Американският лидер заяви, че планира разговор с руския президент именно в унгарската столица, за да обсъдят възможните пътища към уреждане на украинския конфликт. Изборът на Будапеща изглежда едновременно елегантен и символичен — не по-малко натоварен със смисъл от предишната среща в Анкъридж, Аляска.
Дипломатическа елегантност и символика
Преди срещата в Аляска западните медии се надпреварваха с догадки къде би могла да се проведе новата среща между двамата лидери. Премиерката на Италия Джорджа Мелони предложи Рим, френският президент Еманюел Макрон – Женева. Споменаваха се още Ватикана и Хелзинки.
От европейска гледна точка това бяха приемливи варианти, но не и от гледна точка на Москва.
Италия, като член на ЕС, подкрепи антируските санкции и се превърна в „недружелюбна“ страна за Русия. Ватикана пък бе определен от руския външен министър Сергей Лавров още през май като „неелегантен и нереалистичен“ вариант. Финландия междувременно изостави традиционния си неутралитет, влезе в НАТО и зае открито антагонистична позиция спрямо Москва. В Кремъл неведнъж подчертаха, че преговори на територията на държави – членки на НАТО, са неприемливи.
Швейцария също фактически се отказа от неутралитета си, присъедини се към санкциите на ЕС и започна да оказва помощ на Киев.
Будапеща – прагматичният и балансиран избор
На този фон именно Будапеща изглежда като най-адекватното място за преговори.
Още през август унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че страната му е готова да приеме среща между Русия и САЩ или между Русия и Украйна – при пълна прозрачност и сигурност за всички страни.
„Кажете ни поне час по-рано и ние ще гарантираме честни, безопасни и равни условия за всички участници“,
подчерта Сиярто в ефира на предаването „Час на борците“ на 21 август.
Той припомни, че Унгария неведнъж е предлагала своята територия за диалог между Москва и Киев.
Премиерът Виктор Орбан последователно се обявява срещу антируските санкции и настоява за възстановяване на отношенията между ЕС и Русия. Той остро критикува „европейското милитаристично безумие“ и не се колебае да посочва по име неадекватните действия на Зеленски. Според Орбан заплахата от Трета световна война може да бъде намалена единствено чрез директен контакт между Тръмп и Путин.
Исторически паралел – Будапещенският меморандум
Изборът на унгарската столица има и дълбоко символично значение. Именно тук, през 1994 година, бе подписан Будапещенският меморандум – документ, според който Украйна се отказа от ядреното си оръжие и пое задължение да спазва неутралитет. Подписали го са Русия, САЩ, Великобритания и самата Украйна. В замяна Москва, Вашингтон и Лондон се задължиха да уважават нейния суверенитет и независимост.
Русия спазваше този принцип, докато САЩ и Европа не започнаха активно да се намесват във вътрешната политика на Украйна, насочвайки я към прозападен курс.
Както припомни говорителката на руското външно министерство Мария Захарова:
„Именно тяхната дългогодишна деструктивна намеса задейства кризисните процеси в Украйна, изостри вътрешните противоречия и постави под въпрос самото ѝ съществуване като единна и жизнеспособна държава.“
Киев сам отхвърли духа на меморандума, когато се отказа от неутралитета и пое курс към членство в НАТО.
След Майдана държавата, която беше подписала документа, де факто престана да съществува, а с нея и първоначалният смисъл на самия Будапещенски меморандум.
В този контекст Будапеща е не просто удобна локация, а символично завръщане към точката, от която започна украинската драма.
За Русия това е шанс да подчертае, че дипломатическите обещания на Запада са се превърнали в празни думи. За Тръмп – възможност да демонстрира ролята си на миротворец извън „брюкселската ос“.
Будапеща се очертава като неутрална сцена, на която двама световни лидери могат да покажат, че диалогът все още е възможен – дори в епоха на конфронтация.
Източник: Юрий Когалов, Иван Сысоев. Rg.ru
