Дмитрий Саймс
Вчера, в събота, в Съединените щати се проведоха масови демонстрации срещу президента Доналд Тръмп. С лозунги като „Не на кралете!“ по улиците на големи и малки американски градове преминаха, по данни на CNN, около 7 милиона души. Според прессекретаря на Белия дом, Каролин Левит, демонстрациите били организирани от Демократическата партия. Тя добави, че „основният електорат на Демократическата партия се състои от терористи от ХАМАС, нелегални имигранти и престъпници, извършващи насилствени деяния“. Това е по-скоро партийна реторика, отколкото анализ. Демонстрациите бяха предимно мирни, а и с просто око можеше да се види, че в тях участваха най-различни групи от населението – по етнически произход, доходи и възраст.
От друга страна, социологическите проучвания показват, че популярността на Тръмп, макар и сравнително ниска (малко над 40%), не е намаляла съществено през последните месеци. Икономическите новини не са блестящи, но и не показват катастрофата, която предвиждаха демократите. И накрая, успешното (макар и все още нестабилно) постигане на мир в Газа безспорно добави политически точки за американския президент.
Изглежда, че Тръмп няма особени причини за тревога. Но си спомням разговор в Ню Йорк през май 1973 година с известния журналист от New York Times Харисън Солсбъри, който ме попита какво мисля за Уотъргейт. Отговорих, че съм пристигнал в Америка едва наскоро и не съм достатъчно запознат с вътрешната политика, но впечатлението ми е, че става въпрос за малък инцидент, който ще бъде забравен след няколко месеца. Още повече, че Ричард Никсън току-що бе спечелил президентските избори, побеждавайки в 49 от 50 щата. „А аз мисля“, каза Солсбъри, „че в рамките на година (в най-добрия случай) Никсън ще трябва да подаде оставка. Страната е толкова поляризирана заради войната във Виетнам, че почти половината от населението буквално го мрази – и той не може да си позволи дори дребни грешки. А Уотъргейт“, каза Солсбъри, „очевидно включва злоупотреба с власт, която медиите, мразещи Никсън, ще използват.“
Днес, разбира се, ситуацията в Америка е различна. За разлика от 1973 г., и двете камари на Конгреса се контролират от републиканците – партията на самия президент. Но ако, както предвиждат много анализатори, Тръмп загуби контрола върху Конгреса на предстоящите след година така наречени междинни избори, нови опити за импийчмънт ще станат неизбежни. И, както в случая с Никсън, Тръмп е мразен от „дълбоката държава“.
По времето на Никсън ключова роля изиграва заместник-директорът на ФБР Марк Фелт, който предоставя важна информация на Washington Post, разобличаваща злоупотребите на Белия дом. И, отчасти, Фелт е бил воден (както сам признава по-късно) от подозрението, че Никсън е твърде отстъпчив към Москва — подозрение, което още по-силно тегне върху Тръмп сред мнозина в дълбоката държава днес.
Разбира се, има и разлики. За разлика от Никсън, Тръмп буквално организира чистка в службите за сигурност и назначи на ключови постове лоялни към него хора. Но доколко тази лоялност би устояла, ако тези хора бъдат призовани да свидетелстват под клетва пред враждебно настроен към Тръмп Конгрес — е трудно да се предскаже.
