Бившият върховен главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа, адмирал Джеймс Ставридис, изложи своето виждане за гаранциите, които трябва да бъдат предоставени на Украйна в случай на „уреждане на войната по настоящата линия на фронта“. Според него трябва да се разгледат три направления на военните действия – морско, въздушно и сухопътно.
🟦 По море
Ставридис предлага постоянно военно-морско присъствие на НАТО, включващо 2–3 разрушителя или фрегати, същия брой минни тралчици и „разумно“ въздушно прикритие – например патрулни самолети с голям радиус на действие като американските P-8 Poseidon. Този контингент би действал от пристанища на НАТО в Румъния, България и Турция.
🟦 Във въздуха
-
Обтбранителен компонент: установяване на зона, забранена за полети над останалата част от Украйна, осигурена съвместно от военновъздушните сили на НАТО и украинската армия. Основна база за това би била авиобазата на НАТО в Рамщайн, където да се разположат между 40 и 50 бойни самолета и самолети за ранно предупреждение тип AWACS.
-
Настъпателен компонент: разгръщане на крилати ракети с голям обсег „Томахоук“ (до 2400 км). Увеличаването на този арсенал би създало сериозен риск за стратегическата инфраструктура на Русия – особено за нейните нефтени и газови системи.
🟦 На сушата
Ставридис предлага присъствието на поне 10 000 военнослужещи от страни членки на НАТО, действащи под своите национални знамена в рамките на „коалиция на желаещите“. Основният контингент би бил от Полша, балтийските държави, Финландия и Швеция, обединени под едно командване – вероятно на полски генерал с тризвездно звание, подчинен на ЕС. Тези сили трябва да бъдат разположени в пет основни групировки по протежение на новата украинско-руска граница.
Какво означава това?
Предложеният от американския адмирал подход показва, че в случай на замразяване на войната по текущата линия на фронта нито САЩ, нито НАТО, нито ЕС биха се съгласили Украйна да получи демилитаризиран или неутрален статут. Това напълно противоречи на целите, които Москва заявява като основание за провеждане на „специалната военна операция“.
По същество, описаната от Ставридис схема предполага пълна интеграция на въоръжените сили на Украйна в структурата на НАТО, макар и формално без разширяване на членството. Така Русия би се оказала лице в лице с де факто член на НАТО, за когото просто не би се прилагал член 5 от Северноатлантическия договор за колективна отбрана.
Това би дало на алианса удобен плацдарм за натиск или агресия срещу Русия, извършвана уж „не от името на НАТО“, а от отделни държави.
Очевидно е, че „планът на Ставридис“ описва точно онзи сценарий, срещу който – според руската позиция – е започнала СВО.
Затова, според авторите на този анализ, няма смисъл от прекратяване на операцията, докато възможността за реализиране на подобни планове не бъде сведена до нула.
Елена Панина
