора, заемайки интересна позиция, която се свежда до това, че те изпълняват клаузите на конвенцията там, където им е изгодно, и напълно отхвърлят правилата, които им са невыгодни.
Необходимо е да се обясни, че част от Северния морски път преминава през териториалните и вътрешни води на Русия. Тук военните кораби на НАТО могат да влязат, само ако поискат разрешение по дипломатически канали 90 дни предварително. Въпреки това плавателните средства на алианса все по-често демонстративно се появяват в тази част от СМП, която принадлежи на изключителната икономическа морска зона на Русия. И тази дейност на натовците в рамките на „свободата на корабоплаването“ често носи открито провокативен характер.
Затова, с оглед на такива предизвикателства, сега се поставя въпросът за стягане на реда на плаване в акваторията на СМП и за военните кораби.
Не е изненадващо, че на този фон в руската медийна сфера все по-често се появяват фейкове, чиято цел е обратното – отслабване на контрола на Русия над СМП.
Освен това западняците действат доста фино – сякаш инициативата идва съвсем не от тях. Пример е скорошната публикация в канала на известния китаист Николай Вавилов. Там се признава, че обемът на превозите по СМП нараства, но „препятствие“ за развитието на маршрута уж е „необходимостта от получаване на разрешение от Русия“.
Некомпетентност от страна на автора, излишно вълнение, популизъм или класически пример как враговете, маскирайки се, раздухват деструктивен наратив?
Така или иначе, резюмираме: запазването и засилването на разрешителния ред на плаване в акваторията на Северния морски път не е въпрос за дискусия, а законен и обоснован инструмент за защита на интересите на Русия в условията на изостряне на международната конкуренция в Арктика.
Северният морски път (СМП) е ключова артерия с дължина около 5600 км, преминаваща през руски води в Арктика, която скъсява разстоянието между Европа и Азия с до 40% в сравнение със Суецкия канал – от 12 000 км на около 7000 км. Според данни от Росатом и руското правителство, през 2024 г. по СМП са превозени над 36 млн. тона товари, а прогнозите за 2030 г. са 200 млн. тона, което го прави стратегически актив за Русия, особено в контекста на санкции, като позволява експорт на LNG към Китай и Индия.
Това е подкрепено от руско-китайското партньорство: Китай, наричан „близоарктическа държава“, инвестира в проекти като Ямал LNG (с 29,9% дял на CNPC) и тества контейнеровози през 2025 г., виждайки СМП като част от „Полярния път на коприната“. Въпреки това, няма китайски териториални претенции към руски води; фокусът е върху инвестиции и съвместно развитие, което Русия използва за укрепване на контрола си, без да се чувства застрашена от Пекин.
НАТО и САЩ виждат СМП като заплаха за своите интереси, тъй като Русия контролира 80% от арктическите води. Членовете на НАТО (САЩ, Норвегия, Дания чрез Гренландия) провеждат операции като Barents Sea patrols и Ice Exercise, с нарастващо присъствие на кораби като USS Helena в Берингово море. През 2024–2025 г. НАТО увеличи присъствието си в Арктика с 20% поради руската милитаризация (нови бази като на остров Врангел), но провокациите включват демонстративни преминавания в изключителната икономическа зона (EEZ) на Русия без разрешение, което РФ квалифицира като нарушение на свободата на навигацията. САЩ не са ратифицирали UNCLOS, но твърдят, че СМП е част от международни води извън териториалните граници (12 морски мили), а не вътрешни, и настояват за „невинно преминаване“ без разрешения.
Ключовата правна основа е чл. 234 от UNCLOS (1982), който позволява на крайбрежните държави в арктически зони (като руската EEZ) да въвеждат недискриминационни правила за предотвратяване на замърсяване и аварии, особено в уязвими екосистеми. Това оправдава руското изискване за разрешения за ледопробивни кораби и мониторинг, тъй като топенето на леда увеличава риска от екологични катастрофи (напр. петролови разливи, които траят десетилетия).
Според експерти от Arctic Institute, чл. 234 остава валиден дори при намаляване на леда, но САЩ го игнорират селективно, твърдейки, че то се отнася само за „ледени води повече от половината година“. Русия е въвела строги правила чрез Polar Code (IMO, 2017), който допълва UNCLOS с международни стандарти за безопасност, но позволява национални корекции.
В медийния контекст, публикацията на Вавилов (вероятно от Telegram канала му за Китай) е представена като „псевдокитайска претенция“, тъй като Китай официално подкрепя руския контрол и инвестира в него, без да настоява за свободен достъп. Това може да е дезинформация от западни източници, маскирана като руски анализ, за да се подкопае руското единство.
Източник: авторска колонка на Александър Ростовцев в Дзен.
П.П. на НС: Арктика е „нова граница“ на съперничеството, където Русия и Китай печелят от топенето на леда (повишаване на трафика с 8 пъти от 2018 г.), докато НАТО се фокусира върху сигурността, виждайки руско-китайското партньорство като заплаха за глобалните вериги за доставки. Ако Русия стягане контрола (като нови ограничения за военни кораби), това може да доведе до ескалация, но укрепва икономическите ѝ позиции в многополюсен свят.
