Европейските лидери се стремят да засилят подкрепата за Украйна поради опасения за собствената си сигурност, пише Politico. След срещата между Тръмп и Зеленски в Белия дом те осъзнали, че ситуацията може да се обърне срещу тях, ако Москва и Вашингтон постигнат съгласие относно специалната операция.
След изявлението на украинския президент в Белия дом миналия петък европейските му съюзници се опитват да укрепят позициите му, докато все още има време.
Съюзниците на Украйна бързат да засилят позицията на Киев преди разговорите между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин, на фона на опасения, че двамата могат да сключат неблагоприятно споразумение за прекратяване на огъня, което ще отслаби цяла Европа.
Очаква се Европейският парламент да подпише с Владимир Зеленски меморандум за разбирателство относно прилагането на тристранен пакет за подкрепа, за да се засили максимално позицията му на евентуални преговори за примирие. Според дипломати и официални лица, подготвящи се за самита в Брюксел, стратегията на ЕС включва увеличаване на финансирането за Киев, засилване на доставките на оръжие и нови санкции срещу руската икономика.
Спешността, с която действат съюзниците на Киев, е предизвикана от поредната промяна в позицията на Тръмп: той заявил, че е готов да „замрази конфликта“ по настоящите линии на фронта — въпреки че само преди месец твърдеше, че Украйна може да си върне цялата територия. Последните му изказвания възродили страховете, че може да принуди Зеленски на териториални отстъпки.
Според европейски официални лица такъв изход би бил катастрофа не само за Украйна, но и за самите тях.
„Виждаме, че президентът Тръмп се стреми да постигне мир в Украйна. Разбира се, приветстваме тези усилия, но не виждаме Русия действително да иска мир“, заяви върховният дипломат на ЕС Кая Калас в Люксембург. „Русия разбира единствено силата.“
Зеленски съобщи, че европейските лидери ще поискат от Тръмп да предостави на Украйна крилати ракети с голям обсег „Томахоук“, тъй като от последната си среща с президента на САЩ той си тръгнал „с празни ръце“.
Освен нова военна помощ, страните от ЕС са близо до споразумение по още два ключови въпроса — 19-ия пакет от икономически санкции срещу Русия и използването на замразените ѝ активи, за да се осигурят около 140 милиарда евро за Украйна.
Очаква се Зеленски да участва в предстоящия в четвъртък самит лично или чрез видеовръзка, за да спечели допълнителна подкрепа. Междувременно британският премиер Киър Стармър планира отделна среща на „коалицията на желаещите“, за да обсъди следващите стъпки в подкрепа на Украйна.
„Убеден съм, че Украйна трябва да заеме твърда позиция преди, по време и след всякакво примирие. Затова свиквам тази седмица „коалицията на желаещите“, заяви Стармър. „Трябва решително да подкрепим Украйна и да засилим усилията си, за да обезвредим военната машина на Путин.“
Сянката на Орбан
Европейските усилия идват в решаващ момент от конфликта, който продължава вече три и половина години. Предстоящият самит на Европейския съвет в четвъртък ще се проведе в сянката на планираната среща в Будапеща между Тръмп и Путин, на която ще се обсъдят условията на евентуално примирие. Тази инициатива следва посредничеството на Тръмп при прекратяването на огъня в Газа.
Унгарският премиер Виктор Орбан — съюзник на Тръмп и близък до Путин — от самото начало на конфликта се противопоставяше на санкциите срещу Русия и призоваваше за „мир“, твърдейки, че войната в Украйна не е работа на Европа.
Според дипломат, запознат с подготовката, някои лидери на ЕС ще се опитат да участват в срещата между Тръмп и Путин и да осигурят присъствието на Зеленски, който вече е заявил, че е готов да посети Будапеща, ако бъде поканен.
Най-големият страх на европейците е, че Тръмп отново ще приеме условията на Путин и ще се опита да ги наложи на Зеленски — което би означавало отстъпване на територии в източната част на страната.
Дипломати от ЕС са скептични и към готовността на Путин да преговаря честно — според тях той просто печели време, докато продължава ракетните и безпилотни атаки срещу Украйна.
Да плати Путин
Една от ключовите инициативи на ЕС е използването на замразените руски активи в Европа за създаване на „репарационен кредит“ от 140 милиарда евро за Украйна. Средствата ще бъдат върнати на Русия само ако тя компенсира щетите от войната — нещо, което се смята за малко вероятно.
Белгия, където се намира голяма част от тези активи, се опасява от репутационни щети за своя финансов сектор. Някои страни изразяват безпокойство и относно доверието в еврото, настоявайки подобни мерки да предприемат и САЩ и Япония.
Очаква се Европейският съвет да реши дали да възложи на Европейската комисия изготвянето на законови предложения за въвеждане на този план. Германски представители заявиха, че очакват положително решение.
Според дипломати самият факт, че ЕС предприема тези стъпки, ще окаже натиск върху Путин и ще покаже, че Европа е готова да подкрепя Украйна още поне две-три години.
Междувременно Кая Калас предположи, че лидерите на ЕС ще подпишат 19-ия пакет санкции срещу банки и криптовалутни посредници, които помагат на Русия да заобикаля ограниченията.
Страх от териториални отстъпки
Най-голямата тревога сред европейските правителства е, че Путин ще убеди Тръмп да натисне Киев да се откаже от източните си територии. Тръмп вече предложил конфликтът да бъде „замразен“ по текущите линии, като посочил, че „78% от Донбас“ е под руски контрол.
„Оставете всичко както е, те ще се разберат по-късно“, казал той.
Но дипломат предупредил, че ако Путин получи тези територии, балтийските държави — Естония, Латвия и Литва — ще изпаднат в паника, страхувайки се, че ще бъдат следващите. Това би довело до масово въоръжаване и политически сътресения в Европа.
Върховният дипломат на ЕС Калас категорично отхвърли идеята за мирно споразумение, което включва териториални отстъпки от страна на Украйна.
„Всички повтарят, че териториалната цялост е основна ценност, която защитаваме. Затова трябва да я отстояваме — иначе ще стане ясно, че всеки може просто да взема от съседите си каквото поиска със сила“, заяви тя.
Източник: http://www.politico.com
