За силната национална държава субект

Измамното усещане, че и нас има силна държава е заразило умовете на мнозина. Държава отдавна няма. Сегашната система е олигархия, в която управляват наши и чужди богаташи, а държавата служи само за преразпределение на ограбеното от народа. И в това няма нищо случайно.

Според идеолозите на неолибералния глобализъм, на които сляпо вярват нашите “елити“, самото съществуване на държавата като субект, контролиращ обществата, е опасно и вредно. Затова и много хора вече не отъждествяват държавата като гарант за добрата подредба на социума, въпреки че тази формула се е доказала с хилядолетия като единствен успешен модел.

Напротив, пропагандата на глобалистката матрица вменява, че държавата или изобщо не трябва да съществува, или да изпълнява някакви минимални функции. Ако се допуснело връщане на силната държава, това неминуемо означавало край на свободата и демокрацията и налагане на диктатура, фашизъм, комунизъм и т.н.

Преекспонираха се нови учения като анархокапитализъм, минархизъм и либертарианство, които отиват още по-далеч. Те твърдят, че при липсата на държавни закони, тоест на държава, с помощта на свободния пазар ще се развие по-добро общество, наричано от тях „доброволно“. В такова общество силите на реда, съдилищата, както и всички други институции щели да се управляват с частно финансиране и на конкурентен принцип, а не централизирано чрез данъчно облагане. Парите, заедно с всички други стоки и услуги, щели да се предлагат от частни конкурентни финансови институции в условията на свободен пазар. Те са прави за себе си. Така би могъл да изглежда раят на богаташите, но не и справедливото и нормално общество. С подобни фалшификати залива умовете пропагандата на матрицата. Странно или не, но тези идеи са възприети дори и от социално слаби и възрастни хора, които най-силно се нуждаят от закрилата на държавата.

Нормално е да има такива след толкова години промиване на мозъци. На нашите сънародници се втълпява, че идеално устроеният свят трябва да е някакъв самоподреден хаос, където всеки да живее както намери за добре. Там хората са освободени от всякакви зависимости и всеки се оправя както може, като му е забранено да гледа в “чинията“ на другия. И това устройва идеално богаташите.

Развитието на събитията обаче показва, че този път е грешен и води до дегенерация на целия западен свят.

Съпротивата срещу него се увеличава от ден на ден, колкото и глобалистката матрица да ни убеждава в обратното. Все повече хора осъзнават, че само и единствено връщането към нормалността, към нормалните ценности, една от които е силната държава субект, е единствен правилен път за развитие.

През цялата история на човечеството, като изключим най-древните времена, именно държавите са били силата, която е движила цивилизацията напред. Силната държава е единствената инстанция, която в качеството си на суверенен субект има властта да налага това, което е необходимо, за да мобилизира цялото общество и да може да се грижи за общото благо. Само тя може да осигури взаимната зависимост в рамките на обществото с оглед на всеобщото щастие и благополучие. Силната държава е и единствен реален защитник на националния интерес. Тя трябва да контролира финансите, образованието, науката, културата, отбраната, вътрешния ред, здравеопазването, както и да регулира и определя правилата на развитие в медийната среда, туризма, във структуроопределящите отрасли на икономиката – енергетика, военна, химическа и високотехнологична промишленост, добивна и преработваща индустрия, инфраструктурата и транспорта, в селското стопанство и изобщо във всички сфери на обществения живот.

Дори и империите, които не можем да наречем национални държави, понеже самото понятие „империя“ предполага владение над други народи, дори и те са били изградени на този принцип. Как си представяте в Римската империя огромната пътна мрежа, запазена на много места и днес, да беше строена от частни компании? Или пирамидите на Древен Египет, или Великата китайска стена? Невъзможно е, нали? Дори е комично да вярваме, че частна компания може да построи тези величави обекти.

И у нас е било така. Бурен растеж в България не е имало нито при либерална, нито при каквато и да било силна демокрация. Имало е при наличието на силна държава.

Историята ни показва, че нашето общество може да се развива и просперира само в такива условия. Независимо дали говорим за Стамболов, Кьосеиванов или Тодор Живков – и в трите случая, въпреки известни нюанси, иде реч за силна държава субект, която управлява или поне контролира всички аспекти на обществения живот – от икономиката до спорта. Явно България и българите не можем да просперираме при демокрация от англо-саксонски тип.

Тази система ни е чужда. Затова трябва да търсим начини да възродим силната държава субект. Само тя може да гарантира бъдещи успехи. Многопартийната система и демокрацията, свободния пазар, свободната конкуренция и прочее либерални мантри са абсолютно непродуктивни и ни водят към окончателно самоунищожение. Българската народопсихология е основана на силния индивид. В този смисъл ние трудно създаваме колективи и затова трудно можем да постигнем колективен успех. Днес е видно, че поставени в неолибералната схема нашите бизнесмени се забравят в алчността и егоизма си, корупцията и безнаказаността се ширят. Изпаднахме до невъобразими нива на социално неравенство, коефициентът на Джини, определящ този показател, у нас е сред най-лошите в Европа и повече наподобява Африка.

Затова е и нужна силната държава и нова национална идеология – тоест- нова тояга и нов морков. Само те и Божията помощ могат да ни извадят от блатото, в което потъваме последните десетилетия. Историята, както се знае, е учителка на народите. Нека се поучим от нея и се върнем към онова обществено устройство, което се е доказало с историята ни.