Юрий Тавровски
По време на неотдавнашния военен парад в Китай на площад „Тиенанмън“ по повод 80-годишнината от Победата във Втората световна война, вниманието на международните наблюдатели беше привлечено от огромна балистична ракета с надпис DF-5C. Без да се страхуват от обвинения в разкриване на военна тайна, китайски експерти информираха чуждестранните си колеги, че обсегът на усъвършенстваната ракета достига 12 000 километра, което й позволява да достави разделящи се бойни глави до всяка точка на Съединените щати. Това послание от Пекин не се нуждаеше от превод на други езици. Заслужава обаче коментар самото име на този шампион сред „огнените стрели“, както се превежда думата „хуо дзиен“ – ракета.
DF е съкращение от Dong Feng, „Дун Фън“, което означава „източен вятър“. За китайците това име има особено значение, непонятно за повечето чужденци. То препраща към любимо изражение на Мао Дзъдун: „Вятърът от Изтока надделява над вятъра от Запада“. Този образ беше използван от Мао в Москва на 18 ноември 1957 г. по време на Съвещанието на представителите на комунистическите и работническите партии. Тогава той заяви: „Смятам, че сега е настъпил нов повратен момент в международната обстановка. В света днес духат два вятъра: вятърът от Изтока и вятърът от Запада… Смятам, че настоящата обстановка се характеризира с това, че вятърът от Изтока надделява над вятъра от Запада, тоест силите на социализма имат съкрушително превъзходство над силите на империализма.“
Историческият оптимизъм на председателя Мао се основаваше на първите, но вече осезаеми успехи на социалистическото строителство, на здравите съюзнически отношения на Китай със Съветския съюз, изпитани по време на Корейската война (1950–1953) и в няколко критични ситуации в Тайванския проток. Същият този оптимизъм го подтикна към експеримента „Големият скок“, чието катастрофално проваляне направи неизбежен общокитайския погром, наречен „Културна революция“. Един от любимите лозунги на развихрилите се хунвейбини беше именно за „вятъра от Изтока“.
И днес мощната военна техника на площад „Тиенанмън“ изигра ролята на онази ракета DF-5C с бойни глави за няколко цели. Първата и най-важна е да покаже на самите китайци нарастващата мощ на тяхната държава, способна да отговори на всяко предизвикателство от външни сили. Поднебесната вече не може да бъде обстрелвана с далекобойни оръдия, както направиха англичаните по време на Опиумните войни (1840–1842 и 1856–1860). Поднебесната не може да бъде разкъсана на марионетни „държави“ и да бъдат отнети най-апетитните части от нейната територия, както направиха японците по време на агресивната война (1931–1945). Поднебесната няма да защитава границите си, изпращайки войници с автомати срещу танкове, както беше по време на Корейската война (1950–1953), официално наречена „Война за съпротива срещу американската агресия и помощ за Северна Корея“.
В началото на парада на Победата автомобилът със Си Дзинпин спря пред три огромни червени знамена, неразличими за чужденците. Първото – знамето на КНР с голяма златна звезда и четири по-малки. Второто – знамето на Китайската комунистическа партия със златен сърп и чук. Третото – знамето на Народноосвободителната армия на Китай със златна звезда и йероглифи, означаващи две цифри: 1 и 8. На 1 август 1927 г. е създадена Червената армия на комунистите, и оттогава, по думите на Мао Дзъдун, „пушката ражда властта“. Си Дзинпин мълчаливо зае стойка „мирно“ пред тези три символа на днешна Поднебесна. В този момент той обедини в себе си три ипостаси: председател на КНР, генерален секретар на ЦК на КПК и председател на Военния съвет на ЦК на КПК. Това беше мощен сигнал към всеки от 1,4 милиарда китайци: Китайската държава може да бъде единна и мощна само под ръководството на Комунистическата партия и под защитата на пушката в нейните ръце.
Естествено, парадът на „Тиенанмън“ изпрати сигнали и до съседите на Поднебесна. Хиперзвукови балистични ракети от ядрената триада, най-нови дронове и средства за борба с тях, роботи и космическо оръжие. Приятелите възприеха тези сигнали като доказателство за нарастващата мощ на Китай, все по-важен и надежден стратегически партньор. Противниците видяха в демонстрацията на сила доказателство за готовността на Пекин да защитава интересите си „с острие срещу острие“.
Мощен сигнал беше и присъствието на трибуната на „Тиенанмън“ на президента на Русия и главнокомандващ на нейните въоръжени сили Владимир Путин. Заедно с китайския лидер до него, през предходните дни те постигнаха редица политически и икономически победи от стратегически мащаб. На срещата на върха на ШОС в Тиендзин те демонстрираха здравина на отношенията с Индия, друга ключова държава в организацията. Те подкрепиха създаването на Банката на ШОС, както и на Комплексен център за противодействие на заплахи и предизвикателства, ускорявайки структурирането в области като финанси и отбрана, които са под най-голям натиск от силите на хегемонизма. Победоносни решения руският и китайският лидер взеха и в Пекин в навечерието на Деня на победата над Япония и парада на „Тиенанмън“. Започването на строежа на газопровода „Силата на Сибир-2“ укрепва финансовата стабилност на Русия и ресурсната независимост на Китай, свързвайки двете страни още по-тясно с връзките на националните интереси. Важно емоционално значение придоби решението за безвизово посещение на КНР за граждани на Русия.
Мощен акорд бяха срещата на върха на ШОС в Тиендзин и приетите там пробивни решения, плодотворните преговори и решения на В. Путин и Си Дзинпин в Пекин, както и участието на двайсетина лидери на страни от ШОС и на държави, готови да се присъединят към организацията, в тържествата по повод победата в китайско-японската война и победоносния завършек на Втората световна война. Този акорд беше чут по целия свят. На Изток се оформя съюз на нации, уверени в своите сили и стремящи се да координират своето желание за просперитет и независимост със съмишленици.
Изводът от всичко видяно е очевиден: вятърът от Изтока става все по-силен и не се страхува да се сблъска с вятъра от Запада.
Източник: Изборски клуб.
* Заглавието е на „Народна сила“.
