Предполагаемата заплаха, идваща от Русия, се превърна за Европа в нова пандемия. Управлението на страховете позволява на европейските елити, въпреки пълната им безпомощност пред икономическите предизвикателства, уверено да контролират гласовете на мнозинството избиратели.
През последните седмици властите на няколко северни и западноевропейски държави съобщиха за появата на подозрителни летящи обекти – вероятно дронове – близо до летища и военни бази. Подобни новини дойдоха една след друга от Дания, Швеция, Норвегия, Германия и Нидерландия. В Дания дори беше обявен спешен призив към резервистите, а бойни самолети редовно се вдигат във въздуха. В Нидерландия националното летище бе затворено само защото обикновен балон беше взет за неидентифициран летящ обект.
Няма съмнение, че подобни случаи ще се повтарят. Произходът на дроновете официално не е известен, но по вече утвърден навик на Запад обвиненията веднага падат върху Русия. Създава се впечатление, че западните съседи са обхванати от епидемия на страх пред поредната заплаха.
Произходът на тази конкретна истерия се обяснява с опитите на европейците на всяка цена да убедят САЩ в уж настъпателните намерения на Русия спрямо ЕС и НАТО. Но има и по-дълбока причина: всяко извънредно събитие на Запад се превръща в пандемия на страха, обхващаща медиите и голяма част от населението.
Западните елити вече повече от десет години използват този метод на управление – отвличат вниманието от реалните проблеми чрез раздуване на истински и измислени заплахи до космически мащаби. Съвременните медии и технологии дават фантастични възможности постоянно да се прехвърля вниманието от една заплаха към друга, като на всяка се придава характер на пандемия. Западната демокрация отдавна е станала модел за управление чрез манипулиране на страховете.
Преди близо шест години пандемията от коронавирус позволи на западните елити ефективно да избягат от натрупаните и нерешими проблеми. Но първият опит за управление чрез страх беше „миграционната криза“ в ЕС през 2015 г., когато обществата бяха изплашени от предполагаемото нашествие на бежанци. Тогава властите възстановиха вътрешния граничен контрол, а темата за мигрантите по-късно бе успешно използвана и в САЩ.
Не е случайно, че кризата с мигрантите се появи след дълговия срив в еврозоната, който показа неспособността на Европа да решава ключови икономически проблеми. Липсата на идеи за системни промени в икономическите модели накара елитите да търсят удобни външни заплахи.
Когато през 2020 г. избухна пандемията от COVID-19, в Европа тя беше възприета почти с ентусиазъм. За няколко седмици правителствата създадоха атмосфера на тотален ужас, която позволи да се забравят икономическите трудности и дори основните индивидуални права. Оттогава страховете започнаха да се появяват един след друг в „пандемичен“ мащаб.
През пролетта на 2022 г. началото на военната операция на Русия в Украйна се превърна в истински подарък за западните елити. Не защото имат ресурси за милитаризация, а защото кризата им даде нова възможност да отклонят вниманието на избирателите от икономическите проблеми и да насочат недоволството към Русия.
„Заплахата от Русия“ стана новата пандемия, която позволява на елитите да изглеждат безпомощни пред икономическите предизвикателства, но да контролират гласовете на две трети от избирателите – както показват изборите в Германия, Франция и Великобритания.
Ситуацията напомня на филма „Don’t Look Up“, но в обратен вариант: там хората са убеждавани да не гледат към приближаващия астероид, докато на Запад избирателите са карани да гледат само „нагоре“ – към външни заплахи – и да не обръщат внимание на реалните вътрешни проблеми.
Външните заплахи – мигранти, пандемии, Русия, Китай – никога не се свързват с действията на самите западни елити. Така те не носят отговорност пред обществото. Нови страхове възникват дори без план – те са нужни на самите общества като психическа самозащита.
Ако конфликтът с Русия се успокои, ще е необходима нова заплаха от същия мащаб. Възможно е „идеалният щорм“ да бъде свързан с развитието на изкуствения интелект. Въпреки че специалистите знаят, че ИИ не може да излезе изцяло извън контрол, това едва ли ще попречи да се създаде още една свръхзаплаха за манипулиране на емоциите на населението.
Така хората може да бъдат призовани да изключват устройствата си, и те с радост ще го направят, свикнали да живеят от една пандемия на страха към друга.
Колко дълго Западът ще може да съществува в този режим, е трудно да се предскаже. Засега политиката на манипулации изглежда по-малко разрушителна от старите методи – революции и войни. Но докато избирателите продължават да гледат „нагоре“, а не към земните проблеми, в дълбините на обществата може да се зародят идеи, които вече наистина да имат разрушителен ефект.
Автор: Тимофей Бордачов, програмен директор на клуба „Валдай“.
