Вредните ефекти на тероризма

Доц. д-р Никола Стоянов

Тероризмът е явление, което е толкова старо, колкото е стар света. Първите свдения за него могат да се открият още в зората на писаната човешка история и от тогава този феномен занимава умовете на хората. За да се разберат причините за тероризма е необходимо да се акцентира върху мотивацията на извършителите на терористичните актове. От психологическа гледна точка човешкият индивид, когато не е свободен и пълноценен да реализира собствените си възможности има вроден стремеж към власт над другите, постигана в повечето случаи след принудително наложена сила и терор. Жаждата за власт обаче се корени не в силата, а в слабостта. Тя е израз в неспособността на индивида да се справи с проблемите в живота и отчаян опит за придобиване на вторична сила поради липса на реална мощ. Тези разсъждения са за отделната личност, но те могат да бъдат екстраполирани и за организации, а защо не и за цели държави. Съществуват организации, които наричат себе си освободителни движения и тяхната дейност е въоръжена борба за постигане на права и свободи, а защо не и на един по-спаведлив живот. Много често те се определят като терористични – едно твърде неясно и мъгляво понятие, което придобива различен смисъл, когато се използва избирателно за определени групи и действия в зависимост от интереса. В глобалното пространство обаче оперират и откровенно терористични организации, които преследват политическите си цели през религиозната догма на исляма. Не е трудно да се сетим, че става въпрос за Ислямска държава, като пряк наследник на Ал Кайда и за някои други, по-малко известни терористични движения.

Мотивацията на терористите не може да бъде напълно разбрана, ако не разберем причините за появата на терористичните движения. През последните четири десетилетия са направени редица изследвания, които търсят мотивите за масовизиране на съвременния тероризъм, като много от изследователите се съсредоточават върху предполагаемата връзка между икономическото състояние и качеството на живот и появата на тероризма.

Съвременното човечество е еволюирало до състояние на крещяща несправедливост, като огромната част от него живее в условия на нищета и бедност, с ценности и права, подлагани на постоянни унижения от малоброен елит със спорна репутация. Невъзможността да се осъществи промяната на съществуващото неравноправие с мирни способи търси своята мотивация за силово решаване на проблема. Въпреки това, проведените емпирични изследвания не са открили силна, пряка връзка между бедността и тероризма. Алън Крюгер¹ твърди, че след отчитане на гражданските свободи, данните не показват връзка между двете явления.

Втората причина за масовизирането на тероризма може да се търси в погрешната стратегия за постигане на геополитическите цели от великите сили. На много места по света се налагат политически модели и ценностни системи, удобни за контрол от даден геополитически център, но несъвместими с културата, традициите, икономическия опит и ценностите на целевата държава. Това вмешателство във вътрешните работи на суверенни държави доведе до сериозни вътрешни противоречия и икономически провали. Страните, които демонстрираха независим национализъм, твърдо решени да вземат в свои ръце собствената си съдба и да останат единствени господари на природните си ресурси се обявяват за врагове. Много от тези неудобни режими бяха свалени с нарочни насилствени действия, които по никакъв начин не се вписват в демократичните практики за завземане на властта. Това агресивно налагане на правила и незачитане на националните интереси на другите създава предпоставки за активизиране на терористичната дейност като единствено възможен способ за противодействие.

Третата причина за масовизиране на тероризма е глобализацията, като носителка на един по либерален режим за движение на хора, стоки и капитали. Хънтингтън² твърди, че триенето между културните линии – специално визирайки религиозните различия – действа като източник на конфликт, тъй като света става все „по-малък“ поради глобализацията. Освен това Кронин стои на позиция, че по своята същност конкурентният и агресивен характер на глобализацията води до усещане за чужда окупация, чувство на относителни лишения и последващата загуба на самоличност, което се използва, за да мобилизира новопоявили се поддръжници на антиглобализацията в терористични обединения.

Глобализацията върви заедно с еднополюсния модел, при който една държава хегемон, контролира важни жизнени и енергийни ресурси в различни региони по света. А това създава не само усещане за чужда окупация, а за съществуващо, реално присъствие на чужда власт, което поражда опозиционни движения за извоюване на пълен суверенитет. Едва ли е случайно, че най-активните терористични организации се появиха в ислямски страни, богати на петрол, който се експлоатира от чужди компании, регистрирани в големи държави. Всички терористични актове основно в Европа, а и в Америка, са извършени от мюсюлмани сунити. Терористичната организация Ислямска държава прегръща идеологията на уахабитите, най-агресивната и реакционна сунитска секта в света, със седалище Саудитска арабия.

