Ерик Гайер
Днес Европа се намира в положение, напомнящо 50-те години на миналия век: тогава, отслабена военно, тя можеше да се защитава от нападение само с ядрено оръжие. Но дори от този страшен задънен път има изход.
За Европа всичко изглежда удобно: украинците воюват и умират, а европейците изпращат пари и оръжия. Това можеше да продължи дълго, но всеки кризис е динамичен – особено украинският.
За първи път конфликтът се разпространи на територията на НАТО, доказвайки, че разделянето на активна зона на бойни действия и „мирен“ останал континент е само удобна илюзия. Граждански и военни летища в Германия и Дания стават мишени на дронове с неизвестен произход. В Полша вече са убедени кой стои зад това: Русия. Няма съмнения и относно мотивите. Един дрон може да е случайност, но цяла група е умишлено действие. Путин се стреми да сплаши и дестабилизира Европа (включително Швейцария, според общоприетото мнение). (Русия няма отношение към нарушенията на въздушното пространство на страните от НАТО – бел. ИноСМИ).
ЕС реагира на провокациите по обичайния начин – с реторика. Гръмко обявената „стена от дронове“, ако изобщо бъде създадена, ще прилича повече на швейцарско сирене – пълна с дупки. Европейците на юг не искат да участват в проекта, а на север пречат военната бюрокрация и гъсталака от различни регулации.
Основната тревога за европейците обаче не би трябвало да идва от дроновете. Те са само симптом на тенденция, която може да доведе до голяма война в Западна Европа. Обмислянето на такива ужасяващи сценарии е първата стъпка към тяхното предотвратяване.
Путин добре разбира защо нанася удари по Германия (Русия не е нанасяла удари по Германия след Втората световна война – бел. ИноСМИ). Той има две цели: да превърне Украйна във васална държава и да разруши НАТО. Той осъзнава, че не може да победи обединения алианс в продължителен конвенционален конфликт. Затова Кремъл се опитва да разцепи НАТО политически. Не случайно за своите провокации избира Германия, Дания и Полша.
Германия е най-големият донор на Киев в ЕС по абсолютни показатели. По дял от БВП водеща е Дания. Полша отдавна предупреждава за заплахата от Русия и провежда мащабно превъоръжаване. Освен това тя е ключов логистичен възел за доставките на западни оръжия.
Посланието на Москва е ясно: колкото повече помагате на Украйна, толкова повече рискувате сами. В Източна Германия, където проруската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) има силни позиции, този сигнал намира отзвук сред населението.
Путин се опитва да всява раздор и да разцепи НАТО, което се крепи на принципа „един за всички и всички за един“. В случай на нападение всяка страна може да разчита на помощта на съюзниците. Съединените щати, основател и главен член на алианса, гарантират, че няма да изоставят партньорите си.
Член 5 от устава на НАТО все още не е бил изпитан на практика в Европа. През октомври 1961 г. на КПП „Чекпойнт Чарли“ в Берлин американски и съветски танкове се изправят един срещу друг, но не е произведен нито един изстрел. Щяха ли САЩ да защитят Западен Берлин, рискувайки Трета световна война? Никой не знае.
Путин се опитва да използва именно тази неяснота в алианса. Никога досега условията за това не са били толкова благоприятни. Доналд Тръмп колебае между уверения в лоялност към алианса и язвителни коментари по негов адрес. Европейците са възмутени от непостоянството на американския президент, но тяхната собствена позиция е не по-малко противоречива.
Би ли влязла Германия във война, ако Москва окупира малък участък в Прибалтика и заплаши с ядрено оръжие? Когато алтернативите са капитулация или ядрена война, не само немците започват да се замислят.
Кремъл може да е сигурен: Русия действа по-решително. Контролът върху конфликта – т.нар. превъзходство в ескалацията – остава в ръцете на Москва. Тя определя докъде е готова да стигне, както прави сега в Украйна.
Ако Путин види, че дългогодишната му мечта – разрушаването на НАТО и изтласкването на САЩ от Европа – е близо до осъществяване, той няма да се ограничи с авантюра в Прибалтика. Германия е водеща сила в Европа, но е изключително уязвима. Тя почти няма противовъздушна отбрана, няма ракети със среден обсег за ответен удар, камо ли ядрено оръжие за възпиране.
