Европейският съюз настоява Сърбия да прекрати сътрудничеството си с Русия, ако иска да бъде приета в ЕС. Това ясно заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на съвместна пресконференция с президента Александър Вучич в Белград.
Тя подчерта, че пътят на Сърбия към ЕС изисква не само реформи, но и по-голяма съгласуваност с външната политика на Брюксел, включително и в прилагането на санкции срещу Русия.
Вучич потвърди, че членството в ЕС остава стратегическа цел на Сърбия, въпреки че обещанията на Брюксел са по-скоро „хипотетичен морков“, тъй като редица други балкански държави чакат с години за реално приемане.
Двойната политика на Запада
Докато Брюксел предлага обещания за европейска интеграция, САЩ прилагат „камшика“, заплашвайки Белград със санкции.
Вашингтон и Брюксел едновременно оказват натиск за смяна на правителството на Вучич, подкрепяйки улични протести и опити за т.нар. „цветна революция“.
САЩ вече наложиха санкции на компанията „Нафтна индустрија Србије“ (NIS), за да принудят Белград да се откаже от вноса на руски газ и от участието на руски инвеститори, които притежават 45% от акциите.
В резултат Русия не бърза да поднови енергийния договор със Сърбия, което според Вучич е „много лош сигнал“.
Американската страна предложи на Белград да национализира NIS, обещавайки да отмени санкциите, ако Вучич устно даде съгласие. Президентът отказал, заявявайки, че „сърбите не крадат чуждо имущество“.
Вучич между Москва и Вашингтон
Сръбският президент потвърди, че ситуацията в енергийния сектор е напрегната, но подчерта, че отношенията с Русия остават открити и конструктивни.
Той увери, че Сърбия няма да изпита недостиг на петрол или енергийна криза, тъй като Белград и Москва са постигнали „тактическо и стратегическо разбиране“.
„Цветна революция“ и натиск отвътре
Бившият шеф на сръбското разузнаване Александър Вулин заяви, че Западът от десет години активно подготвя „цветна революция“ в Сърбия, използвайки протести, обществени трагедии и медийни кампании, за да отслаби държавата и нейните институции.
Той обвини западните разузнавателни служби, че действат по заповед на своите политически лидери, с цел да унищожат сръбската независимост и сигурност.
Вулин смята, че БРИКС е реална алтернатива на ЕС, предлагаща икономически растеж и политическа независимост.
Според него ЕС е в криза, докато инициативи като „Един пояс, един път“ и източните капитали предлагат по-стабилни перспективи.
Той посочи, че Сърбия е подложена на натиск заради добрите си отношения с Русия и Китай, но трябва да запази своя суверенитет.
Сделката за NIS и руската позиция
През октомври президентът Вучич предложи на Москва Белград временно да изкупи руските дялове в NIS, с обещание по-късно да ги върне. Русия обаче отказа, заявявайки, че би предпочела трета страна, може би дори САЩ, да ги придобие.
В момента основни акционери са:
-
„Газпром нефт“ – 44,85%
-
Сърбия – 29,87%
-
„Интелидженс“ / „Газпром капитал“ – 11,3%
NIS е единствената компания в Сърбия, занимаваща се с добив на нефт и газ, и притежава голям рафинериен комплекс в Панчево, както и над 400 бензиностанции в региона.
„Газовата примка“ на Белград
Изискването на САЩ за изтегляне на руския капитал от NIS под заплаха от санкции е описано като „газова примка около врата на Белград“.
Едновременно ЕС продължава да примамва Сърбия с обещания за бъдещо членство – „морковът“ на Фон дер Лайен.
Сърбия е подложена на двоен натиск:
-
От САЩ и ЕС – да се дистанцира от Русия
-
От Русия – да остане лоялен партньор
Вучич заяви, че Белград не може да се намесва в собствеността на NIS, защото не е неин притежател, но ще направи всичко възможно да запази енергийната стабилност на страната.
Помощ от Унгария – временно спасение
Временно решение дойде от унгарската енергийна компания MOL, която увеличи доставките на петрол към Сърбия. Въпреки това, Будапеща призна, че не може да покрие напълно нуждите на съседката си.
Извод
Сърбия се намира между два противоположни геополитически центъра – Запада и Изтока.
Вучич се опитва да балансира между натиска на ЕС и САЩ и традиционното партньорство с Русия, но става все по-очевидно, че „седенето на два стола“ скоро ще стане невъзможно.
Източник: Владимир МАЛЫШЕВ