Сблъсъкът на цивилизациите се поражда от факта, че различните цивилизационни култури, повечето от тях носители на определена религия, не могат да се интегрират една в друга. Напротив, между тях се води борба за надмощие. Ислямът е най-младата от аврамическите религии и въпреки, че е носител на ценности, които повече подхождат на средновековието, отколкото на съвременния свят той е в апогея си, агресивен и войнстващ, като не може да се очаква точно в този момент да се укроти. Демографската криза и либералният режим на мобилност в Европа откриват пред него поле за експанзия и той няма да пропусне възможността да разшири територията си на влияние. Освен това, ислямизирането и радикализирането на някои страни е защитна реакция против глобализацията и проникването на „меката сила“ на държави от западния свят.

Провали се и широко лансираната идея за мултикултурализъм, която беше безнадеждна още от началото на нейната поява. Съвместното съжителство на различни етнически и религиозни общности изисква известни компромиси от всички страни, за да се запази социалния мир и благоденствието. Тази хармония в отношенията не се постигна, защото компромисите се правеха само от държавотворните народи на страната приемник на различни по етнос и религия мигранти. По този повод много актуално звучи метафората „когато те замерят с камъни ти не може да ги замеряш с цветя“. Правенето на компромис само от едната страна не е далновидна политика за изграждане на мултикултурна общност, а безумие, вероятно с трагични последствия. И най-накрая, но не на последно място, много от терористичните актове са извършени като отмъщение на големите страни заради тяхната колониална и неоколониална политика.

За да бъде наложена ислямската култура и претворена в действие ислямската идеология са необходими подходящите инструменти, средства и тактика. Тероризмът е всичко това, поради което борбата с него е изключително трудна. Тук е уместно да се спомене едно изказване на Бжежински по повод обявената война на световния тероризъм от Буш-младши, в което той твърди, че „тероризмът не е реален противник, за да бъде победен. Той е тактика, способ за водене на бойни действия, а не идеология. Това е все едно някой да беше обявил война на блицкрига през Втората световна война“ – допълва световно известния геополитик и стратег.

В никакъв случай не трябва да отъждествяваме тероризмът с исляма, но това не снема от дневния ред проблемът, че огромното мнозинство от съвременните терористи изповядват ислямска религия. В това съждение няма нищо чудно като се има предвид, че тероризмът е тактиката на по-слабия, която се използва да компенсира технологичното и техническото превъзходство на най-развитите страни, повечето от тях –протестантски и католически.

Какво прави днес тероризмът толкова интересен и актуален? Преди всичко това се дължи на зачестилите прояви на терористични актове, на моменти стигащи до степен на постоянен тормоз на гражданите. През последните десетилетия се забелязва разширяване на географията на тероризма, който се превърна в глобално явление за разрешаване на политически или етнически конфликти. Нарастващата нетърпимост между различни групи, етнонационалният и сепаратисткият екстремизъм, както и въоръжените конфликти в държави от Близкия изток и Централна Азия водят до ескалация на тероризма в световен мащаб.

Различни по характер и цел терористични организации разширяват влиянието си и в тях се вливат все по-голям брой млади хора, носители на радикални идеи. Моралът никога не е стоял в основата на ценностната система на терористите, което ги прави особено жестоки в използването на методи и способи за постигане на политическите си цели. Не са малко и индивидите, отрекли се от политическите си и нравствени позиции, които извършват терористични актове от комерсиални подбуди.

Глобализацията на проявите на съвременния тероризъм, въз основа на задълбочаващи се връзки и координиране между терористичните организации от един и същ идеен вид, е една от най-ярките му тенденции. Очевидно е, че тече процес на формиране на международно терористично общество, обединено от наличието на общ враг³.