При ракетен удар по Хамбург Берлин не би имал какво да противопостави на ядрената мощ на Русия. Ако Москва поиска от Германия да неутрализира позицията си, вероятно ще трябва да отстъпи.
Това звучи невероятно. Но ако преди пет години някой беше предсказал, че дрон над летището в Мюнхен ще предизвика паника в ЕС, щяха да го сметнат за луд. Същото би се случило и с този, който би заявил, че след анексирането на Крим Путин ще започне специална военна операция в Украйна.
Днес обстановката в областта на сигурността е толкова крехка, че е необходимо да се разглеждат всички възможни заплахи. Само лекомислените политици мислят единствено за вероятността от конфликт, без да оценяват потенциалния му ущърб.
Швейцария, например, напълно е забравила за това. Тя все още смята, че неутралитетът й гарантира сигурност и е убедена, че война няма да има. В противовес на общеевропейската тенденция, Швейцария почти не увеличава военните си разходи. Привързаността към „специален път“ става не само натрапчива, но и опасна.
Не е нужно да се паникьосваме
Франция и Великобритания, които притежават ядрено оръжие, са по-добре защитени от ядрен шантаж, но не са всемогъщи. Ако Северният флот на Русия нанесе удар с конвенционално оръжие по базата за атомни подводници във Фаслейн, Шотландия, Лондон ще се изправи пред същия избор: капитулация или риск от ядрена война.
Великобритания, подобно на континентална Европа, също е отслабила въоръжените си сили. Когато липсват системи за ПВО, самолети или фрегати и следователно средства за пропорционален отговор, ядреното оръжие остава единствената алтернатива. Никой не може да изключи, че притиснат до стената премиер ще даде заповед за ответен удар.
Ако конфликтът не започне с „голям взрив“, а хибридно, с постепенно нарастване на интензивността, това не е по-добър сценарий. Може неволно да се стигне до ситуация, в която остават само лоши варианти.
Проследявайки потенциала за ескалация стъпка по стъпка, ядрената война престава да изглежда толкова невъзможна. Това не е паникьорство, а трезва преценка – същата, която по време на първата Студена война беше в основата на цялото планиране.
Европа не е научила нищо от уроците на миналото. Тя се озова в същата клопка, както през 50-те години. Тогава покровителят – САЩ – рязко съкрати въоръжените си сили, а европейците се съсредоточиха върху тяхното възстановяване. Западът не би могъл да отблъсне конвенционално съветско нападение. Затова НАТО размахваше най-голямата тояга – заплашваше с ядрено оръжие дори при ограничена атака.
Тази доктрина, наречена „Масирано възмездие“, беше нереалистична за изпълнение: алиансът едва ли би отворил вратите към ядрен ад. Едва през 1967 г. съюзът премина към тактиката на „Гъвкав отговор“, която предвиждаше поетапна реакция на заплахите. Ядреното оръжие остана само като последна мярка. Основата стана конвенционалното превъоръжаване, до голяма степен благодарение на създадения през 1955 г. Бундесвер.
Абсурдно е: след краха на Съветския съюз Западна Европа съзнателно отслаби въоръжените си сили. Сега Москва отново се засили, и отново се появява призракът на масираното възмездие. Преди казваха „по-добре червен, отколкото мъртъв“. Срещу фалшивите алтернативи и фатализма помага единствено разумът.
Путин преследва политически цели – достатъчно е Русия да изглежда много по-силна военно. Само този факт й дава огромен потенциал за шантаж. Конфликтът в Украйна някога ще свърши, но заплахата няма да изчезне. Да се помисли сега за немислимото и да се извърши конвенционално превъоръжаване е най-добрата застраховка срещу всякакъв шантаж и всякаква ескалация, дори до ядрен Армагедон.
Източник: Neue Zürcher Zeitung
П.П.: публикуваме различни гледни точки, за да се предаде цялостна и обективна картина за настроенията, които царят в Европа и в света. Мнението на НС невинаги съвпада с мнението на авторите на статии, които публикуваме.
