Проф. Стоян Съргойчев гостува в „Народна сила“. Той постави тежка тема. Според него, при глобален ядрен обмен може да има по-голям риск от „ядрената зима“. Той го нарича частично изтичане на земната атмосфера. Тази перспектива е неудобна, но важна.
Съргойчев свързва ефекта с динамика на средата около взрива. Ядрените гъби и вертикални „канали“ са добре документирани. При множество синхронни взривове те може да усилят изтичането нагоре. Според него, тук се подценява реален физичен механизъм. Ниското налягане във високата атмосфера допълнително привлича потока.
Той отдава значението на идеята за непразно пространство. Нарича го „космическа решетка“. В тази рамка възникват антигравитационни ефекти, подобни на торнадо. Това обяснява повдигащи сили в стълба на взрива. Идеята е спорна, но е аргументирана последователно.
Професорът посочва допълнителни индикации. Пример е Марс и следите от някогашни езера и реки. Той цитира изследвания с изотопни подписи, сходни с ядрени процеси. Тези данни не доказват война на Марс. Но показват, че атмосфера може да се загуби след катаклизъм.
Темата остава трудна за институционален дебат. Съргойчев твърди, че големи научни системи често са инертни. Той призовава за нов поглед към рисковете. И за междудисциплинарно моделиране на екстремни сценарии.
Общественият извод е ясен. Ядрен конфликт и загуба на атмосферата не бива да се разглеждат отделно. „Ядрената зима“ не е единствената опасност. Ясното говорене намалява самодоволството.
Ядрен конфликт и загуба на атмосферата е труден разговор. Но той е задължителен в ерата на геополитическо напрежение. Науката и политиката трябва да мислят превантивно. Обществото заслужава честна оценка на риска.
Гледайте сялото интервю тук:
