1. Грешките не са грешки — това са възможности
Замислих се за това, което вчера нарекох „парадокс на ефективността“. Например: ако задачата на DEA (антидопинг/антинаркотичната агенция) беше да развие наркобизнеса и свързаните отрасли, тя щеше да е най-ефективната структура в историята на човечеството. Но тъй като задачата ѝ формално е обратната, тя е и най-неефективната.
Може да се погледне и по друг начин. Корупцията, бюрокрацията и дисфункционалните институции работят точно така, както са замислени. Това не е провал на системата — това е бизнес модел. Защото решената проблематика означава край на извличането на печалба. Резултатът не е интересен — интересен е процесът на (не)решаване.
2. Властта и йерархията раждат хаос
Ако законът действа автоматично, това не е власт — това е паркинг автомат. Истинската власт започва там, където има произвол. Кого да спрат на пътя? Кого да пуснат през границата? Кого да уволнят, а на кого да дадат премия? Кого да издигнат в кариерата?
Противоречивото законодателство не е грешка на юристите, а технология: когато всички са потенциално виновни, властта може да се заяде с всеки. Кафкианската бюрокрация е монопол върху ориентацията в системата. Колкото по-сложна е системата, толкова повече са нужни „тези, които знаят как“. А те обикновено принадлежат към семейства, които „винаги са знаели как“ и разполагат със средства „да решават както трябва“.
3. Разделението на властите — умножение на йерархиите
Западната демокрация се гордее с разделението на властите. Резултатът? Вече трябва да лобираш не при един цар, а в пет инстанции. Кой има ресурси за това? Разбира се, героите от предишната точка. „Свещените 90-те“ показаха: когато всички взаимно се блокират, побеждава този, който граби най-бързо. Системата на „сдържане и противотежест“ създава повече йерархии и произвол, отколкото авторитаризмът.
4. Добра клетка срещу лоша клетка
Човек винаги е в клетка. Тялото, културата, географията, парите — стените няма как да изчезнат. Въпросът не е „как да излезем“, а „в каква конфигурация се диша по-леко“.
Менажерията от XIX век (тясна клетка, експлоатация до смърт) срещу зоопарка на Дарел (просторен вольер, близък до естествена среда). И двете са неволя. Но в едната можеш да живееш спокойно и сити.
5. Алгоритмите ще убият последния „луфт“ (пространство за маневра)
Съветският цензор можеше да сбърка, да се умори, да се споразумее. Западният издател можеше да рискува в името на гениална книга. А алгоритъмът? Netflix снима само това, което моделите за гледаемост одобряват. YouTube блокира автоматично. Няма как да го измамиш, подкупиш или умолиш. Машината оптимизира всичко. Изкуството да заобикаляш правилата вече не работи — програмният интерфейс не води преговори.
Създателят на съдържание пише за алгоритъма: заглавие, оптимизирано за търсачката; дължина — за концентрацията на вниманието; съдържание — за безопасността на марките. Това вече не е зоопаркът на Дарел. Това е индустриална ферма.
6. Капитализмът се върна към аграрната логика. Само че сега ти си реколтата.
Отглеждане: образованието като инвестиция в човешки капитал.
Продуктивен сезон: 25–55 години — пик на производителността.
Жътва: платформите извличат стойност.
Рециклиране: пенсия и доход от инвестиции, ако имаш късмет; иначе — социалното бунище.
Индустриалният работник имаше умения, принадлежност към място, солидарност. Шофьорът на Uber? Всеки с книжка, работи навсякъде, изолиран. По-зле от феодален селянин — онзи поне е бил нужен на своя господар, произвеждал е храна. Днес — взаимозаменяем елемент в глобалната верига.
7. Безос и ние — различни биологични видове
Енгелс и работниците са дишали един и същ въздух в Манчестър. Енгелс е зависел от тях — те можели да стачкуват, да счупят машините, в краен случай — да стигнат до него физически.
А Безос? Мега-яхта, офшори, космос. Географски недостижим. Работниците му пикаят в бутилки в склада. Стачка? Ще затвори склада и ще отвори друг. Лудизъм? Застраховка плюс роботи. Той не зависи от тези хора — те са метаданни в контролния панел.
„Човешки капитал“ — това не е метафора. Буквално: биологичен материал в цифрова ферма. Извъртяхме пълен кръг: от земеделие, през индустрията — обратно към отглеждането. Само че този път реколтата сме ние.
Глеб Кузнецов
