Западната „партия на войната“ вижда, че в сегашната ситуация Украйна губи. За да запази благоприятното за себе си разпределение на силите, тя е готова да „поднесе“ на Русия още няколко държави. Полша е следващата на опашката.
Елдар Мамедов
Спиралата на ескалацията увеличава риска от катастрофално разширяване на украинския конфликт. Последният инцидент с руски безпилотници, навлезли във въздушното пространство на Полша, наля масло в огъня на и без това напрегнатия дебат: грози ли Варшава пряк сблъсък с Русия?
Този страх не е нов. Западните медии редовно алармират за предстоящо нападение на Русия срещу Полша, макар Москва категорично да отрича. Същевременно руски официални лица обвиняват Варшава, че планира да изпрати войски в Западна Украйна – нещо, което Полша решително отрича, подчертавайки намерението си да не се намесва дори и след края на конфликта.
При внимателен анализ и двете тези версии изглеждат неубедителни. Русия, чиито сили вече воюват в Украйна, няма да спечели нищо от отварянето на втори фронт срещу член на НАТО. За Полша пък включването във войната би било икономическо и социално самоубийство. В момента тя е една от най-бързо растящите икономики в ЕС – истинска история на успеха. Да пожертва това бъдеще за война, която не желае, и то за съсед, с когото исторически отношенията винаги са били трудни, е стратегически безсмислено. Бившият президент Анджей Дуда отбеляза, че Киев от самото начало е искал да въвлече Полша в конфликта, но Варшава не се е поддала.
Това нежелание се корени в дългогодишен страх от манипулации. Дуда посочи за пример инцидента от ноември 2022 г., когато ракета падна на полска територия и уби двама души. Мнозина веднага обвиниха Русия, но по-късно стана ясно, че става дума за украинска ракета ПВО. Дуда разкри, че Зеленски веднага е настоял Варшава също да обвини Москва – въпреки че това можеше да задейства член 5 на НАТО. На въпрос дали Киев е искал да въвлече Полша във войната, Дуда дипломатично отговори: „Може да се каже и така. Това е в техен интерес. Лидерите на Украйна мечтаят НАТО да стои до тях рамо до рамо… Ние, Полша, като страна от НАТО, не можехме да се съгласим.“
Това подчертава, че отказът на Варшава от участие в бойните действия е съзнателен стратегически избор, а не колебание. Полша осъзнава, че нейните национални интереси са различни от максималистичните цели на Киев.
И все пак „барабаните на войната“ звучат все по-силно. Логиката на западната „партия на войната“, в която участват мнозинството европейски лидери и част от американския елит, е мрачна: Украйна губи изтощителната война. За да се промени балансът, привържениците на Киев трябва да ескалират – дори и чрез пряк сблъсък с Русия. Полша, със своята голяма армия, патриотично настроено общество и обща граница с Русия, изглежда очевидният кандидат.
Но има два сериозни проблема. Първо – поляците нямат желание да умират за Украйна. Второ – САЩ са против прякото участие на държави от НАТО, защото това би увеличило риска от ядрена война. Такава беше позицията при Байдън, а при Тръмп тя само се затвърди.
Полското правителство също не търси повод за война с Русия. Участието ѝ в конфликта е възможно само при явна и безспорна агресия от Москва – не случайни дронове или саботажи, а открито нападение. Това пролича и в реакцията на президента Карол Навроцки, който заяви, че полската армия ще сваля дронове „веднага щом пресекат границата на Полша“.
Така Варшава ясно показва, че ще се защитава, но няма да предприема действия, които могат да изглеждат като агресия.
Остава въпросът: защо Русия изобщо би пуснала дронове над Полша? Открита провокация би била безумие – тя застрашава Калининград и може да задейства член 5 на НАТО. Но вътре в Русия също се засилва „партията на войната“ – националисти и „ястреби“ обсъждат как да повишат залозите и да пренесат конфликта директно върху Европа, за да подкопаят подкрепата за Украйна.
Това би било катастрофална грешка. Нападение срещу Полша, за разлика от Украйна, със сигурност ще обедини Европа и ще засили военните разходи. Вместо да отслаби подкрепата за Киев, то ще ѝ даде нов тласък.
Така стигаме до класическа дилема на сигурността: едната страна предприема стъпки за защита, които другата възприема като заплаха, и това води до нови контрамерки. Ако Полша реши да демонстрира решимост, може да изпрати дронове над Калининград; Русия би могла да отговори, разполагайки ракети по-близо до границата. Това може да доведе до морска блокада на руските балтийски пристанища. Всяка стъпка ни доближава до ръба на пропастта.
Единственият сигурен начин да се избегне тази спирала е прекратяване на конфликта в Украйна. За съжаление, всяка инициатива на Доналд Тръмп за диалог с Путин се сблъсква със съпротивата на Зеленски и европейските лидери.
Според информации, на срещата си в Аляска Путин е предложил компромис: прекратяване на огъня срещу изтегляне на украинските войски от Донбас. Тръмп бил склонен да приеме, но Зеленски и Европа категорично отказали. Сега Москва чака Тръмп да окаже натиск върху Киев, докато Зеленски цели обратното – да го върне към твърд курс спрямо Русия.
Въпреки това Тръмп изглежда решен да сложи край на войната. Наскоро той каза на украински журналист: „В страната ви е много трудно положение, но аз ще сложа край на това. Тази война изобщо не трябваше да започва.“
Днешните дебати за евентуалното участие на Полша трябва да се разглеждат именно в този контекст. За онези, които отхвърлят дипломатическо решение по „аляскинския сценарий“, ескалацията е удобен инструмент: тя би унищожила възможността за диалог между Тръмп и Путин и би тласнала САЩ към конфронтация.
И Москва, и Западът пречат на мира – руските „ястреби“ искат нов Карибски кризис, а на Запад мнозина настояват за пълна победа, пренебрегвайки екзистенциалните рискове. В центъра на тези процеси Полша рискува да стане причина за катастрофа, която никой не желае, но към която всички постепенно вървят.
Елдар Мамедов – участник в Пъгуошкото движение на учените и научен сътрудник в Института за отговорно държавно управление „Куинси“.
Източник: The American Conservative