Досега говорихме само за терористите, за тяхната философия и мотивация, но по-важни са ефектите от терористичните актове върху населението и инфраструктурата на атакуваната страна. Крайната цел на тероризма е постигането на политически промени, които да доведат до разширяване на обхвата за контрол на повече ресурси и територии. Терорът и насилието над населението, с последващата масова психоза и личната трагедия на близките на загиналите е само предпоставка за извънредно състояние в обществото, което да принуди правителството на съответната страна да предприеме някои политически промени в интерес на терористите. Един от най-силните ефекти на тероризма е трайната промяна в живота на хората. След превръщането му в честа практика, на моменти придобиваща характера на необявена война, състоянието на постоянен мир и благоденствие в страните от западния свят силно е разклатено. Нарушен е дългогодишният баланс между свободата и сигурността в обществата от т.нар. западна цивилизация. Тъй като двете ценности са взаимно изключващи се, едната винаги е за сметка на другата, в западните страни отдавна беше направен компромис със сигурността. Неолибералният модел, който е основополагащ за западната демокрация предполага много повече свободи за сметка на сигурността на гражданите и от това състояние те бяха доволни и щастливи за един доста дълъг период, започващ от края на Студената война до атаката на кулите-близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. След това трагично събитие се появи клишето, че светът вече не е същият, което има повече пропагандно звучене, отколкото реално измерение за действителното състояние на сигурността. Не са същите САЩ, които никой не предполагаше, че могат да станат жертва на такава дръзка терористична атака и то в сърцето на американската държава, а останалата част от света много пъти преди това събитие е изживявал ужаса и страданията на терора. И в САЩ ценностите започнаха да се променят. Американското правителство предприе редица законодателни промени, предвиждащи засилване на мерките по сигурността за сметка на редица свободи на американските граждани. Достатъчно е само да споменем „Патриотичният акт“. Променят се ценностите в западните общества като страничен ефект от терористичните атаки и те започнаха да се затварят и тотализират. Издигат се огради между държавите, доскоро смятани за символ на разделението.

Българското общество, попадащо в сферата на евроатлантическия свят също възприе концепцията за повече свободи и по-малко сигурност, което за определен исторически етап може и да е било смислено, но сега е очевидна неговата несъстоятелност.

Явлението тероризъм започна да всява непрекъснат страх и чувство за несигурност в сърцата на хората, като подкопава доверието на част от обществото в правителството. Ние като общество вече сме индиректно, а някои и директо много повече контролирани от правителството в сравнение с онова скучно време на мир и спокойствие. На всички граждани от западните държави започна да им се изяснява, че най-хубавите и щастливи години са останали в историята. Идва времето, когато ислямът ще стане най-голямата релегия в света и нейната експанзия ще продължи да превзема нови територии. Бързо нарастващият човешки фактор в тези страни ще компенсира технологичното изоставане от християнския свят. Тероризмът ще остане основна тактика на нарастващата ислямска арогантност, в стремежа ѝ да завладява жизненоважни ресурси и територии. Иронията е, че повтарящата се тема за тероризма се превръща в неразделна част от политическата драма на модерните времена, в които живеем.

Въпреки всичко казано досега, не трябва да се преекспонира и абсолютизира тероризмът като заплаха за националната сигурност и за нея да бъде отделян твърде сериозен дял от ресурсите на държавата, които и без това са повече от скромни. Терористичните атаки създават масова психоза, последствията от тях водят до лична трагедия на засегнатите и са заплаха за индивидуалната сигурност на гражданите, но те не са в състояние да подкопаят устоите на държавността и държавата. Поне до този момент не са в такъв мащаб да ерозират държавата отвътре. Обикновено убитите от терористични актове са много по-малко от прага на търпимост на обществото. Загиналите от терористични атаки са от няколко човека до няколко десетки, в най-лошия случай до стотици в една държава за година. Статистиката показва, че от битови скандали и криминални прояви убитите в същите държави са много повече, а какво да кажем за загиналите от ПТП, които за България са средно около 1000 човека, а за ЕС над 26 000 души за година. Въпреки терористичните атаки досега се запазва единството на нацията, която е атакувана, държавата остава със същата политическа и икономическа система и същата геополитическа ориентация. В най-лошия случай едно правителство може да бъде заменено от друго. Нарушава се само спокойствието на гражданите, освен личната трагедия на близките на загиналите. Като следствие на това е възможно да им се ограничат някои права и свободи за сметка на сигурността. Това в никакъв случай обаче не означава, че трябва да се подценява тероризмът като един от бичовете на съвременното общество.

Наред с многото негативни ефекти се наблюдава и един позитивен, като феномен на консолидация на обществото срещу терористичните атаки и готовността му да се противопостави на това зло. Гражданите каквито и претенции да имат срещу правителствата в усилията им да се справят с тероризма остават солидарни с тях и единни вътре в самото общество, разбирайки сложността на проблема.