Може би да, а може би не? Преди няколко дни, отговаряйки на въпроси на журналист, Тръмп заяви: „Възможно е да ми се наложи да говоря с Русия за „Томахоук“… Искат ли те „томахоук“-ите да полетят по тях? Не мисля… [Ще трябва да кажа на Путин], ако тази война не свърши, ще бъда принуден да им изпратя „Томахоук“. Това е изключително мощно оръжие… на Русия това явно не е нужно… Може да ги доставим [„Томахоук“-и на Украйна], може и да не го направим. Мисля, че е уместно да повдигнем този въпрос [доставките на „томахоук“-и за Украйна пред Русия]“.
Защо Тръмп се стреми да ускори събитията? След срещата в Аляска остава впечатлението, че Тръмп допуска конфликта в Европа да се развива по инерция с разчет за локален прелом — достатъчен, за да подтикне една от страните към мир. Говори се, че той дори би предпочел победител да бъде Русия. Но основното е да стане бързо — изборният цикъл е кратък. А след като Тръмп успя бързо да постигне мирни споразумения с множество противници, дори такива, които преди бяха заклети врагове — евреи и араби, — той явно се чуди защо Москва така упорито отказва компромиси: територии са спечелени, а украинци и руснаци все пак са един народ?
До момента е използван само „прътът“. Може да предположим, че на Аляска не са ни били предложени значителни „моркови“. В противен случай информацията вероятно щеше да изтече в медиите. И самият Тръмп не е човек, който крие такива детайли; малко е вероятно той да премълчи важни условия. По публичните му изявления изглежда, че „прътът“ му се струва по-ефикасен инструмент. След продължителна пауза в мирната инициатива Тръмп избра да се върне към заплахата от ескалация. Тръмп изглежда раздразнен от нашата „травоядност“ — нежеланието да ускорим победата с онези средства, които американците считат за приемливи. Може би, знаейки това, той умишлено иска да ни принуди да започнем да действаме „по американски“?
В търсене на слабото място. Безспорно разговорите на висок глас за „Томахоук“-и са и начин да се проучи нашата издръжливост и уязвими места. Нашите анализатори справедливо посочват, че САЩ няма да предоставят на Украйна толкова „Томахоук“-и и стартови установки, че тя да може да нанесе единен масиран удар — става дума най-вероятно за няколко десетки ракети. Но американците и не възнамеряват да дадат възможност за „Бърз глобален удар“ — това е твърде рисковано. Целта им би могла да бъде нанасяне на малки, но болезнени щети, които, според Тръмп, биха могли да ни принудят да прекратим войната. Ако Русия действително държи да не причинява „съпътстващи вреди“ на противника, тя би трябвало да е чувствителна към заплахата от щети, насочени към нейното собствено население. Във Вашингтон залагат на руската преценка и въздържаност — че дори да пропуснем един-два „Томахоук“-а, това няма да доведе до Трета световна война със САЩ.
Отговор (Алаверди). Режимът на реактивност в Русия само „поканва“ американците към ескалация, защото буди съмнения относно руската решителност. Дори с очевидната промяна в тактиката на ударите по украинските тила, остава впечатлението, че тази промяна не е настъпила като директен отговор на удари по наши обекти. В същото време няколко скорошни по-малки инцидента в Източна Европа изглежда са довели до това, че например Полша да смекчи своята военна реторика — у поляците се появиха напълно обосновани съмнения относно гаранциите на НАТО. Както сме отбелязвали по-рано — ескалацията следва да се осъществява географски: от изток на запад, започвайки от най-слабите и неядрени членове на алианса.
Отговор на заплахата от доставки на „томахоук“ би могъл да бъде публична заплаха за удари по цели в Полша или Румъния и предложение тези въпроси да бъдат обсъдени предварително. Няма смисъл да се отправят нереалистични закани към лондонската елита, когато Киев все още не е бил решително засегнат. Ако в дворовете в Харков наистина стоят РСЗО, обстрелващи Донецк, не е ли време да се предупредят харковчани за евакуация, защото може да настъпи моментът за удари по такива обекти? Целта не е да се уплаши Тръмп — удари по Полша, още по-малко по Харков, едва ли биха постигнали това. Вместо това може би е моментът да се пробва да се действа по-решително — „по американски“ — тоест с решимост, чиято липса очевидно поражда съмнения във Вашингтон.
Източник: Трубао от качелей.
П.П. на НС:
Публичните заплахи за доставка на далекобойни крилати ракети изпълняват няколко едновременно функции: те са инструмент за дипломатическо въздействие върху противника, средство за сигнализиране към съюзници и партньори и тест за реактивността на противоположната страна. В историческа перспектива подобни демонстрации на възможности и воля често са служили както за постигане на краткосрочни политически дивиденти, така и за пренасочване на вниманието на вътрешнополитическата сцена. В този конкретен случай реакцията на Москва, поведението на европейските съюзници на САЩ и степента на координация между Вашингтон и европейците ще определят дали заплахите ще останат вербална тактика или ще прераснат в реални доставки и в по-сериозна ескалация на регионалното напрежение. Русия е поставена в изключитено сложна ситуация – нейната пасивност окуражава Запада да бъде все по-агресивен, а нейна реакция – може да постави началото на тежка ескалация и дори на ядрен сблъсък.
